сряда, 21 октомври 2009 г.

Цената на заблудата
е по-висока от цената на истината

Вече дори и децата, които не ходят на училище, но гледат подходящата телевизия, знаят каква е цената на истината – 100 000 лева (преди облагане с данъците). Просто е. Приготвяш парите и винаги имаш на разположение истината. Нещо повече. Желаещите да я изрекат са в пъти повече от тези, на които можеш да позволиш да говорят. Търсенето е по-високо от предлагането и пазарната цена скоро може да се промени.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

21.10.2009
Собствена информация


Изненадва ме крайната изостаналост на съдебната ни система (и на финансовия министър в случая). Имат на разположение работещ инструмент за извличане на самопризнания и могат да получат от обвиняемия каквото поискат – блудство, изневеря, убийство, наркомания и т.н. Достатъчно е да приготвят подходящата сума, да включат прожектора и да застанат зад камерата. Липсата на медийна практика им пречи обаче да осъзнаят „Цената на истината“.
Едва ли само прокурорите и магистратите са виновни за състоянието на истината. Със сигурност и законотворците са пропуснали да добавят подходящия член:

Чл. €. При липса на достатъчно други средства за изтръгване на самопризнания, обвиняемият може да бъде склонен да каже истината чрез заплащане.

Текстът за законопроекта почти се получи. Нужна е съвсем малка езикова редакция.
Ако сте близки с Бойко Борисов, може да му предложите да използва Чл. €. в новия закон за отвличанията. Надали ще се намери заподозрян, който да откаже самопризнания по Чл. €., защото, както четвъртата власт ни учи, истината е пазарно ориентирана.
Жалкото е само, че цената на заблудата е в пъти по-висока от цената на истината.


 RSS

събота, 17 октомври 2009 г.

Вече забравихме ли го?...

Нарекохме го „приятел на България“, а официалната власт побърза да го награди неколкократно с най-високите държавни отличия, за да легитимира всеобщото усещане за дружелюбност, което обгръщаше неговата личност. Студентите филолози на 70-те и 80-те години трескаво се движеха в идейното пространство на лихачовските си или бахтианските си търсения и изрядко си задаваха проблемния въпрос, а как точно в условията на комунизъм се стига да подобни научни прозрения. На български език се появи забележителна с блясъка на простотата и мъдростта си книжка: „Писма за доброто и прекрасното“. (Но дали защото тиражът беше голям, или идейният кръгозор на българина беше все още тесен, но изданието смущаващо дълго можеше да се намери във всяка книжарница и с времето белите му корици започнаха да събират праха на всекидневието ни). Ако обаче попитате днес някой редови студент филолог кой е Дмитрий Лихачов, много е възможно да получите само недоумяващо повдигане на рамене. Какво жестока ирония. Загубихме от поглед точно човека, който олицетворяваше идеята за културната памет на човечеството като основа на човешкото развитие. Сигурен съм, че тези, които помнят Дмитрий Лихачов, ще се радват на мига на срещата с неговото слово (и при това да го четат в оригинал). А за другите? Много се надявам този миг да е началото на неподозирано откровение.

Стефан Пеев

KNIGITE.NET • Интернет книжарница


Източник: ПРАВОСЛАВИЕ И МИР


Книга – самый великий хранитель и двигатель человеческой культуры. Книгу ничем заменить нельзя. Книге можно помочь, облегчить пользование ею, улучшить её оформление, но отменить книгу никак нельзя.
В самом деле, книга была и остаётся самым удобным и надежным источником знания, умственного возбудителя. Книгу можно взять с собой, положить в карман, читать в любом месте – сидя, лёжа, гуляя. Её можно полистать, чтобы легко найти в ней нужное место Её просто бывает приятно подержать в руках, посмотреть иллюстрации, полюбоваться игрой различных шрифтов, огорчиться, если оформление книги плохое, безвкусное, или если она истрёпана. Одним словом: книга живая, имеющая жизнь.
Люблю книгу - не только как источник информации, но и как таковую. Люблю книжный беспорядок у себя на столе и порядок в научной библиотеке, люблю книжный магазин и даже тонкий запах типографской краски свежеотпечатанной книги.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Започва XV национален поетичен конкурс "Иван Николов"

Ще бъдат номинирани 6 участници, измежду които ще бъде избран новият носител на Националната награда "Иван Николов" за 2009 г.
Краен срок за заявки: 20 ноември 2009 г.
Жури: Силвия Чолева, Митко Новков, Виктор Самуилов и Георги Господинов
Награда: плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.

KNIGITE.NET • Интернет книжарница

14.10.2009
Източник: КАФЕНЕ.БГ


За 15-ти път Издателска къща "Жанет 45" – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия "Иван Николов". Пръв носител на наградата е поетът Христо Фотев.
В конкурса участват книги с поезия (първо издание, не антологични), издадени в периода октомври 2008 – октомври 2009 г.

Личността сега „не е на мода“

Признавам, че не познавах Кина Къдрева досега. Почти ми стана обидно – и за мен самия, и за нея. Колко безсмислено телевизионно и интернет време е минало пред погледа ми, а нейните мъдри, премерени, ритмизирани слова все са ми убягвали.
Сигурно е, че съм късоглед. Дори на близо не виждам вече добре. И това не ми пречеше до момента, в който осъзнах, че късогледство замъглява мисълта и чувството.
Ето сега тук, за малко, ще се срещнем с Кина Къдрева. Ще видим само частица от нейната личност, но достатъчна според мен, за да помогне на всеки да реши дали желае да поеме понататък по пътя на диалога с авторката, или срещата ще остане само случаен досег в необятното поле на блоговостта.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

03.10.2009
Източник: СЛОВО.БГ


Ние сме талантлив народ. Много са талантливите актьори, художници, писатели и пищещи. Но малко са личностите в съвременността. В съвременния ни театър и в киното ни виждам добри актьори, но не виждам личности. Така е и в другите сфери на изкуствата, а и въобще и в живота.
Ние не възпитаваме личности. Не търсим личността. Не личността днес осенява и осветява със стойностите и мащаба на съизмерението си в живота, а лицето, играещо някаква роля. Това води до безличие и издребняване. До подражателство и сивота, посипана с лъскав, но евтин брокат.
И не че в България няма личности. Просто личността сега "не е на мода". И сами не си даваме сметка колко фатално е това. Смятам, че нашата роля на деятели в сферата на културата, е да създаваме личности и да подпомагаме общественото оползотворяване на личността.


Кина Къдрева – носител на Андерсенов диплом за детска книга към ЮНЕСКО

През 1994 г. Кина Къдрева е удостоена с престижния Андерсенов диплом, присъден от Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО и името ѝ е вписано в Почетния списък с най-добрите автори за деца и млади хора на планетата
[ Официален сайт на Кина Къдрева: ВИЖ ]


Отзиви за книгата на Кина Къдрева
„Децата и ние, или изкуството да си родител“


Изключително обществено важна е книгата ѝ ДЕЦАТА И НИЕ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СИ РОДИТЕЛ, издание на академично издателство „Марин Дринов” 2006 г. Една книга колкото теоретична, толкова и прагматична и четивна, в която Кина Къдрева многостранно разглежда въпросите за изграждането на личността на детето, на отношенията родител-дете, училище-дете, общество-дете и как да бъдат избегнати проблемите в пубертета и да се постигне позитивно развитие на поколението. Книгата се определя от специалистите в областта на педагогиката и детската психология като СЕМЕЙНА БИБЛИЯ и като НЕОБХОДИМ НАРЪЧНИК за родители и учители, каквато няма аналог нито в българската, нито в чуждестранната педагогическа литература. Тя се препоръчва както на родителите, така и на учителите за работата им с децата и с техните родители.

Книгата можете да закупите от КНИГИТЕ.НЕТ

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Мечо Пух се завърна

Мечо Пух се завърна. Продължението на познатата история е вече факт.
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ

03.10.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница


Преди 80 години историята завършва с това, че Кристофър Робин тръгва на училище, оставяйки Пух, Прасчо, Ийори и другите си приятели в Голямата гора. Днес разказът започва оттам, откъдето е спрял, и носи посланието на оригинала на Алън А. Милн. Книгата излезе на българския пазар в деня на своята световна премиера – 5 октомври 2009 г.

събота, 3 октомври 2009 г.

Игра на роли

„Години наред напатили родители се оплакват от образователната и възпитателна система, наречена средно училище. Защо ли? Когато човек сам попадне в досег със системата, лека-полека научава отговора.“ – Александра Гюзелева
Източник: НОВИНАР.НЕТ

03.10.2009
KNIGITE.NET • Интернет книжарница


Поредното възмущение на поредния журналист, който почти искрено негодува от слабостите на българското образование. Започвам да се дразня от тази безобразна игра на роли. След като е убеден, че българското образование изостава, защо не предприеме сериозно журналистическо (а и родителско) разследване по темата. Защо не се опита да намери ключовите проблеми, които тормозят системата на образованието, защо не посочи кои са виновни за бавните темпове, с които се променя тази система у нас. Защо? Защо? Защо? Колко удобно е да се оплакваш от слабостите на другите, а да ти липсва смелостта да заемеш наистина активна професионална и гражданска позиция. Слабата и безлична журналистика е всъщност симптом на безизразното и неангажираното ни съществуване днес.

+добави в любими.ком