неделя, 30 май 2010 г.

ДА РАЗДЕЛИШ ЗЕМЯТА ОТ НЕБЕТО

Атлас
Научих се да споделям себе си.
Всеки ден някаква частица от мен тръгва по света. Това са моите речи (logoi).
Те спират и отминават.
Спират при едни – заговарят ги, оставят своето озарение, подбуждат, вдъхновяват, оглеждат се в чуждите слова, за да потънат накрая тихичко нейде в мълчанието.
Друг път просто отминават – незабелязани и несподелени.
Понякога са посрещнати с ирония – попадат в капана на играта, закачката, хапливостта и накрая изнурени, покрусени и с прекършени крила се опитват да се скрият в забвението.

Моите речи не са безобидни. Те са част от силата на Атлас.
Мислите, че силата на Атлас е в неговите мишци? Грешите. Да разделиш земята от небето се искат не мускули, а думи.
Силата на Атлас са думите. С думите държим света на плещите си.

Стефан Пеев

КОГА УМИРА ЛЮБОВТА

Любовта умира не когато телата ни се наситят от насладата (телата ни са ненаситни до мига на своята пълна безпомощност).
Любовта умира, когато се наситим да споделяме себе си, когато думите и чувствата в душата ни помръкнат, когато докосването до другия престане да бъда ласка.
Най-големият враг на любовта е умората. Умората да творим себе си.

четвъртък, 27 май 2010 г.

CV

Обувки
Човек толкова пъти разказва за себе си в интернет, че накрая думите, подобно на стари обувки, се протриват, изхабяват и трябва да ги изхвърлим.

Стефан Пеев

ДОСАДА

Кола
Уморих се от евтини жени, които се возят в скъпи коли.
Не виждам по-страшна инфлация от това...
Стефан Пеев

сряда, 26 май 2010 г.

ПРИЗНАНИЕ

Признавам: понякога ми е малко страшно от това, което си позволявам да споделям на глас. Но аз имам една особена теория за безстрашието, която се роди в най-неочаквания за такава теория миг – мига на раздялата. Някой ден ще разкажа тази история, защото тя не е само моя. Всъщност в живота на всеки от нас има истории, които принадлежат на всички. Въпросът е да съумеем да ги разкажем.

ПАРАДОКСИ

Има хора, които обичаш, но с които не можеш да живееш.
Има и хора, с които можеш да живееш, но никога няма да обичаш.

неделя, 23 май 2010 г.

ВСЪЩНОСТ СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Средновековният свят е свят на противоположности и различия. Противоположности и различия, които съжителстват в достатъчно стройна йерархически построена социална система. Ключова дихотомия за Средновековието е разделението между грамотни и безграмотни, между тези, които създават официалния свят, и другите, които са обект на неговата власт.
Към подобно разделение върви и съвременният свят. С тази само разлика, че в групата на безграмотните не присъстват тези, които буквално не могат да четат и пишат, а всички, за които четенето и писането не е начин за личностно израстване, а средство за консумиране на информация и несъзнателен инструмент за адаптиране към социалната комуникация.

четвъртък, 20 май 2010 г.

КАК ЧЕТА

Книга
По-рано четях с молив в ръка: полетата на книгите ми са гъсто изписани с бележки – моят неудържим диалог с книгата, автора и света. Много пъти този диалог прескачаше от страниците на книгата към листовете хартия, които споделяха мислите и чувствата ми и ми даваха възможност да откривам себе си и света.
Така беше някога.
Неотдавна наистина.
Но някога.
Сега погледът ми е вперен в екрана на компютъра. Десетките bookmarks се опитват да уловят посоката на мисълта ми и източника на информация. Notes online и offline се преплитат и дефинират удивителната полифония на виртуалното и невиртуално общуване.
Усещам как очите ми следят буквите на монитора и много преди да посегна към мишката, диктуват на ръката ми COPY, PASTE, DELETE. Останалото е механично: пръстите ми танцуват с помощта на мишката и всяко кликване регистрира поредния опит да разбера света чрез четенето и изговарянето.

Стефан Пеев

неделя, 16 май 2010 г.

Noam Chomsky

BORN IN ЧАЛГА

Чалга

Качеството на музиката и текста са понятия субективни. Щом толкова хора харесват [чалга] музиката у нас, значи всичко е наред. Защото музиката обслужва слушателя, а не обратното.

Източник: Дневник. БГ

 

Репликата е на един от милионите нелегални, които преброждат всекидневно интернет – без лице, без име, без биография, без спомени – единствено и само глас, който настоява да бъде изслушан. Настоява до степента на кресчендо: неотстъпчиво и ако трябва – арогантно.

Темата е отзвукът в „Дневник“ на статията на немската славистка Катерина Гел във вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", посветена на чалга културата.
Изводите на Катерина Гел можем да резюмираме така:

Музиката се превръща в поведение.
Поведението се превръща в свят.
Светът се превръща в нова идентичност.
Новата идентичност носи един-единствен етикет: НЕЕВРОПЕЕЦ!

Естествено последващите статията мнения живееят от напрежението на противоположностите. Тези мнения са любопитни не толкова с аргументите си, колкото с разбирането за пазара, което изповядват. Пазарът съществува не за да подобрява качеството ни на живот, а за да поддържа статуквото. Говорим за пазар, диктуван от конформизъм. Пазарът е това, което се търси. А това, което се търси трябва да е евтино, да се създава лесно, в масов тираж, да се продава бързо и без усилия. Като капачките за буркани във времето на зрелия социализъм. Като евтините пеньоари на ромбоидчета за всяка домакиня тогава.
Чалгата се появи днес, с прехода, но се роди в условията на зрелия социализъм, във времето, когато обещавахме на човека по-добро бъдеще, но му продавахме унизително настояще.
Защото по-доброто бъдеще е усилие и изпитание, а за родените в чалгата тези две категории са мисловно невъобразими.
Историята на чалгата е по-дълга от 20 години.
Ние всички сме родени в чалгата.

Стефан Пеев

събота, 15 май 2010 г.

БЪДЕЩЕ БЕЗ МИНАЛО

Това с анализа на един автор Димчо Дебелянов (или Елин Пелин, или Иван Вазов), останало от комунизма, е тъпотия. Те и тримата пишат за миналото, ние обаче гледаме към бъдещето !!!

Източник: Дневник. БГ


Матура

Признавам, че първата ми реакция, когато прочетох това мнение в обсъждане на матурата, беше изумление – толкова директно, еднозначно и категорично е заявлението „ние обаче гледаме към бъдещето“. За миг застинах онемял. След това прихнах да се смея, защото струящата от изказването наивност и непосредственост е очарователна.
Смехът обаче отстъпи постепенно на чувството за горчивина. Защото не се касае просто за дистанция, пропаст или разрив между поколенията, касае се за тотално отхвърляне на миналото и потапяне в... Ще кажете бъдещето. Не. Става дума за потапяне в настоящето, чиято перспектива във времето напред е до следващия модел мобилен телефон, до следващия модел iPod, до следващата марка и порция аудиовизуална култура.

Стефан Пеев


четвъртък, 13 май 2010 г.

НАДМЕННОСТ

Замисляли ли сте се, че между свистенето на гумите на вашия нов автомобил по асфалта и чувството за надменност може да има нещо общо?

сряда, 12 май 2010 г.

ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА НАШЕТО АЗ

Смисълът на битието ни е тъкмо в добавената стойност на нашето аз

Хората се раждат не просто за да живеят.
Ние сме единствените живи същества на планетата, които в рамките на съществуването си сме способни да изграждаме добавена стойност.
Смисълът на битието ни е тъкмо в добавената стойност на нашето аз.

Стефан Пеев

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Баш майстора
Оплетени сме в социални мрежи: Facebook, Twitter, My space, You tube и десетки други. Всеки ден приемаме и отказваме приятелства, посрещаме и изпращаме послания. Преглеждаме профили, откриваме непознатото, пътуваме в пространствата, които социалните мрежи отварят пред нас.
Изглежда въодушевяващо. И обогатява. Ако не нас, то може би другите.
Не съм си задавал въпроса колко начина на осмисляне на социалните мрежи има. Вероятно са много. Повечето хора ги използват като вид екстензия на своето аз: опит да достигнат до далечното, да са едновременно тук и сега [пред екрана на компютъра] и там и тогава [като бележка за себе си в полето на далечното – някъде на нечий друг екран].
Аз възприемам социалните мрежи по един много буквален начин: като десетки преплитащи се нишки, в чието контруиране участвам, и които конструират статуквото на моето собствено аз.
За мен участието в социалните мрежи е вид поезис: съграждането на собственото себе-си-в-света като говорене-откриване-на-себе-в-другия и чрез другия за-себе-си, за да имаме свят.
Разбира се, това словосъчетание е невъзможно и маниакално. Мога да го опростя и да го разкажа по друг начин, макар че тогава ще загуби част от магията на неизречимото в думите.
Опитвам се да кажа, че светът на хората е пространството на споделените хоризонти. И няма никакво значение как ще постигнеш споделянето на хоризонтите: дали чрез буквално присъствие във времето и пространството или посредством общуването – това, което имаме, това, което сме, това, което ни прави хора, е споделеният хоризонт като общ свят за живеене. Дали някога ще разберем, че социалните мрежи са уникалният ни шанс да осъзнаем що е човекът?
Стефан Пеев


понеделник, 3 май 2010 г.

БЕЗ СЛЕДА

Хората, които изчезват без следа след себе си, са опасни хора. У тях няма съзнание за време. По-точно няма съзнание за вечност. Те усещат своята преходност и се опитват да отнемат от живота колкото се може повече. Съзнанието, че си отиваш от този свят без следа, подтиква към отричане на ценностите и поражда нихилизъм.
Съвременният човек не може да се похвали нито с чувството на античния човек за принадлежност към рода и социума, нито с вярата на средновековния човек в задгробния живот. Усещането за безродовост и отхвърлянето на страха от възмездие след смъртта са стимулите на ширещото се днес отрицание на моралните ценности.

събота, 1 май 2010 г.

УНИЖЕНИЕ

Унижение

Много често сме склонни да мислим, че светът започва и свършва с нас. Че ако не сме ние, светът няма да си стои на краката. Каква заблуда! Личното ни аз ще бъде унижено, ако признаем, че не е така.

Стефан Пеев
Начало