четвъртък, 16 септември 2010 г.

ТЕСТОВЕ ПО ЛИТЕРАТУРА. 12. клас. 1. част (Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна)

Сборникът с тематични тестове по литература е предназначен за ученици от 12. клас, които се подготвят за зрелостни изпити, кандидатстване във висши учебни заведения, състезания, олимпиади и текущи изпитвания. В първата част на сборника са включени общо 23 теста за художествените произведения на Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев и Елисавета Багряна, изучавани в часовете през първия срок, и съдържат 15 или 25 въпроса от затворен или отворен тип. Въпросите се отнасят за всички компоненти на литературната творба.

Отговорите към тестовете са дадени като отделно приложение за улесняване на процеса на проверка. Приложението и книжното тяло са пакетирани в обща найлонова опаковка.

ПОРЪЧКА ПО ИНТЕРНЕТ, включваща безплатна доставка по куриер: КНИГИТЕ.НЕТ



ТЕСТОВЕ ПО ЛИТЕРАТУРА. 11. клас. 1. част (Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов)

Сборникът с тематични тестове по литература е предназначен за ученици от 11. клас, които се подготвят за зрелостни изпити, кандидатстване във висши учебни заведения, състезания, олимпиади и текущи изпитвания. В първата част на сборника са включени общо 26 теста за художествените произведения на Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов, изучавани в часовете през първия срок, и съдържат 15, 20 или 25 въпроса от затворен или отворен тип. Въпросите се отнасят за всички компоненти на литературната творба.

Отговорите към тестовете са дадени като отделно приложение за улесняване на процеса на проверка. Приложението и книжното тяло са пакетирани в обща найлонова опаковка.

ПОРЪЧКА ПО ИНТЕРНЕТ, включваща безплатна доставка по куриер: КНИГИТЕ.НЕТ



сряда, 15 септември 2010 г.

РИТЪМ И СЛОВО

Ритъмът не е нещо външно спрямо словото. Нещо, което се добавя, след като смисълът и образът са изградени. Ритъмът е вътрешно присъщата пулсация на текста. Всеки текст е ритмизиран: не само стихотворният, но и прозаичният. Добрият творец се познава тъкмо по умението да владее ритъма на речта.

ФИЛМ vs.СЛОВО

Филм
Филмите не ни учат на слово. В най-добрия случай представят модели за поведение, като проблематизират житейски ситуации. Но на слово филмите не ни учат.

Огромна е разликата между драмата и филма. Драмата е построена върху текста. Филмът невинаги се нуждае от брилянтен текст. В „Карибски пирати“ например има поредица реплики, които са безсмислени от гледна точка на сюжета и образите. Но хората не ги забелязват. Убягват им от погледа.
Стефан Пеев

вторник, 14 септември 2010 г.

ПРЕДИ НАЧАЛОТО

Нека поне преди началото на учебната година се осмелим да кажем на глас ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ Е ТВОРЕЦ.
Неговото място в душата на всяко дете завинаги остава незаменимо.

МИСЪЛТА Е НЕ ДРУГО, А ПОТОКЪТ НА ВРЕМЕТО, В КОЕТО СЕ ОГЛЕЖДА ВЕЧНОСТТА

Съвремие, минало, бъдеще
Всички наши мисли са родени в съвремието. Но те стават истински едва когато ги потопим в наследството на миналото. И оживяват само ако в тях прозира любовта към бъдещето.

Стефан Пеев

ПРОТИВОРЕЧИЯТА НА АВТОРСТВОТО

Автор
Авторът може да настоява единствено да не крадат думите му. Но не и да не споделят мислите му.

Стефан Пеев

понеделник, 13 септември 2010 г.

събота, 11 септември 2010 г.

ТЕ СА СИЛНИ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ СЛАБИ

НАРКОТИЦИ
Те са силни, защото ние сме слаби. THIS IS A GAME. Това е игра. И те го разбират като игра. Познават перфектно правилата ѝ. Нещо повече от това: създават ги. Като при всяка игра, битката е за фантазията на играещия. Овладееш ли фантазията му, печелиш: играчът вече е твоя жертва – независимо от точките и изгодите, които ще извлече от играта. Темата на тази игра е НАРКОТИЦИТЕ, а сценаристите можем да открием от Афганистан до Мексико. В повечето случаи това са мъже. Играта остава все още мъжка – игра на мъжественост, игра на дадената дума, игра на пари – много пари.
Силата на сценаристите ѝ е в нашето лицемерие. Те са истински macho, защото не лъжат. Казват, че светът е несправедлив, и той наистина е несправедлив. Казват, че фантазията ще ни помогне да го забравим, и тя наистина ни помага да го забравим.
Тяхната сила е всъщност нашата слабост. Те не ни убеждават, нито плащат за реклами по билбордове, телевизии или радиостанции. Ние сами си плащаме за тяхната скрита реклама, като приемаме, че „Не мога да се откажа от това. Не мога да живея без него“. Винаги е по-лесно да бъдеш слаб и уязвим, защото можеш да разчиташ на прошката и да не се боиш от презрението. Но това не ни оправда. Всъщност прави ни съучастници в играта. С всеки грам НАРКОТИК ние плащаме и десетки литри кръв (уви! кръвта на жертвите на войната срещу наркотиците е по-евтина от стойността на наркотика).
В тази игра има само един начин за победа. Убийствено утопичен, но безспорен: ДА СЕ ОТКАЖЕМ ДА УЧАСТВАМЕ В ИГРАТА! Да кажем НЕ на евтините фантазии. Да кажем ДА – светът е несправедлив, но АЗ ще участвам в написването на сценария и този сценарий няма да е повече цру–драма в духа на Холивуд.
Представям си ужаса на всички нарко-macho в този миг: THE GAME IS OVER. И като в някакво смешно анимационно филмче героичните фигури на великите нарко-macho започват да се пръскат подобно на сапунени мехури. Боже, какъв смях ще падне тогава. Няма по-смешно нещо от фалшивата мачовщина. А всеки наркобарон е един безкрайно надут сапунен мехур, изпълнен с фантазиите, от които не искаме да се откажем.

Стефан Пеев

сряда, 8 септември 2010 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА НАСЛАДА

В чантата ми е Борхес. Томче на „Труд“ от 2004 година, купено на промоция от „Пегас“.

СЪЗДАТЕЛЯТ И ТВОРЕНИЕТО

Бог


Слабостта на всеки творец е неговото творение...
Без човека има само Бог, но Творецът не съществува. Бог се нуждае от човека, за да докаже съзидателната си сила. Без нас Бог е само всемогъществото във възможност (по презумпция).

Стефан Пеев

В ПАМЕТ НА... | ПРИТЧА

Атанас Далчев
Патосът няма цена. Затова не се и продава никъде. А това, което не се продава, в днешно време става невидимо. Невидимо ли е за окото, то просто не съществува за съвременния човек.
Живеем в омагьосан кръг и не искаме да знаем нито сюжета на вълшебната приказка, нито замисъла на автора. Негодуваме за социалната роля, която ни се е паднала във фабулата, но сме удовлетворени от личната си роля. Уверени сме, че щастието е постижимо и го преследваме с удивително старание. Вярваме, че подобно на красива пеперуда можем да го затворим в стъклен буркан и да му се радваме всеки ден, въпреки че навън омразата и враждата не секват, глупостта продължава да пирува, а парите всеки ден вземат по някоя нова жертва.
Позната ли ви е тази приказка? Или може би греша в сбития преразказ?
За да върнем героя в играта, трябва да променим сюжета ѝ. Противно на жанровата специфика, в приказката трябва да влязат трагични герои, които носят у себе си и богоборческото начало на Прометей, и лудостта на Дон Кихот.
Истината е, че имаме нужда от нова митология – митология на ценностите. Митология, в която съдбовният агон е за ново човешко начало. Този, който обаче ни научи да мислим агонално, вече ни гледа от другаде – сред друго пространство и друго време. Но вгледани в безбрежието на звездното небе, може би все пак ще си спомним, че всеки разказ има свое собствено време и че времето е обект на промяна в същата степен, в която и човекът.
Стефан Пеев

вторник, 7 септември 2010 г.

КЪМ СЕБЕ СИ

От години си повтарям: извай думата и тогава я пусни на свобода, само така можеш да постигнеш пълнотата на мисълта и чувството.

понеделник, 6 септември 2010 г.

А КАЗВАТ, ЧЕ СПОМЕНИТЕ СА ПРОСТО НЕЩО

Харон Харон (на гръцки: Χάρων) в древногръцката митология е лодкарят, който прекарва мъртвите през реките Стикс и Ахерон ("Реката на скръбта") в подземното царство на Хадес, ако имат обол (монета), с който да му платят.

– Защо се връщаш лодкарю, ти вече ме отведе отвъд? – попитах кротко и без изненада.
– Сбъркал съм – отвърна лодкарят.
– Но аз видях какво има тук. Не можеш да ме върнеш назад.
– Ще забравиш. Всички забравят.
Усетих как погледът му се впива в мен, очите му бяха дълбоки като планински езера, тънката прозрачна мъгла над които постепенно поглъща и водата, и целия пейзаж.
В този миг се събудих. Смътно долавях подплискването на езерото и се опитвах да си спомня, опитвах се да мина отвъд пролуката на забравата. „Ще забравиш. Всички забравят“, не спираше да нашепва тъмнината. „Не искам! – изкрещях яростно. – Не искам, чуваш ли? Не искам! Забравата ме прави друг!“. Крещях в тъмното и блъсках с неистова ярост мократа възглавница: „Не искам да забравя! Не искам! Не искам!“. И тогава чух гласа му – все така равен, спокоен и безстрастен: „Невъзможно е да си там и тук едновременно. Истинският спомен е усилието да възстановиш онова, което ти липсва от миналото. Не искай повече от това“.

P.S.
Преглеждам написано и се питам – кои категории са ми необходими, ако търся логическата конструкция на ейдоса на спомена. Отиване? Завръщане? Среща със забравата? И всичко това – потопено в потока на времето вън и времето вътре, на времето тогава и на времето сега. И обвито в неизбежния въпрос „Защо?“ – пред вътрешния взор на спомнящия си и пред едно невидимо и надсъбитийно око, в огледалото на което споменът добива смисъл.
А казват, че спомените са просто нещо.
Стефан Пеев

ПЛИТКО И ДЪЛБОКО

Морски дълбини
Филологията съществува с едничката цел да помогне на човека да се откъсне от плитчината и да се осмели да се потопи в дълбокото на човешкото.

Стефан Пеев

петък, 3 септември 2010 г.

ЗАКУСКА С ЛИОТАР

Всяка сутрин закусвам с Лиотар и все се опитвам да разбера как така не е прав, а другите му вярват.

P.S. В съавторство с Цветелина Драганова.

С ОМРАЗА НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА СПЕЧЕЛИШ

ОмразаHATE | Омраза

Обичам по своеобразен начин всяко нещо. Дори и онова, срещу което се боря. Не можеш да надвиш другия, ако не го обичаш. Защото единственото ти оръжие за победата е любовта. С омраза нищо не можеш да спечелиш. С омраза можеш само да погубиш. И другия, и себе си.

Стефан Пеев

ТИХО ДА НЕ ЧУЕ ПРОДУЦЕНТЪТ...

Пловдив



Животът.
Една творба, която пишем всеки ден в съавторство с други хора.
Но хонорарите за която рядко сме готови да споделим със съавторите.
Накрая идва продуцентът и текстът все така остава недовършен.

Стефан Пеев

сряда, 1 септември 2010 г.

АКСИОМИ

Ако дяволът съществува, би поразил най-напред интернет мрежата.

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи... Яворов? Не, цитатът е от бележника на филмов продуцент. Дали сме откраднали бележника? Не, не се налага. Трябва да си пълен глупак, за да не знаеш какви са записките на продуцента. Красиви очи, сърцераздирателна история, задължителна целувка в края на филма. Това вече не е магия, а рецепта. Рецепта, по която всеки сравнително интелигентен сценарист е готов да напише необходимите няколко хиляди думи за следващия филм. Магията вече не е в писането. Сценаристите знаят това и са се примирили. Имената им не фигурират зад текстовете, които създават. Всъщност така е по-честно, защото самите те не вярват в написаното. Разбират, че се продава, и го опаковат като продаваем продукт, но не вярват в него. Изборът не е техен, те са просто „кучката на продуцента“. А продуцентът? Неговата роля е да наблюдава зрителя. Какви са неговите потребителски навици? В кой МОЛ пазарува? Предпочитани продукти? Какво яде? Колко време отделя за забавление вечер? Какво обича да гледа? Кои сцени задържат вниманието му? Бележникът е изпълнен с въпроси. И с отговори. И тези отговори чертаят разказа, който ще получим. Поредната порция пожелано от нас аудиовизуално удоволствие.
Струва ви се нелепо? Погледайте 24 часа непрекъснато телевизия.
А след това... Ако все още сте си вие, сигурно ще прочетете с удоволствие:


Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

ИСТИНСКАТА КНИГА Е ИЗКУСТВО

Има голяма опасност интернет да погуби книгата. Това, което определят днес като е-книги, в голямата си част са просто текстове. Текст, в който редом с автора не е работил и артист (художник за печатните и електронните издания, музикант за аудиоизданията) не е книга. В най-добрия случай това е добре подреден ръкопис.
Истинската книга е изкуство.

АКСИОМИ

По-важното от това, да знаеш, е да разбираш. Знание, което не достига до разбирането, е copy–paste знание.