понеделник, 28 февруари 2011 г.

1001 НЕНАУЧЕНИ УРОКА

Откъс от подготвяната в издателство КОНТЕКСТ четвърта част на поредицата
ДА ПИШЕМ БЕЗ ГРЕШКИ

Севт III и Александър Дюма-старши
Къде е тук правилото?


Дюма-старши? Значи има и Дюма-младши! Да, има. При това с еднакви имена: Александър Дюма-старши е автор на прочутите приключенски романи „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, а Александър Дюма-младши (едно от трите незаконородени деца на Дюма-старши) е автор на романа „Дамата с камелиите“ (върху който се базира Вердиевата опера „Травиата“).
Но да оставим настрани фактите от литературната история и да се вгледаме в езиковите подробности. Примерът със Севт III ни дава повод да поговорим за употребата на главни и малки букви при задпоставни определения и приложения към собствените имена.
Когато задпоставното определение към собствено име е изписано с думи числително, то се пише с главна буква: Борис Първи, Севт Трети, Александър Първи.
Задпоставните приложения (от типа син, баща, старши, младши, ага) към собствени имена се изписват с малка буква. Ако тези приложения пък са баща, син, младши, старши, между тях и името се пише и тире: Александър Дюма-баща, Александър Дюма-старши, Александър Дюма-син, Александър Дюма-младши. Но: Али ага, Сюлейман паша, Петко войвода.


Стефан Пеев


неделя, 27 февруари 2011 г.

1001 НЕНАУЧЕНИ УРОКА

Омир

ГНЕВЪТ


„Илиада“ е поема за гибелната сила на човешкия гняв (µηνις). Това е смислово-тематичният център, който определя сюжета, композицията и системата от образи в творбата. В първа песен Омир разказва за обидата, която Агамемнон нанася на жреца Хриз, за чумата (λοιµος), изпратена от Аполон в стана на ахейците, за свадата между Ахил и Агамемнон и за гнева на Ахил (µηνις). Епическият поет внушава, че гневящият се е λοιµος, тоест гибелен или опасен човек, гневът му се прехвърля върху другите и ги поразява подобно на чумата. Идеята е кодирана в сюжетната постройка - разгневеният на жреца Хриз Агамемнон става причина за смъртта на мнозина ахейци, а гневът на Ахил погубва дори приятеля му Патрокъл.
Омир осмисля гнева като екзистенциална категория, а не като психологическо преживяване. Гневът е действие, а не състояние, което се изчерпва в мига на непосредствената си изява. Да бъдеш гневен, означава да си разкъсал мостовете към другите, към света, да си достигнал до точката на прекъсване на свързаността*, тоест до процепа, пролуката, през която става възможно нахлуването на хаосното начало. Гневът създава особен вид топос, защото е нещо различно от възмущението, от несъгласието, от неприемането, от недоволството, от противоборството на гледни точки. Гневът превръща другия във враждебно чужд на същността ни в своята другост. Но тъкмо в границите на тази чуждост лежи опасността да се изправим и като чужди на себе си, тъй като в опита за себеутвърждаване преставаме да се вслушваме в логоса, а чуваме единствено собствения си глас на наранено честолюбие, на злоба и жажда за мъст. В такъв смисъл гневът поражда последици, които не сме в състояние да предвидим и в крайна сметка води до страдания. За античния слушател на Омировата поема всичко, случило се след свадата между Ахил и Агамемнон, е функция на гнева на Ахил, негов пряк и непосредствен резултат. Иначе казано, „Илиада“ в самата си тематична основа е апофатическо определение на човека. Човекът като неразделна част от света носи в себе си хаосното начало, гневът е топосът, който отваря пролука за нахлуването на хаоса в човешкия свят. Истинната същност на човека следователно лежи не в гнева, а в неговата противоположност.


[ *За един завършен в себе си свят, какъвто е древногръцкият, свързаността е основна онтологическа категория. В крайна сметка свързаността се свежда до някакъв принцип (архе), който предопределя единството на съществуващото и обуславя пораждането на вещите една от друга. ]


Стефан Пеев


петък, 25 февруари 2011 г.

НЕ ТРЯБВА ДА БЪРКАМЕ ОБРАЗОВАНОСТТА С ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Д. С. Лихачов
Образоваността е жива със старото съдържание, интелигентността - със създаването на нещо ново и с осъзнаването на старото като ново.
Нещо повече... Отнемете на човека всички негови знания, образованост, лишете го дори от неговата памет, но ако въпреки всичко той запази възприемчивостта си към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интересът към историята, вкусът към изкуството, уважението към културата на миналото, навиците на възпитан човек, отговорността при решаването на нравствени въпроси и богатството и точността на собствения му език - разговорен и писмен - ето това е интелигентността. Разбира се, че образоваността не трябва да се бърка с интелигентността, но за интелигентността на човека огромно значение има именно образоваността. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-силно е влечението му към образоваността. И именно възниква една важна особеност на образоваността: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно той придобива нови. Новите знания лесно се „вместват" в запаса на старите, запомнят се, намират своето собствено място.
Колкото повече човек знае, толкова по-лесно той придобива нови знания. Някои мислят, че знанията се тълкуват и кръгът от знания е ограничен от даден обем памет. Нищо подобно: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно се придобиват нови такива.
Способността за придобиване на знания - това също е интелигентност. И освен това, интелигентът - това е човек от „специална порода": търпим, свободен в интелектуалната сфера на общуването, не поддаващ се на предразсъдъците - в това число и от шовинистичен характер.
Много хора мислят, че един път придобита, интелигентността след това остава за цял живот. И дълбоко се заблуждават! Пламъчето на интелигентността трябва да се поддържа. Да се чете, и да се чете изборно: четенето - това е основният, макар и не единствен, възпитател на интелигентността и най-важното нейно „гориво". „Не гасете духа!" Много по-лесно е да се научи десети по ред чужд език, отколкото трети, по-лесно е да се научи третия, отколкото първия.
На своята вечер в Останкино, която се излъчваше по телевизията, аз изказах една мисъл по повод на това, че човек не може да се престори на интелигентен. Може да се престориш на добър, щедър, дори дълбокомислен, мъдър, и все пак (особено, ако процеждаш думите, като изпускаш дим от лулата), но на интелигентен – никога.

Академик Дмитрий Лихачов

Източник на превода: ХУЛИТЕ.НЕТ

ЛИХАЧОВ ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА
Д.С.Лихачев. О русской интеллигенции
Д.С.Лихачев. ИНТЕЛЛИГЕНТНЫМ ПРИТВОРИТЬСЯ НЕЛЬЗЯ

ЗАБРАВЕНАТА ВЕЧНОСТ

Достоевски


Престъпление и наказание

Фьодор Михайлович Достоевски


Престъпление и наказание (на руски: Преступление и наказание) е роман, написан през 1866 г. от руския писател Фьодор Достоевски. За пръв път е публикуван през 1866 в „Русский вестник“.
В Престъпление и наказание се разглеждат душевните терзания на Родион Романович Разколников, разорен петербургски студент, който убива предумишлено безскрупулна лихварка за парите ù и неумишлено нейната по-млада сестра. Но така героят не разрешава финансовите си проблеми. Смята се, че Престъпление и наказание е първият от цикъла велики романи на Достоевски, който завършва с Братя Карамазови, написан малко преди смъртта му.
Романът описва убийството на алчна стара лихварка и по-младата ù сестра, от разорен петербургски студент, както и емоционалните и морални последствия за главния герой, Родион Разколников.
Малко след убийството, Разколников се разболява и ляга на легло. Обладан е от манията, че всеки го подозира за убийството. За малко не полудява, заради спомена от престъплението. Но среща Софья (Соня) Семьоновна Мармеладова, проститутка, дъщеря на Семьон Захарович Мармеладов, която въпреки „занаята“ си, остава дълбоко религиозна. Според някои литературни критици, връзката им е алегория на Божията любов към съгрешилите хора, както и на изкупителната сила на любовта, но тя се проявява само след признанието на Разколников.
Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като благотворителността, семейството, атеизма, алкохолизма, и революционната дейност. Въпреки че Достоевски се отказва от социализма, в романа се критикува установяващия се в руското общество капитализъм.
Разколников се самосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава справедливост, по начин, който обществото възприема като неприемлив - убиването на лихварката, с което той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. Преди убийството героят дели хората на въшки и богове, смята, че на втория тип всичко е позволено в името на някоя велика идея и че ако е от втория тип хора, би могъл да убие и да остане неразкрит и ненаказан, защото бабичката е нищожество. Например, Разколников споменава често Наполеон, който, въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е „над“ обществените норми. Така и той смята, че може да премине тази обществена норма, убивайки лихварката, и използвайни парите ù за добро. За него, ако е трябвало Исак Нютон и Йохан Кеплер да убиват, дори и стотици хора, в името на просвещението, то тази жертва си е заслужавала.
След убийството Разколников скрива парите на лихварката под един камък и не ги търси повече. За убийството признава най-напред на Соня Мармеладова, изразявайки разрушаването на вътрешната си цялост със следните думи: "Нима аз старицата убих? Себе си убих, а не старицата! Ей така на, отведнъж си сложих край, завинаги!... А тази старица дяволът я уби, не аз..." (Престъпление и наказание. София, 1974. Изд. НК, стр. 437.)
Истинското наказание за Разколников не е трудовият лагер, а душевните терзания. Това се проявява в постепенното осъзнаване, че нищо не оправдава постъпките му. В крайна сметка, вътрешната борба между нехуманната му философия и определено хуманната му личност позволява изкуплението на вината му.

Източник: УИКИПЕДИЯ

Стефан Пеев

МОЕТО БОГАТСТВО

Думи

Моето богатство са книгите. Тези, които съм прочел. Тези, които съм създал. Тези, които съм възмечтал.
Това богатство ме спасява от всяка криза и ми вдъхва увереност, че за разлика от други хора е сигурно – ще умра като богат човек.

Стефан Пеев

ДВУ- И ТРИИЗМЕРЕН СВЯТ

Кино

Киноизкуството вероятно скоро ще стане изцяло триизмерно. Но познанието ни за света все по-настоятелно губи едно от измеренията си. Май искаме да живеем в триизмерен свят, но да го мислим двуизмерно.

Стефан Пеев


четвъртък, 24 февруари 2011 г.

ЦИВИЛИЗАЦИОННО

Човек и маймуна
За да се отличаваме от маймуните, е достатъчно да ходим постоянно изправени на два крака.
Но за да приличаме на хора, това очевидно не стига.

Стефан Пеев


СЪВЕТ КЪМ ЕЛЕОНОРА

Елеонора
Виж, Елеонора, с хората трябва не да общуваш, а да живееш. Тогава те ти вярват: когато виждат, че твоят живот е за тях, че споделяш себе си открито, достойно и без страх.

Стефан Пеев

сряда, 23 февруари 2011 г.

ГЕО МИЛЕВ | Септември | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Гео Милев
Издателство КОНТЕКСТ чрез интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка в КНИГИТЕ.НЕТ.

При оформянето на безплатните издания си поставихме за цел да постигнем 100% четимост на кирилските шрифтове на максимален брой дигитални устройства. Паралелно с това се стараем да запазим модерните начертания на кирилските букви (известни като българска кирилица) и за целта сме разработили собствен шрифт. За жалост безплатните дигитални четци нехаят за нашето старание и своеволно подменят вградения в книгата шрифт, както и отказват да разпознават вградените стилове, съдържанието, препратките, което прави четенето на изданието на подобен род дигитални устройство неприятно, а нашия труд – безсмислен. В резултат крайният потребител може да реши, че не сме си свършили работата и да ни запрати в графата на неблагонадеждните. Истината е, че зад тези няколко книги стои сериозен труд и че ние ще продължаваме да развиваме и усъвършенстваме дигиталните издания в полза на потребителя.

При изготвянето на Е-КНИГИТЕ издателство КОНТЕКСТ се придържа към изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.

Препоръчваме на потребителите, които четат EPUB книги на персонален компютър, да ползват следния безплатен софтуер:
Adobe Digital Editions
EPUBReader – a Firefox addon


Гео Милев

Септември

Поема

КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

вторник, 22 февруари 2011 г.

ГОВОРЕНЕТО НИ РАЗДАЛЕЧАВА

Говорене
Говоренето ни раздалечава: ако го няма усилието за разбиране и волята за търсене на съгласие в диалога.

Стефан Пеев

КУЛТУРА И КРИТИКА

Атанас Далчев

За равнището на една култура се съди не по поезията, а по критиката.
Голяма поезия имат и примитивните народи.


Атанас Далчев



СТРАХОВЕТЕ НА ПОЕТА

Добромир Тонев

Докато подготвях новата публикация за проекта 40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ се случи нещо странно. Последиците от него са тези няколко непрофесионално подготвени, но безспорни редове.
Търсачката в Acrobat започва своя бяг по авторовия текст. Тя търси думата „страх“ – заглавието на стихотворението за публикуване днес. Но СТРАХ II на Добромир Тонев упорито се крие в стиховете му, а вместо него изскачат един след друг страховете на поета:

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
прибираш се във себе си при допир.
(Ако животът е един антракт)

Надеждата и нощем
прогонва на страха ми ципокрилите.
(Нежна машина)

Ти бе доскоро мисълта за полет,
болезнено затворена в яйцето
на моя страх – далеч от всеки поглед
(Синьо равновесие)

И по-добре погребан под останките
на сините въздушни построения,
отколкото зазидан в едностайния
живот на страхове и подозрения.
(Синьо равновесие)

Да имаш покрив, а да нямаш дом,
да имаш нежност, а да се страхуваш...
(Да имаш покрив, а да нямаш дом)

Това е само малка част от страховете на поета, които ние усещаме, но някак си не забелязваме. Подминаваме обвити в удобството на всекидневието. И сигурни, че чуждият екзистенциален ужас е далеч. Той може да ни докосне единствено от театралната сцена на естетичното, където ние сме сигурни и спокойни за неговата условност.

Страховете на Добромир Тонев остават неоткрити. Неразбрани. Защо ли?


Стефан Пеев



понеделник, 21 февруари 2011 г.

ОТКЪС ОТ ЕПИСТОЛАРНА ПОВЕСТ

Писмо

„...че не знам дали изобщо това отново е възможно...“

Това отново е невъзможно.
Но е възможно да бъдем поне малко по-далече от безсмислието на днешния ден.
С цената на огромно усилие.
И с болката от усещането, че безвъзвратно си изгубил битката с времето.
И с безстрашието да осъзнаеш този факт – и да го отхвърлиш.
Защото всеки от нас утвърждава себе си чрез конформизма, който превъзмогва.


Стефан Пеев



ПОЕТИТЕ НЕ УМИРАТ ТАКА

Данте

Разказват, че го намерили дни след смъртта му – сам, изстинал, мъртъв. Обидно. И грозно: за всекиго. Независимо дали си талантлив или обикновен, заможен или средностатистически.

Поетите обаче не умират така.
Единственото, което може да убие поета, е да затворим сърцето си за словото му. Да станем бездушни вещи в бездушния свят на социалната утопия, наречена МОЛ-овистика. Тогава заедно с поета от този свят си отиваме неусетно и ние: скучен придатък към един скучен свят на измислено бляскаво шоу – несъзнавана пародия на рая, лишена от смисъл, посока и човешко присъствие.


Стефан Пеев



неделя, 20 февруари 2011 г.

ТРУДНАТА ЛОГИКА НА ОБЩУВАНЕТО

Общуване

Истинското говорене започва там, където свършва езикът.
Общуването е пребиваване в смисъла, а не изговаряне на думите.


Стефан Пеев

ИВАН ВАЗОВ | Под игото | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Иван Вазов

Издателство КОНТЕКСТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка.

При оформянето на безплатните издания си поставихме за цел да постигнем 100% четимост на кирилските шрифтове на максимален брой дигитални устройства. Паралелно с това се стараем да запазим модерните начертания на кирилските букви (известни като българска кирилица) и за целта сме разработили собствен шрифт. За жалост безплатните дигитални четци нехаят за нашето старание и своеволно подменят вградения в книгата шрифт, както и отказват да разпознават вградените стилове, съдържанието, препратките, което прави четенето на изданието на подобен род дигитални устройство неприятно, а нашия труд – безсмислен. В резултат крайният потребител може да реши, че не сме си свършили работата и да ни запрати в графата на неблагонадеждните. Истината е, че зад тези няколко книги стои сериозен труд и че ние ще продължаваме да развиваме и усъвършенстваме дигиталните издания в полза на потребителя.

Препоръчваме на потребителите, които четат EPUB книги на персонален компютър да ползват следния безплатен софтуер:
Adobe Digital Editions
EPUBReader – a Firefox addon



Иван Вазов

Под игото


Роман


КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ | Посвещение | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Димчо Дебелянов

Издателство КОНТЕКСТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка.







Димчо Дебелянов

Посвещение



Съдържание

I (На таз, кoято в нощи мълчаливи)
II (Когато вишните цъфтяха)
III (Малинен дъх разпръскват твойте устни)
IV (Скри се златно слънце зад горите)
V (Аз ще го запазя - първото писмо)
Потокът стене в долината
Обичам да гледам през тъмните гранки
И все с надежда бяха дървесата


КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

петък, 18 февруари 2011 г.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА – ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА

Алеко Константинов

Той ни каза какво е да си щастливец. А ние – за награда – затворихме творчеството му в учебниците, където урокът му за щастието със сигурност остава ненаучен.
А иначе го познаваме всички. И го наричаме непринудено Щастливеца.
Той, човекът и писателят Алеко Константинов. Най-първият евродемократ в младата българска държава. И най-щастливият човек, който имаме в народностната си история.




Алеко Константинов


СТРАСТ


Безделица с претенции на художественост

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!
Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с такова изражение, като кога искам да кажа на някого "Кача аларъм бен сени!" (Бел. ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? – Твърде естествено. Аз мога да попитам някого:
– Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894 г. между 11 и 12 часа преди пладне, а?
А виж, на мен такъв въпрос никой не може да зададе и няма защо...
Ето по коя причина, като не може нищо да смути моето душевно спокойствие, аз съзнавам преимуществото си пред другите и се смятам за цар, майка му мечка. Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши. Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз седя с перо в ръка в моята полутемна келийка, колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зверове разкъсват, колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец, и се успокоявам. Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да почна да пиша. Но лъхва ветрец през отворения прозорец и навява от пепелницата до носа ми миризмата на угасената и смачкана снощи цигара... Не мога, не мога да пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздравления. Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: "Ето, този е щастливецът!" "Тъй ли? Защо не ми каза по-рано да го видя." Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона си. Хубаво, ама сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре, че в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тютюн? И още след обяд! До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се със сияйно лице бързешката един от двамата току-що излезли приятели и захлестено ми прошепва:
– Скоро, скоро, ако искаш да видиш нещо интересно, излез веднага на улицата.
Грабвам си шапката, зарязах кафето и навън. Сърцето ми подскача за какво ще бъде туй "интересно нещо". Наистина! До кьошето на "Славянска беседа" беше изправена тя... Ботеро!... Хубаво бе, приятелю, ама да имаше сега и една папироска. Но това си го мисля, не го казвам.
– А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите довечера. – Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил... Усещате се в кого?
Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?... Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!...

София, 25 октомврий 1895 г.


четвъртък, 17 февруари 2011 г.

ЕДНА ГОРЧИВА ИСТИНА

British Museum

Една горчива истина: в културната памет на човечеството има място само за най-добрите образци. За всичко останало – мястото е в музея и архивите.


Стефан Пеев

сряда, 16 февруари 2011 г.

СМЕЛОСТ

Поезия

Да четеш поезия се иска смелост. Поезията отказва просто да те информира за събития някога или събития сега.
Поезията отказва да съобщава. Тя не търси онази част от твоето обществено аз, която е готова да влезе във всеки публичен диспут с убеждението за своята правота и разбиране на истината.
Поезията отказва да приеме твоята истината.
Защото истината – това е поезията.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш да се учиш. Всъщност поезията ти показва колко незнаещ си, като ти разкрива неподозираните тайни на битието.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш своето възпитание. Всъщност поезията ти показва колко невъзпитан си, като възпитава чувствата ти.
Когато четеш стиховете на поета, пред теб се разкрива дълбочината на красивото – необятността на неговия простор е плашеща и мамеща едновременно.
Когато четеш стиховете на поета, ти ставаш друг, за да преоткриеш себе си.
А за преоткриването на себе си се иска смелост. Смелостта да четеш поезия.


Стефан Пеев

COPY & PASTE КУЛТУРА

Тостер

Времете, в което ни се случва да живеем, е трагикомично.
От една страна сме достигнали да мига на най-висока степен на развитие на субективността: днес всеки е готов да заложи главата си, че носи в себе си нещо уникално неповторимо, което не се среща никъде в рамките на 6,7 милиардното население на Земята, но от друга страна, ежедневно се жертваме в името на COPY & PASTE културата.


Стефан Пеев

вторник, 15 февруари 2011 г.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ

Данте

Най-големият грях на свободата на личността е отхвърлянето на смирението.


Стефан Пеев



ВИСОКОМЕРИЕ И СМИРЕНИЕ

Автор

Толкова години обяснявах на другите – неразбиращите – какво е искал да каже авторът в текстовете си, че бях готов да се закълна – няма текст, в тайния смисъл на който да не проникна.
И ето ме сега: смирено навел глава да изричам думи, които идват сами (неизвестно от къде); думи, чийто смисъл самият аз не разбирам. Думи, които чакат своя високомерен тълкувател.


Стефан Пеев



понеделник, 14 февруари 2011 г.

ПРЕОТКРИВАНЕ VS. РАЗКРИВАНЕ

Клио

Смисълът на всеки спомен е преоткриването, а не разкриването. Тънката разлика на думите е очевидно непосилна граница за много хора, които се впускат да разказват за миналото.

Стефан Пеев

НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

Буриданово магаре

Познавам един комшия, който си купи магаре. За нещастие то се оказа буриданово: нито взема свое решение, нито се оставя да му налагат решения.

Стефан Пеев

ЦЕНАТА НА ИЗГОВОРЕНОТО

Сътворение

Цената на изговореното по странен начин се определя от цената на премълчаното. Такава е диалектиката на живота.

Стефан Пеев

петък, 11 февруари 2011 г.

Из РЕКВИЕМ

Омир

Големите творци не ни напускат. Те са винаги с нас и винаги до нас в битието на красотата.
За нас остава вечното усилие да различаваме красивото от грозното, истинския талант от ерзаца. И в това усилие, докато пазим спомена за твореца, той е нашата подкрепа.

Стефан Пеев

сряда, 9 февруари 2011 г.

ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВАКХАНАЛИЯ

Bacchus

Тик-тик-тик. В забавен каданс колелцето на старата ми мишка прещраква глухо, а на екрана пред мен текстът пълзи надолу на прибежки. Погледът ми пробягва изпитателно по екрана, почти без да спира върху редовете. Прелиствам стари свои текстове, писани неизвестно кога, с повод и без повод. И в тази ранна утринна среща със себе си неволно у мен пропълзява странната мисъл, че собствените ми думи могат да ме погубят. Странно е. И дори неизразимо. Но с всеки ред на екрана съзнавам, че думите ни са дадени не само за да ги произнасяме, но и за да ги спираме. Дори и когато някога в някой миг могат да ни се струват красиви.
Сред десетките полетели в мрежата бележки веднъж признах, че обичам вакханалията на мисълта, неудържимия екстаз на нейната диалектика. Признанието беше искрено, но непълно. Оргията на мисълта се превръща в прекрасен танц единствено в условията на въздържание.

Стефан Пеев

КАКВО Е СВЕТЛИНАТА

Човек

Един миг изригване... и после милиарди години движение през пустотата на пространството... докато накрая потънеш в тъмнината.

Стефан Пеев

ТРИКЪТ Е

Човек

Повечето хора си мислят, че са за кратко на Земята, и това е глобалното оправдание за съвременния хедонизъм. А трикът е да живееш така, че да останеш на Земята до края на човешката цивилизация. Иначе какъв е смисълът от родилните мъки в еволюционния процес на човек. Болките на милионите родилки, довели да появата на уникалното ДНК, затворено в тялото ти, стават безсмислени.

Стефан Пеев

вторник, 8 февруари 2011 г.

РАСОВИ КОНЕ, РАСОВИ ЧУВСТВА

Расови коне

Расовите коне ги обучават, нали?
За тях се грижат специални треньори. Ветеринар следи за телесното им здраве. Специалист по храненето планира внимателно с дни напред хранителния им режим.
Расовите коне ги отглеждат с внимание.
А расовите чувства?
Чувствата на силния човек.
Те сами от себе си ли се раждат?

Стефан Пеев

неделя, 6 февруари 2011 г.

ВЛАСТЕЛИН НА БИТИЕТО

Думи

Понякога се питам дали думите ми ми принадлежат. Те идват при мен, без да съм ги търсил, присядат някъде кротко в съзнанието ми, изпълват го със смисъл и с едно неподозирано усещане за сетивност, което никоя друга клетка в тялото ми не е в състояние да сътвори. Отпърво се вслушвам в тях и се отдавам на усещането, което създават. После започвам да виждам смисъла им и се старая да следвам логиката им. Понякога ги карам да се върнат назад, да опитаме да сменим посоката. Приличам по-скоро на режисьор, отколкото на автор. С думите живеем един живот, но в него всеки има своето пространство и битие. Последната проверка за всеки текст е дали няма пролуки във вътрешния му ритъм. Вече не мога да си представя текст без ритъм. Словото буквално пулсира от своите вътрешни енергии. Всяка дума идва заредена със смисъл и с двойствена интонационно-логическа акцентност. Усетът за тази акцентност е усет за ритмиката на словото. Ритмиката на словото е израз на ритмиката на битието. Словото е единственият властелин на битието.

Може би така трябва да разбираме думите на евангелиста Йоан:

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало
(Йоан 1:3).

Стефан Пеев

АКО БЯХ НОЙ

Ахил и Хектор

Ако бях Ной, бих послушал Господ във всичко: бих построил ковчега, бих подбрал животните, бих им помогнал да се приберат на сигурно място. Бих качил в кораба жена си, синовете си Сим, Яфет, Хам, снахите си. И бих залостил вратата здраво. Толкова здраво, че да понесе всеки потоп на времето. Бих я залостил наистина... но... отвън.

Стефан Пеев

ГОЛОТАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Degas, Edgar | Woman Combing Her Hair

Телата ни са така голи в баналността на ежедневието, че дори и най-малкото парченце душа ги покрива и им придава човешки смисъл.

Стефан Пеев

събота, 5 февруари 2011 г.

ЖИВОТЪТ В МЕН

Вселена

Животът в мен.
Крехко творение, за чието съществуване се е погрижила Вселената като цяло.
Една огромна отговорност, към която винаги оставам в дълг.

Стефан Пеев

СТАРИ ОБУВКИ

Ван Гог | Обувки |

Обичам старите си обувки. Всичко в тях ми е познато. Кракът ми не стъпва в тях, а сякаш те го обгръщат, поемат, приласкават.
Старите обувки са винаги спомен и носят носталгия: по извървените, а и по... неизвървените пътища – пътищата, по които не съм посмял да тръгна.

Стефан Пеев

петък, 4 февруари 2011 г.

ПРИБЛИЖАВАНЕ И ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Приближаване и отдалечаване

Когато вземеш автора в ръка...
Разбира се, това е метонимия. Да вземеш някого в ръцете си, означава да го прегърнеш. В ръцете на добрия читател обаче метонимията се превръща в метафора – досегът с книгата, досегът със стиха е досег с човека.

Добрият читател е лошият читател.
Това е читателят, който не прощава.
Алчният.
Искащият.
Търсещият.

Понечиш ли да говориш на хората, разтваряш ръце като за разпятие (мъдро прозря поетът).
И в този миг на беззащитност си най-силен, защото силата е в страданието, което можеш да поемеш в себе си, без да прекършиш вярата си.

Когато вземеш автора в ръка...
ти поемаш по пътя към другия, а между теб и него ляга СВЕТЪТ.
И в този свят – по-чуден и по-изумителен от света на Алиса и на Питър Пан – авторът и читателят изгубват себе си в търсене на просеката.

Ние четем не за да стигнем, а за да намерим посоката; да се научим да я виждаме и никога да не я губим в сърцето си.

Всеки акт на четене е ОТРЯЗЪК.
Всяка среща с автора е ПРИБЛИЖАВАНЕ.
Всеки опит за разбиране е ОТДАЛЕЧАВАНЕ.

Всеки прочит е ДИАЛОГ: непрестанен, несекващ диалог с битието.

Стефан Пеев

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

ИЗГУБЕН В БЕЛЕЖКИТЕ

Изгубен в бележките

Всъщност така се чувствам. Десетки мисли полетяха от мен през мрежата неизвестно къде. Някой са леки, дори лековерни и глуповати. Други са тежки, тромави или претенциозни. Има и прости, смислени и мъдри. Веднъж откъснати, като капещите листа на дърватата през есента, те се устремяват във въздуха към своя възход, за да бъдат накрая неизбежно победени от силата на земното притегляне. Всъщност, когато листото се откъсне от клона на дървото, то все още сънува само своето извисяване. Падението не идва в съня. Падението се случва винаги наяве.

Стефан Пеев

МИСЪЛТА Е НЕ ДРУГО, А ПЕРСПЕКТИВАТА НА ВРЕМЕТО

Огюст Роден

Всички наши мисли са родени в съвремието. Но те стават истински едва когато ги потопим в наследството на миналото. И оживяват само ако в тях прозира любовта към бъдещето.

Стефан Пеев

НАЙ-СЪВЪРШЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

Платон (на гръцки: Πλάτων)

Хубавият разговор е най-съвършеното произведение на изкуството.
Платон неслучайно е създавал диалози.

Стефан Пеев

вторник, 1 февруари 2011 г.

ИМА НЕЩО ВЯРНО

Творец

Има нещо вярно в това, че големият творец не се нуждае от хонорари и слава. Нуждае се единствено от живота си. Защото книгите, които остават в историята и чертаят линията, по която определяме кой е и какъв е човекът, не са книгите, родени по наръчници за творческо писане, и със сигурност не са функция на величината на авторския хонорар.

Стефан Пеев

СРЕЩА

Среща


Поприказвахме порядъчно. Две момчета, разделили се преди повече от 30 години, след необикновената безметежност на казармения живот. Времето лежи между нас и постепенно се стопля, подобно на бирата в чашите ни.


Стефан Пеев