вторник, 30 август 2011 г.

НЕЩО, КОЕТО НАУЧАВАМЕ ВСЕ НЯКОГА

Литература
Изкуствата не изискват от нас да говорим на изкуствен език.
Литературата също.
И все пак техният език не е езикът на ежедневието.

Стефан Пеев

понеделник, 29 август 2011 г.

УРОКЪТ, КОЙТО НЕ НАУЧИХ

Урок
Урокът, който не научих: какво да правя, когато някой вече не е такъв, какъвто го познавам...

Стефан Пеев

неделя, 28 август 2011 г.

ДЯВОЛИТО | ОЩИПВАНЕ

Ощипване
Човек трябва да се научи да се закача с живота си: да го ощипва от време на време. Наистина, от подобно ощипване може и да боли, но това е чудесен начин да усетиш, че животът не е безжизнен.

Стефан Пеев

събота, 27 август 2011 г.

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Ивайло Балабанов

ИЗ ОТГОВОРИТЕ НА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ВЪВ ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ


Хухла – моята мъка, моята религия и надежда! Хухла – означава огнище!

Роден съм в последното българско село, в най- крайната къща. Арда, като момиче в синя рокля, разделя моето селце от древна Елада. Все си мисля, че Хухла не е създадена случайно на това място. Залезът над планината. Сякаш слънцето се търкулва в дерето и ако отидиш там, ще го видиш – прислонило се като медена погача до някой храст...
Половината ми живот мина в такива градчета. Ако Хасково не е провинция в сравнение със Свиленград, аз не съм живял другаде, освен в провинцията. Ивайловград – Хасково – Свиленград е моят житейски триъгълник. И винаги са ме питали, трудно ли е да си поет в края на България. Не, нито е трудно, нито е страшно. Поетът си е един самотник, лириката не е хорово изкуство. Нямам нужда нито от диригент, нито от други гласове. Аз си обичам тези градчета. И там понякога звучи пиано...

Дали наистина лекуваме? Иска ми се да вярвам в това. И защото понякога е много трудно да седиш сам с трудните си думи, каниш Господ на вечеря. Споделяш с него и се надяваш той да ти отговори. И понякога чудото става. Аз съм вярващ човек.

Тъгува душата ми. Душата на един поет не е много по-различна от душите на другите хора. Аз съм го казал в моите стихове – Добрата ми душа се измори. Добрият няма кой да го пожали, защото няма кой да го смени... Но само с тъга не се живее. Понякога трябва да веселим душата. Тя има нужда и от това.

Когато разговорът е хубав се чуваме добре. И не искаме той да свършва. Особено когато е споделяне с приятели.

Благодаря, Катя. Душата си е във нас. И трябва да си я пазим за хубавото и красивото.

Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза. Тъжно е това...

Искам да споделя, че не съм писал никога по поръчка! Моите поетични изповеди са мъчни, но искрени и честни.

Тъжно е, но е вярно. Трябва някой да ги казва тези неща. Мен ме боли и споделям. Хляб, вино и сол – това са символите на щастливото битие сега. Но ако една вечер имаш сол и хляб на масата, на другата вечер нямаш вино. И лошото не е в това, че липсват тези неща, а че непрекъснатата им липса създава у мен и повечето хора един нов идеал – идеала за търпимата мизерия. Търпимата мизерия е днешният обществен идеал. И как ще мръдне българското общество с такива идеали, с идеалите на животното? Затова и без да щем с нашия тежък хляб, преставаме да виждаме красотата около себе си. А това е много тъжно...

Ние наистина цял живот очакваме нещо хубаво и добро да се случи. Лошото е понякога, че в очакването си не успяваме да забележим хубавото и доброто.


ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ЗА СВОИТЕ ТВОРБИ


ГРАДСКИ ДЕЦА
Аз съм роден на село. И това беше моята градска драма. Моите кафезни деца...

ЖИВОТ
Винаги съм казвал, че животът е любов. И трябва да го живеем така, че да сушим бели пелени на слънцето. И то колкото може по-често.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!

ЧАСОВНИКЪТ НЯМА ДА СПРЕ
Това е едно от любимите ми стихотворения. Видях под гаровия часовник едно момиче, замечтано и отнесено. И красиво. После към него се приближи едно мъжко стихотворение, което носеше цветя. Нататък е ясно...

ДОПИВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ЧАША
Трябва да се изпие последната чаша. Дори и виното да горчи в нея.

ЖЕНА В ДЪЖДА
Това стихотворение е откраднат визуален факт. Видян в Хасково в квартал „Орфей“, блок 31 - и, от петия етаж. Тя потъна в съседния вход. Не знам кой я посрещна, но бях сигурен че няма да я целуне. Тоя същият щастлив идиот сетне не ми е прочел и стихотворениено.

ОЧИ
Това стихотворение е посветено на жена ми. От любовен ратай, станах брачен стопанин. Много трудно и дълго време го писах. Първият вариянт беше жива ортопедия. Чупих нозете и краката на този непрокопсаник, който не забелязва красотата около себе си. Но после разбрах истината. Очите са виновни. Те не виждат. Винаги съм казвал, че нормално зрящите са най-нещастни.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!

НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧИ
Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза.Тъжно е това...

НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ
Благодаря, момичета! Хубаво е да си имаме небесен мавзолей и да си подредим там звездичките на нашите родове. Ние заслужаваме това!
Мисля си, че не съм поискал много. Само метър гроб и метър небосвод. И там горе да подредя звездите на моя род.


ДРУГИТЕ ЗА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Катя Русанова:

Преди около два месеца влязох в голяма столична книжарница и попитах за "Небесен гурбетчия". Девойчето не беше чувало,но аз настойчиво я молих да провери в компютъра. И...откри "Жената с белия шал", започна да чете на глас и когато свърши, се чуха ръкопляскания. Десетина млади хора се бяха наредили зад гърба ми и аплодираха. Излизайки от книжарницата си казах: Еех, ако можеше Ивайло Балабанов да чуе...

Източник: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

ИВАН БУНИН

Иван Бунин
Иван Алексеевич Бунин (1870–1953) е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция.
Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909 — 1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема — съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век.

Източник: УИКИПЕДИЯ




* * *

Настанет день - исчезну я,
А в этой комнате пустой
Все то же будет: стол, скамья
Да образ, древний и простой.

И так же будет залетать
Цветная бабочка в шелку,
Порхать, шуршать и трепетать
По голубому потолку.

И так же будет неба дно
Смотреть в открытое окно
и море ровной синевой
манить в простор пустынный свой.

10 августа 1916

Иван Бунин

ФАЛШИВА УВЕРЕНОСТ

Самоувереност
Фалшивата увереност, че си някой, е най-лесният начин да погубиш собственото си личностно развитие.

Стефан Пеев

НА ГОСТИ У ДИМИТРИ ИВАНОВ

Заглавието е подвеждащо. Доколкото изисква самопризнанието, че не познавам лично Димитри Иванов и не съм го посещавал у дома му. Но всъщност всяка метафора подвежда: казва едно вместо друго. На гости на Димитри Иванов можеш да отидеш всеки момент и навсякъде. Достатъчно е да поровиш мрежата и... разговорът вече е започнал. Вярно. Въпросите не задаваш ти. Напротив. Задава ги Димитри, докато четеш необикновените му текстове: нито да кажеш чиста публицистика, нито да кажеш чиста литература. Затвориш страницата и усещаш ненаситност. Защото текстовете на Димитри са богати на информация, но два пъти повече на въпроси. Ето заради тези скрити питания на Димитри обичам срещите с него.
Стефан Пеев


Димитри Иванов
САЩ станаха най-силната сила благодарение на образованието. Между 1870 и 1950 образоваността на американците се повишавала с 0.08 процента годишно. Към 1900 година средният американец бил ходил на училище 8.8 години. Към 1910 - 9.6 години. Към 1960 - почти 14 години (според проучването на Claudia Goldin and Lawrence Katz). Макар че и в Европа степента на образованост се повишавала, през ХХ век САЩ изпреварили с 35 години повечето европейски страни по темп на повишаване на образоваността.
Още преди българското "Който се учи, той ще сполучи" девизът на Бенджамин Франклин (човека на 100-доларовите банкноти), бил "Improve your mind!". Той разбирал, че в това е силата на силните.
През войната, за разлика от българските куртки, които после нарекохме гимнастьорки, американските field jackets бяха с особено дълбок горен джоб, за да побере книга "special army edition" с меки корици и така подшита, че да не се разпадне, когато се чете в полеви условия. Нямало в САЩ такива икономисти, които да твърдят, че са излишен разход и комунизъм тези "special army editions"...
Димитри Иванов
Източник: СЕГА.БГ

петък, 26 август 2011 г.

САМОИРОНИЯТА

Самоирония
Самоиронията за разлика от самолечението е доказано безвредна.

Стефан Пеев

ИСТОРИЯ, РАЗКАЗАНА ПРОСТО ЕЙ ТАКА

Икономика
Слушам Теодосий Спасов и си мисля за неща – немузикални. Спомням си за моята бивша преподавателка по история от Математическата гимназия в Пловдив в края на 70-те на миналия век. Изключителен човек; откровен и начетен учител. Срещнах я няколко години след промените. Беше ми трудно да я нарека госпожа Попова. Пряма и дори рязка по своему, другарката/госпожа Попова ме изненада с бележките си за социализма. В паметта ми се е врязла репликата ѝ „Икономиката да не е дама – да я ухажваш и тя да цъфти. Който не иска да приеме закономерностите в крайна сметка достига до задънена улица“.

Икономиката да не е дама.
Икономиката не е дама.
не е дама
икономиката
другарката...
госпожа Попова

Не мога да изляза от този кръг мисли. Дори Теодосий е някак далече в момента. В гърлото ми е заседнала буца. Тягостна и тежка буца на чувството, че икономиката не е дама, но май само госпожа Попова знае това.

Стефан Пеев

четвъртък, 25 август 2011 г.

ДНИ МОИ

Елисавета Багряна
Елисавета Багряна (1893–1991) (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.
Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.


ДНИ МОИ

Летете - радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята -
Вий, сиви гълъби и бели, -
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел...

На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време -
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?

Летете - няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми -
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно -
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.



Невена Коканова рецитира стихотворението
"Не те измести никой" от Елисавета Багряна.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на творбите: СЛОВО.БГ, YOUTUBE.COM

СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ...

Ято
Бях малък. Много малък. И все още вършех от онези работи, за които възрастните винаги се карат. Един ден цялото ни семейство излезе на разходка. Обичайна разходка по главната улица на Пловдив. Пътят до центъра и пътят до дома ми бяха еднакво познати. Просто по конец. Опънеш го, и и вече си там. Тогава реших за първи път да съм самостоятелен. Отделих се от родителите си и тръгнах сред множеството, което пъплеше напред-назад. Скоро пространството около мен обрасна с хора. Минувачите нехаеха за моята малка героична мечта и за глупостта ми. За щастие всяко дете познава спасителната сила на плача. Не помня нито как съм плакал, нито колко съм плакал. Помня само мама, наведена над мен, как ме гледа в очите и тихо, за да не чуят другите, без укор, но с надежда да разбера ми казва: „Мисли, преди да тръгнеш на път. Светът е голям!“

Стефан Пеев

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ОТРИЦАНИЕТО

Ято
Човек се познава не само чрез книгите, които чете, но и чрез книгите, които отказва да прочете.

Стефан Пеев

сряда, 24 август 2011 г.

БУЛАТ ОКУДЖАВА

Булат Окуджава
Булат Окуджава


Булат Окуджава (1924–1997)

Булат Окуджава (груз. ბულატ ოკუჯავა, рус. Булат Шалвович Окуджава) е певец, роден в Москва. Един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра на авторската песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.

Източник на информацията и снимките: УИКИПЕДИЯ

ПОЛ МАКАРТНИ КОМПОЗИРА БАЛЕТ

Пол Макартни композира балет
Снимка: БГНЕС
Сър Пол Макартни сключи договор за звукозапис с Decca за издаване на музика към балета "Ocean's Kingdom", съобщава Reuters.
Световната премиера на балета, написана от ексбийтълса и поставена от хореографа Питър Мартин ще се състои на 22 септември в Ню Йорк.
До края на месеца ще се състоят още четири премиерни показа, а още пет са предвидени за февруари догодина.
Аудиоверсията на балета, изпълнен от Лондонския класически оркестър под дирижирането на Джон Уилсън ще бъде издаден на 3 октомври.
Преди почти 50 години Decca отказа договор с известната младите тогава членове на Бийтълс. Тогава те обяснили, че подобни четворки вече не са на мода и те „нямат бъдеще в шоубизнеса”.
Скоро след това квартета стана един от най-известните в света.
"Ocean's Kingdom"е първи опит на Пол Макартни в балета. До този момент той се е занимавал с композиране на академична музика. Той е носител на отличието "Ecce Cor Meum", връчено му през 2006 г.

Източник: ДНЕС.БГ

вторник, 23 август 2011 г.

БЕЗПОРЯДЪК

Ято
Толкова дълго чаках думите да дойдат, че накрая, когато те долетяха като огромно ято небесни птици, не намирам сили да ги подредя за полет. Гледам безпорядъка им, взирам се в размаха на крилата и отчаяно се опитвам да се науча да летя с тях.

Стефан Пеев

Adagio in G Minor | Albinoni

ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ГЪЛИВЕР

Джанатан Суифт | Пътешествията на Гъливер
„Пътешествията на Гъливер“ (на английски: Gulliver's Travels, пълно заглавие: Travels into Several Remote Nations of the World, in Four Parts. By Lemuel Gulliver, First a Surgeon, and then a Captain of several Ships - Пътешествия до някои далечни страни в света, в четири части. От Лемюел Гъливер, първо лекар, а после капитан на няколко кораба) е сатирическо произведение от Джонатан Суифт. Първата част на романа - „Гъливер в страната на лилипутите“ е написана през 1721 г. За първи път книгата е публикувана през 1726 г., а през 1735 г. е публикувано второ, допълнено издание.

Джанатан Суифт | Пътешествията на Гъливер Джанатан Суифт | Пътешествията на Гъливер Джанатан Суифт | Пътешествията на Гъливер Джанатан Суифт | Пътешествията на Гъливер

„Пътешествията на Гъливер“ в Google Books
„Пътешествията на Гъливер“ в Project Gutenberg

Филмова версия на режисьора Чарлз Стъридж
В главната роля Тед Дансън

Филмова версия на режисьора Роб Летърман
В главната роля Джак Блек: „Пътешествията на Гъливер“ (2010)

Стефан Пеев
Източник на информация и на илюстрации: УИКИПЕДИЯ

СУЕТА


Толкова е просто. Единствената ни истинска грижа е да открием най-доброто у себе си и да го споделим с хората. Но повечето пъти го търсим толкова надалече, че загубваме себе си в суетата на живота.

Стефан Пеев

ОТЧАЯНИЕ


Преглеждам бележките си, разхвърляни из блога, и неволно усещам, че голяма част от тях са плод на отчаяние – едно сякаш обречено усилие да се внесе историческа перспектива в случайните или преднамерени разговори в мрежата, да се упорства докрай срещу съвременното номадство; номадството на един живот тотално лишен от метафизика и приклещен в измеренията на тук и сега съществуването.
На кого му минава на ум днес, че най-ценното в живота е безсмъртието. Християнски мислещият човек вярва в безсмъртието на душата. А атеистично настроеният? Нима за него безсмъртието е само празен звук?
Да убиеш Бог е лесно. Ницше го направи преди много години. И потъна подир туй в своето сифилистично умопомрачение.
Трудното е да създадеш Човека. А идеята за Човека е безсмислена без хипотезата за безсмъртието. Смисълът на безсмъртието е в отговорността за думите и действията ни. Това, което правим тук и сега, днес, в този момент не отминава безвестно във времето. То отеква в идващато. Всяко днешно съдържа формата и идеята на утрешното. Невъзможно е да живеем единствено и само за себе си. От това, което сме днес, зависи какъв ще е животът утре – животът след нас.

Стефан Пеев

ДЯВОЛИТО | КРАЖБАТА


Кражбата е ежедневие. Крадат се идеи, идеи за милиони, милиони. Краде се фино и изкусно, краде се грубо и безпардонно. Жертви на кражбата сме всички. Повечето пъти не пряко, а косвено – чрез публичните средства, в които всички участваме, но от които някой се възползват несъразмерно много. Крадем и ние: музика, филми, авторски права. В повечето случаи нашите кражби изглеждат безобидни: като комар, ухапал слон. Но ако нашите ухапвания попаднат на един и същи слон едновременно, той е мъртъв. Накрая всички отиваме на църква и палим свещ. А Бог ни гледа тихо отгоре и се пита за какъв дявол е създал рая.
Стефан Пеев

ХАМЛЕТ


Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова… И в тоя сън изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек —
от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…
Заспиваш… И сънуваш може би?
Ха, тук е спънката! Защото туй —
какви ли сънища ще ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от бренната обвивка — то ни спира,
таз мисъл прави земните ни мъки
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия потисник,
високомерието на рода,
сълзите на отритнатата обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойният заплаща
на тихата заслуга — всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред него
зад гроба, в неоткритата страна,
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати.
Тъй размисълът прави ни пъзливци
и руменият цвят на мъжеството
посърва под отровното белило
на многото мъдруване. И ето,
мечти високи, почини с размах
отбиват се встрани и губят право
да се зоват „дела“! … Но тихо! Ей я
красивата Офелия!… О, нимфо,
в моленията си къмто небето
спомни за всички мои грехове!

Уилям Шекспир
Превод: Валери Петров




понеделник, 22 август 2011 г.

СТРАХЪТ И СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕМ





проф. дфн Калин Янакиев

ЧЕРНЫЙ ЧЕЛОВЕК



Друг мой, друг мой,
Я очень и очень болен.
Сам не знаю, откуда взялась эта боль.
То ли ветер свистит
Над пустым и безлюдным полем,
То ль, как рощу в сентябрь,
Осыпает мозги алкоголь.

Голова моя машет ушами,
Как крыльями птица.
Ей на шее ноги
Маячить больше невмочь.
Черный человек,
Черный, черный,
Черный человек
На кровать ко мне садится,
Черный человек
Спать не дает мне всю ночь.

Черный человек
Водит пальцем по мерзкой книге
И, гнусавя надо мной,
Как над усопшим монах,
Читает мне жизнь
Какого-то прохвоста и забулдыги,
Нагоняя на душу тоску и страх.
Черный человек
Черный, черный!

"Слушай, слушай,-
Бормочет он мне,-
В книге много прекраснейших
Мыслей и планов.
Этот человек
Проживал в стране
Самых отвратительных
Громил и шарлатанов.

В декабре в той стране
Снег до дьявола чист,
И метели заводят
Веселые прялки.
Был человек тот авантюрист,
Но самой высокой
И лучшей марки.

Был он изящен,
К тому ж поэт,
Хоть с небольшой,
Но ухватистой силою,
И какую-то женщину,
Сорока с лишним лет,
Называл скверной девочкой
И своею милою.

Счастье,- говорил он,-
Есть ловкость ума и рук.
Все неловкие души
За несчастных всегда известны.
Это ничего,
Что много мук
Приносят изломанные
И лживые жесты.

В грозы, в бури,
В житейскую стынь,
При тяжелых утратах
И когда тебе грустно,
Казаться улыбчивым и простым -
Самое высшее в мире искусство".

"Черный человек!
Ты не смеешь этого!
Ты ведь не на службе
Живешь водолазовой.
Что мне до жизни
Скандального поэта.
Пожалуйста, другим
Читай и рассказывай".

Черный человек
Глядит на меня в упор.
И глаза покрываются
Голубой блевотой,-
Словно хочет сказать мне,
Что я жулик и вор,
Так бесстыдно и нагло
Обокравший кого-то.
. . . . . . . . . . .

Друг мой, друг мой,
Я очень и очень болен.
Сам не знаю, откуда взялась эта боль.
То ли ветер свистит
Над пустым и безлюдным полем,
То ль, как рощу в сентябрь,
Осыпает мозги алкоголь.

Ночь морозная.
Тих покой перекрестка.
Я один у окошка,
Ни гостя, ни друга не жду.
Вся равнина покрыта
Сыпучей и мягкой известкой,
И деревья, как всадники,
Съехались в нашем саду.

Где-то плачет
Ночная зловещая птица.
Деревянные всадники
Сеют копытливый стук.
Вот опять этот черный
На кресло мое садится,
Приподняв свой цилиндр
И откинув небрежно сюртук.

"Слушай, слушай! -
Хрипит он, смотря мне в лицо,
Сам все ближе
И ближе клонится.-
Я не видел, чтоб кто-нибудь
Из подлецов
Так ненужно и глупо
Страдал бессонницей.

Ах, положим, ошибся!
Ведь нынче луна.
Что же нужно еще
Напоенному дремой мирику?
Может, с толстыми ляжками
Тайно придет "она",
И ты будешь читать
Свою дохлую томную лирику?

Ах, люблю я поэтов!
Забавный народ.
В них всегда нахожу я
Историю, сердцу знакомую,-
Как прыщавой курсистке
Длинноволосый урод
Говорит о мирах,
Половой истекая истомою.

Не знаю, не помню,
В одном селе,
Может, в Калуге,
А может, в Рязани,
Жил мальчик
В простой крестьянской семье,
Желтоволосый,
С голубыми глазами...

И вот стал он взрослым,
К тому ж поэт,
Хоть с небольшой,
Но ухватистой силою,
И какую-то женщину,
Сорока с лишним лет,
Называл скверной девочкой
И своею милою"

"Черный человек!
Ты прескверный гость.
Это слава давно
Про тебя разносится".
Я взбешен, разъярен,
И летит моя трость
Прямо к морде его,
В переносицу...
. . . . . . . . . .

...Месяц умер,
Синеет в окошко рассвет.
Ах ты, ночь!
Что ты, ночь, наковеркала?
Я в цилиндре стою.
Никого со мной нет.
Я один...
И разбитое зеркало...

Сергей Есенин
Източник: ЕСЕНИН

неделя, 21 август 2011 г.

ВЯРВАМ В КОЛЕБАЕЩИЯ СЕ ЧОВЕК


Дами и господа,
Позволете ми, след като отдадохме дължимото на историческите, етимологическите, географски и дори геоложки измерения на кризата (и депресията), да надзърнем и в нейните частни лични дълбини. Тук, за разлика от икономиката, съм истински специалист, както и всички ние, струва ми се, които сме от страната на книгата.
Всъщност, една от хубавите страни на тази криза е, че тя ни дава повод да говорим за неща, които се простират отвъд нея. Наричаме я финансова, защото е най-лесно да видим тази част от айсберга. Всички са чувствителни, когато става дума за пари. Но единственото число тук е измамно. Кризите, и то видимите, са повече от една. В краткия каталог влиза екологичната криза, специално държа да отбележа мистериозното изчезване на пчелите през последните години; също кризата с изчерпването на енергийни източници и пр., и пр. Неща, за които толкова е говорено, че вече сме спрели да ги забелязваме. Освен тях, обаче, става дума и за друга, по-трудно видима лична и глобална криза, която не се изчерпва с банкрута на банки. Каква е тази криза? Ето един възможен отговор.
Ще я нарека криза на лесните обяснения на света. Или криза на скъсения хоризонт. На отсъстващата трансцедентност.
Известно е, че финансовата криза тръгна от т.нар. лесни кредити, отпускани бързо и леко, без достатъчно обезпечаване и гаранции. Знаем, че „кредит” идва от латинското credo – заемам, но и вярвам, доверявам се. Така етимологията ни подсказва, че преди кредитната криза, е кризата в кредото. Днес имаме замразяване на кредитите, преведете си го и като замразяване на доверието, на вярата.
По аналогия с това сме изправени пред една система от бързи, лесни и повърхностни обяснения и ценности. Пазарът и медиите в голяма степен стимулират тези процеси. Пазарът иска да купиш на мига, да не мислиш прекалено дълго. Автентичният човек е потребяващият човек, пазаруващият човек, алчният за света човек. (Greed is good, както гласи известната фраза на Gekko.) Не се колебай, казва пазарът, това е твоята природа. Пожелай, вземи парите и го получи сега. Живей днес. От другата страна стои културата с всичките си колебания. И с абсолютно непазарната идея как ще се живее утре. Два различни свята, напрегнати помежду си. Ясно е на чия страна е надмощието. Твърдя, че смисълът на литературата е да застава на страната на губещите. Ценността да си победител и да си неуязвим е естествена за системата на капитализма. Но за хората, които са от нашата, губещата страна, си струва да стоят зад уязвимостта като ценност, зад колебанието и несигурността. Вярвам в колебаещия се човек.

Георги Господинов

Този текст е четен на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата. Георги Господинов беше сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial” да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?

Източник: КУЛТУРА.БГ

ЗА ЩАСТИЕ И ЗА НЕЩАСТИЕ


Според председателя на Асоциация „Българска книга” Веселин Тодоров български автори се радват на тиражи като на US бестселъри (източник).
За щастие българската литературна класика не зависи от тиражите на съвременните автори.
За нещастие бъдещите класици никога няма да разберат това (както и техните колеги впрочем).

Стефан Пеев

събота, 20 август 2011 г.

ПУБЛИКАТА НЕ Е ВСИЧКО


Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна. Значи ли това, че писателят пише за себе си? Ни най-малко. Това значи, че когато твори, писателят трябва да мисли само за произведението си – как да го направи по-изразително, по-силно, по-дълбоко.Читателите на „Хамлет“ се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварил времето си.

Атанас Далчев

ЦЕНАТА НА ЕДНА МЕТАФОРА


Веднъж поисках да платя цената на една метафора. Посегнах към книжната лавица и взех стихосбирката. Жената на касата ми се усмихна – за нея това беше продажба. А на мен ми стана неловко. Та можеш ли да пазаруваш метафора. Можеш да купиш книга. Метафората трябва да обживееш. И когато отвориш сетивата си за необятността на значенията ѝ, разбираш, че животът ти няма да ти стигне да изплатиш това, което си получил.
Това е то – докосне ли те метафората, оставаш длъжник за цял живот.

Стефан Пеев

ВСЪЩНОСТ


Всъщност има едно-единствено нещо, за което човекът може да се надява да превъзхожда машината в близкото бъдеще. И това не е бързината на мисълта, нито точността на решенията, нито дълбочината на предвиждането, нито обхватността на информацията, нито широтата на погледа. Единственото, което остава за човека е възпитанието на чувствата. Чувствеността е последното, което ще отличава човека от машината. Така че пътят на човека не е в развитието на разума, а във възпитанието на чувствата.

Стефан Пеев

INCH BY INCH | LIFE IS JUST A GAME OF INCHES


Al Pacino's Inch By Inch speech
from Any Given Sunday


I don't know what to say really.
Three minutes
to the biggest battle of our professional lives
all comes down to today.
Either
we heal
as a team
or we are going to crumble.
Inch by inch
play by play
till we're finished.
We are in hell right now, gentlemen
believe me
and
we can stay here
and get the shit kicked out of us
or
we can fight our way
back into the light.
We can climb out of hell.
One inch, at a time.

Now I can't do it for you.
I'm too old.
I look around and I see these young faces
and I think
I mean
I made every wrong choice a middle age man could make.
I uh....
I pissed away all my money
believe it or not.
I chased off
anyone who has ever loved me.
And lately,
I can't even stand the face I see in the mirror.

You know when you get old in life
things get taken from you.
That's, that's part of life.
But,
you only learn that when you start losing stuff.
You find out that life is just a game of inches.
So is football.
Because in either gamelife or football
the margin for error is so small.
I meanone half step too late or to early
you don't quite make it.
One half second too slow or too fast
and you don't quite catch it.
The inches we need are everywhere around us.
They are in ever break of the game
every minute, every second.

On this team, we fight for that inch
On this team, we tear ourselves, and everyone around us
to pieces for that inch.
We CLAW with our finger nails for that inch.
Cause we know
when we add up all those inches
that's going to make the fucking difference
between WINNING and LOSING
between LIVING and DYING.

I'll tell you this
in any fight
it is the guy who is willing to die
who is going to win that inch.
And I know
if I am going to have any life anymore
it is because, I am still willing to fight, and die for that inch
because that is what LIVING is.
The six inches in front of your face.

Now I can't make you do it.
You gotta look at the guy next to you.
Look into his eyes.
Now I think you are going to see a guy who will go that inch with you.
You are going to see a guy
who will sacrifice himself for this team
because he knows when it comes down to it,
you are gonna do the same thing for him.

That's a team, gentlemen
and either we heal now, as a team,
or we will die as individuals.
That's football guys.
That's all it is.
Now, whattaya gonna do?

Any Given Sunday

петък, 19 август 2011 г.

КАТО ДОКОСВАНЕ


Невинаги. Невинаги чуждите думи ни молят за тълкуване. Понякога е по-добре да се откажем от волята си за осмисляне и да се оставим думите на другия просто да ни докоснат. Леко. Безплътно. Но осезаемо.
Ако докосването не породи усещане за близост, разбирането ще е най-дългият път към смисъла им.

Стефан Пеев

ЧУВСТВАМЕ СЕ ИЗГУБЕНИ СРЕД ТОЛКОВА ГОЛЯМО ИЗОБИЛИЕ

Хосе Ортега-и-Гасет
... Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники отвсякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока...

..................................................

Поради някакво странно разстройство в способността за въображение обикновено испанецът си гради илюзии за миналото, а не за бъдещето – което би било по-продуктивно. Колко много е пречила и продължава да ни пречи да създаваме нова или поне съвременна наука и изкуство представата, че някога сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат увековечени! А нима най-лошият песимизъм не е да вярваме, както се случва, че Испания е била векове наред най-съвършената нация, но впоследствие е навлязла в период на траен упадък? Не е ли все едно да мислим, че нашият народ вече е изживял своя върхов момент и е изпаднал в старческа немощ? Там, където няма малцинство, способно да въздейства върху една маса, и маса, готова да приеме влиянието на едно малцинство – там или няма общество, или е твърде вероятно то да престане да съществува. Безгръбначна, Испания се влачи не само в политиката, но и – а това е много по-сериозно и съществено от политиката – в самия социален живот.

(Хосе Ортега-и-Гасет)


Хосе Ортега-и-Гасет (на испански: José Ortega y Gasset) (1883–1955) е испански философ, социолог и есеист.
Той е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите”. Великолепният сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и невероятно актуално дори и днес виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.

Хосе Ортега-и-Гасет Хосе Ортега-и-Гасет Хосе Ортега-и-Гасет Хосе Ортега-и-Гасет Хосе Ортега-и-Гасет

Източник: УИКИПЕДИЯ

четвъртък, 18 август 2011 г.

ГОЛЯМОТО ЛИЧИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Сергей Есенин
Сергей Александрович Есенин (1895–1925) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966.





ПИСМО ДО ЕДНА ЖЕНА

О, знаете,
разбира се, че знаете
как аз стоях,
в стената гръб опрял,
а вие бурно ходехте из стаята
и с резки изрази ми
вдигахте скандал.

Говорехте:
съюзът ни разбит е,
така измъчи ви
налудният ми път,
че трябва с нещо да се заловите,
а мойта участ -
падане до смърт.

Обична!
Не обичахте ме мене.
Не знаехте, че в хорския котел
бях като кон, подгонен и разпенен
от смел ездач - в пришпорването смел.

Не знаехте,
че в този плътен дим,
в разбъркания бит от бури
измъчва ме въпросът нерешим -
какво съдбата ни притуря.

Лице в лице
лицето не личи.
Голямото личи от разстояние.
Щом над морето зафучи,
в платната плисва отчаяние.

Светът е кораб!
Някой там
за нов живот и нова слава
на ураганите в пастта
насочи руля величаво.

Е, кой от нас на палубния под
не пада, не повръща и не псува?
И малко са, с кален живот,
във люшкане да не танцуват.

И аз тогаз
сред грозен шум,
но знаещ как стоят нещата,
се спуснах в корабния трюм,
за да не гледам повърнята.

Трюмът бе
руска механа.
И здраво чашата си хванах,
та - сам на ничия страна -
да се погубя
във пиянство.

Обична!
Мъчех ви аз, знам,
с умора ме поглеждахте
и с жалост:
че аз пред вас, пред вас аз сам
се разпилявах във скандали.

Но пък не знаехте,
че в този дим,
в разбъркания бит от бури
измъчвам се
с въпроса нерешим,
какво съдбата ни притуря...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Години оттогава,
днес е друг въпрос.
По-инак чувствам, мисля - и не крия.
И казвам аз на празничния тост:
Хвала, хвала на рулевия!

Сега ме бие
впрочем сантимент.
Припомних си как бяхте изтерзана.
И искам да ви съобщя
със мен
какво бе
и какво накрая стана!

Обична моя!
Толкова съм горд:
не се пребих по стръмнината.
Във мен съветският народ
днес има яростен приятел.

Не съм
какъвто беше "той".
Не бих ви мъчил пак
като във дните раншни.
За свободата и труда
днес съм готов
да стигна даже до Ламанша.

Простете...
Знам: не сте онази "тя" -
живеете
с мъж умен и заслужил;
не ви е нужна нашта суета
и аз ей толкова
не съм ви нужен.

Живейте
както води ви светът,
зад дверите му обновени.
Изпраща поздрав,
помнещ ви до смърт
един познат -
С е р г е й Е с е н и н.

1924

© Сергей Есенин
© Огнян Антов, превод от руски


Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин Сергей Есенин


***

Вижу сон. Дорога черная.
Белый конь. Стопа упорная.
И на этом на коне
Едет милая ко мне.
Едет, едет милая,
Только не любимая.

Эх, береза русская!
Путь-дорога узкая.
Эту милую как сон
Лишь для той, в кого влюблен,
Удержи ты ветками,
Как руками меткими.

Светит месяц. Синь и сонь.
Хорошо копытит конь.
Свет такой таинственный,
Словно для Единственной —
Той, в которой тот же свет
И которой в мире нет.

Хулиган я, хулиган.
От стихов дурак и пьян.
Но и все ж за эту прыть,
Чтобы сердцем не остыть,
За березовую Русь
С нелюбимой помирюсь.

2 июля 1925

© Сергей Есенин


* * *

Тихие дома, улицы все спят.
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят.

Васильковых глаз первый смелый взгляд
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Смятая трава, песня глухаря.
Я запомню эти слова, было все не зря.

Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят.

Тихие дома, улицы все спят.
Я запомню эти глаза, что мне говорят.
Свежая листва, огоньки горят
Я запомню эти слова, что мне говорят


Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на стиховете в превод на български език: ЛИТЕРНЕТ
По темата още:

Анастасия Карнаух | ВЕЧНО ТЪРСЕЩИЯТ ЛЮБОВ – СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

ФУНДАМЕНТИ


Ако една стойностна книга не струва повече от една торба цимент, за какъв фундамент на културата говорим.

Стефан Пеев

ЗНАНИЕ И СМИРЕНИЕ

Знание и смирение
Ничие знание не е дотолкова обемащо, че да не оставя никакво пространство за смирението.

Стефан Пеев

сряда, 17 август 2011 г.

ПРАЗНИЦИ И ДЕЛНИЦИ

Празник и делник
Празниците разпиляват хората. Някои тръгват по света. Други се затварят в себе си.
Делниците ни връщат обратно. Към онова, което сме. Или към онова, което не искаме да бъдем, но животът ни налага.

Стефан Пеев

ФРАНСИСКО ГОЯ

Франсиско Гоя
Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (1746–1828) (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.

„Когато разумът спи, в сънните мечтания фантазията поражда чудовища, но в съчетание с разума фантазията се превръща в майка на изкуствата и на всички чудни творения“.

Франсиско Гоя

Франсиско Гоя Франсиско Гоя Франсиско Гоя Франсиско Гоя

Източник: УИКИПЕДИЯ
По темата още:
Художници от всички епохи – Франсиско Гоя

ФРАНСИСКО ГОЯ | Връзка към галерия от 10 изображения