петък, 30 ноември 2012 г.

Пуx? – Да, Прасчо. – Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!

Мечо Пух


Мечо Пух (англ. Winnie the Pooh) – приказният герой и сладкодумният мъдрец.

  • Колкото повече, толкова повече!
  • Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
  • Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
  • Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
  • Отдавна, много отдавна - онзи ден...
  • Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
  • Пух: Какво трябва да... трябва?
  • Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
  • Има дни, в които не е важно как се пише втoрник.
  • Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
  • Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
  • Всяко нещо струва друго нещо.
  • Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...

Източник: УИКИЦИТАТ

ЗА СТАРИТЕ КОЛИ, КНИГИТЕ, ЕДНА РЕЦЕНЗИЯ, ЕДИН ОТЗИВ, ИЛИ ЗА СУМАТОХАТА ДА БЪДЕМ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ


Литературознанието като възможност за избор.
Сборник в чест на Рая Кунчева
съст. М. Янакиева, Р. Дамянова,
Й. Найденова, Е. Трайкова,
А. Милтенова, изд. „Контекст“,
Пловдив, 2012, 798 с., 39 лв.
 
От родния кът до гроба.
Пенчо Славейков – „Сън за щастие“
автор М. Янакиева
изд. „Контекст“,
Пловдив, 2011, 208 с., 9,90 лв.




Кое е общото между книгата и стария автомобил? Може би това, че и книгата, и автомобилът някой ги създава и повече няма воля над тях. Те минават от ръка на ръка и непрестанно сменят собствениците си. Посрещани са с любов или безразличие. Служат предано на добрите си стопани, правейки живота им по-смислен, изпълнен с движение, или пък търпят нехайството на лошия собственик. Различни са пътищата, по които ни водят книгите и автомобилите, но съдбата им – да бъдат в общение с нови и нови хора – е обща.

ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК в брой 39 (28 ноември – 4 декември 2012 година) публикува анотация за книгата ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР и общирна рецензия на Яница Радева за изследването на Миряна Янакиева ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ. И двете книги са на издателство КОНТЕКСТ.

Брой 39 можете да очаквате на сайта на ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК.

Стефан Пеев


неделя, 25 ноември 2012 г.

ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (II)

Иван Кръстев

Бъдеще без минало и настояще, в което властва неопределеността. Интервю на Ричард Саква с политолога Иван Кръстев за настоящето, миналото, бъдещето, Европа, Русия, Бразилия, Индия, Китай, постмодерното общество, глобализацията.

Стефан Пеев


ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (II)

Извадки:

А сега става ясно, че в момента на рухването на Берлинската стена стените между социалните класи започнаха отново да се издигат. Днес един от най-дебатираните въпроси е този за задълбочаването на социалното неравенство през последните 40 години. Не по-малко опасна е спадащата социална мобилност както в Съединените щати, така и в Западна Европа. Ако днес се родите беден, възможността да умрете беден е по-висока, отколкото преди 30 години в по-голямата част от Западния свят.

Тази политика без алтернативи води до появата на един странен свят, в който бъдещето вече е изконсумирано (публичния дълг), миналото няма никакво значение, хората не искат демокрация, а елитите не се стремят към авторитаризъм.

Прав сте, че връщането към религията е нещо, което щеше много да учуди теоретиците на модернизацията от 50-те и 60-те години, които като цяло бяха съгласни, че секуларизацията е част от модернизацията и че религията не може да оцелее в свят, доминиран от пазара, науката и демокрацията.
В това отношение теоретиците на модернизацията сгрешиха. Но това, което наблюдаваме днес, поне според мен, е не толкова връщане към традицията, колкото завръщане към общността, което е подпомогнато от появата на интернет. Макар да говорим за пазари, мултикултурализъм и всякакви други форми за дистанциране от общността, данните показват, че самозатварянето е фундаментална черта на глобалния ни опит. Можем да се замислим върху един прост факт. Аз съм българин, който живее във Виена. Преди 30 години щеше да бъде нормално да получавам по-голямата част от информацията си от австрийски медии, докато днес мога да променя мястото, където живея, без да променям източниците си на информация. Изследвания, правени в Съединените щати показват, че през 70-те години почти 50% от американците са живели в щати, където е било възможно една или друга партия да спечели изборите. Докато сега 70% от американците живеят в щати, където изборите се печелят от една партия с голямо мнозинство. Това означава, че мнозинството от хората живеят в еднопартийни щати. Националната държава и въобще държавата, каквато я помним, беше важен за фактор за десегрегацията на обществата на различни равнища – расова, подоходна, в които важна беше идеята за социална сплотеност. Докато сега налице е подновено търсене точно на сегрегацията. Тази сегрегация може да възниква по религиозни или други линии, но макар и да изглежда странно, колкото сме по-глобализирани, толкова повече се завръщаме към общностната си идентичност. И за хората става все по-трудно, а не по-лесно да се справят с идентичностите, които им бяха наложени от модерността.

Съгласен съм, че един от парадоксите е в това, че преди десет години европейците виждаха в Европейският проект модел на бъдещето. Бяхме убедени, че бъдещето принадлежи на европейският тип постмодерна държава, на сложния свят от припокриващи се институции и припокриващи се идентичности. А сега започваме да разбираме, че ние, европейците, не само, че не сме бъдещето, а и че това, което сме си мислили за универсален опит на Европейския съюз, всъщност е било изключение. Другите не искат да бъдат като нас. Дори самите ние не сме толкова постнационални, колкото се мислихме. Когато кризата настъпи, в Европа все още съществуваше силна институционална солидарност, но когато въпросът опря до емоционалната гражданска принадлежност, когато се заговори за публичната готовност да споделяме с другите, се оказа, че солидарността не може толкова лесно да премине националните граници. Казано по-просто, западногерманците не са склонни да направят за гърците това, което направиха за източногерманците преди двадесет години.

Днес се променя самата дефиниция на смисъла да бъдеш силен. И в тази връзка е особено показателно сравнението между кризата в Съединените щати и кризата в Европейския съюз. Както много европейски държави, така и САЩ имат голям проблем с дълга, но докато американците успяват да рефинансират този дълг на изгодни лихви, за членове на ЕС като Испания, Италия или Гърция това е невъзможно. Проблемът се състои в това, че силата днес се състои основно в способността да прехвърлиш проблемите си на другите и така да се позиционираш в глобалната система, че твоите проблеми да станат проблеми и на останалите.



СТИСНАТОСТ

Добрите думи


Да стискаш похвалата у себе си е особена форма на егоизъм. Добрите думи ни струва толкова малко като усилие, а имат такова огромно влияние върху другите.

Стефан Пеев

петък, 23 ноември 2012 г.

ВЯРА И БЕЗВЕРИЕ

Вяра и безверие

За момент се замислих: в какво вярваме ние, съвременните хора, и си отговорих – не вярваме в нищо. Ние сме безверници. Да вярваш, означава да приемаш, че има стойности на живота, които те превъзхождат, които ти диктуват да бъдеш себе си чрез упорството да ги приемеш и да достигнеш до тях. Вярата не е избор на егото, вярата е отказ от егото. По самата си същност вярата отхвърля рефлексията. И ако ти си в състояние да обясниш в какво вярваш, значи просто си безверник, който вярва в себе си.
Стефан Пеев

сряда, 21 ноември 2012 г.

КАТАЛОГ НА КНИГИТЕ.НЕТ 2012–2013 ГОДИНА

КНИГИТЕ.НЕТ


Католог на издателство КОНТЕКСТ: Връзка за изтегляне

КАТАЛОГ НА ИЗДАТЕЛСТВО КОНТЕКСТ 2012–2013 ГОДИНА

Каталог на издателство КОНТЕКСТ


Католог на издателство КОНТЕКСТ: Връзка за изтегляне

ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (I)

Иван Кръстев

Много, много читав анализ на съвременната ситуация и на индивида. И тъжен същевременно. Защото в такива анализа няма кой да се вслуша. Всяка криза е преди всичко криза на емоциите и криза на културата като цяло.

Стефан Пеев


ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (I)

Извадки:

Парадоксът днес се състои в това, че, от една страна, демокрацията е общоприета като най-предпочитаната форма на управление, волята на хората, изразена чрез свободните избори, е единственият легитимен източник на власт, но същевременно се увеличава недоволството от демократичната политика, такава, каквато я познаваме.

В момента се държим така, сякаш можем просто да върнем доверието в институциите. Вярваме, че прозрачността ще върне доверието в институциите, каквито и да те са. Но този сценарий е много малко вероятен. Демокрацията преживява драматична трансформация.

Може да се обобщи, че читателят, работникът, войникът, данъкоплатецът са феномени на изчезване; днес значение имат консуматорът, инвеститорът, безпилотният самолет туристът. Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план. От тази гледна точка съм съгласен с вас – наблюдаваме много сериозна трансформация на демокрацията на ниво практика, но и на ниво институции. Става все по-трудно да предвидите бъдещето на демокрацията, ако гледате назад към миналото.

Една от важните характеристики на настоящата криза е, че тя предизвика едновременно загуба на доверие и в пазарите, и в държавата, едновременно в бизнеса и в политическия елит.

Както е добре известно, днес е много популярно да се говори за популизъм и за надигането на популистки лидери. Ако се вгледате в многобройните политически изследвания, които се опитват да разберат какво се крие зад новите популистки движения, ще видите, че една от основните характеристики на привържениците на крайните популистки партии (като например Националния фронт във Франция), е, че техният гняв не се дължи на задълбочаващото се неравенство в доходите, а на все по-голямата културна несигурност. Привържениците на крайните партии в Европа по правило не са по-бедни или по-слабо образовани от средния гласоподавател, но са изпълнени с недоверие в демократичните институции.

Загубата на доверие в институциите е един от важните резултати от настоящата криза. И тази загуба на доверие може да обясни причините, поради които някои предишни прогнози за влиянието на кризата се оказаха погрешни.

В този прекрасен нов посткризисен свят полярността между демокрацията и авторитаризма вече не работи като обяснение. Тя е заменена от две различни разбирания за "липсата на алтернатива".

Бъдещето изгуби силата си да оправдава политиките. Представата за бъдещето вече не е източник за легитимност на което и да било правителство.

събота, 17 ноември 2012 г.

ЗАБАВНА ГРАМАТОМАНИЯ

Смирение и познание
Течат ли ви стъклените шишета? – питат загрижени модератори във форум за майки


А майките тръгват да се оплакват една през друга, че некачествените стъклени шишета течат ли течат.
Да, ама не е вярно. Не е вярно не че стъклените шишета, с помощта на които хранят бебето, не могат да текат (все пак некачественото си е некачествено), а защото в българския книжовен език глаголната форма за 3 л. мн.ч. е текат. Не ви звучи убедително, така ли? Ами да попитаме езиковедите. Езикът се развива чрез отклоненията от действащата норма, чрез мутации на правилата.
Има едно просто правило, което се отнася до глаголите от I спрежение.
Глаголите от I спрежение, които завършват в 1 л. ед.ч. на -ка, -га (тека, река, сека, мога), променят съгласните к, г съответно в ч, ж пред основната гласна е: течеш, речеш, сечеш, можеш. Но само пред нея. Не забравяйте!
Ако ви хрумва да роптаете, че поне по форумите човек може да пише както си иска, няма кой да ви възрази. Винаги може да пишете както искате. Но и винаги е добре човек да може да отличава правилното от неправилното.

Стефан Пеев

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

СМИРЕНИЕ И ПОЗНАНИЕ

Смирение и познание
Смирението е път към дълбочината на познанието. В смирението чуваме онзи глас, който ни казва колко много не знаем, а не другия – който ни казва колко много знаем.

Стефан Пеев

сряда, 7 ноември 2012 г.

НО НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ...

Българи
Признавам, че прихвам в смях всеки път, когато чуя някой да решава проблемите, опирайки се на монументалната фраза „Но ние сме българи...“. Митическият героизъм, вложен в репликата, отдавна вече се е изпарил и е останало едно голо чувство на безпомощност, което отчаяно се опитваме да прикрием с мисълта, че българинът може всичко.

Стефан Пеев

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР

Литературознанието като възможност за избор
Среща на идеи, проблеми и почерци, участващи в изграждането на съвременното литературоведско пространство. Статии на шестдесет и трима български и чуждестранни литературоведи.
Заглавието на сборника ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР препраща към монографията на Рая Кунчева „Стихът като възможност за избор”. Идеята, че литературознанието е поле на мисловна свобода, е илюстрирана в сборника чрез разнообразието на включените в него статии. Те са обединени около няколко проблемни ядра, които отговарят на основните области на научните интереси на Рая Кунчева.
В първия раздел „Стих и смисъл” влизат статии, свързани със стиховедските трудове на Рая Кунчева и с различни аспекти на интерпретацията на лирически творби.
Вторият раздел „Идеи и подходи в литературознанието” обединява статии с теоретична насоченост, в които се проблематизират понятия и подходи на съвременното литературознание.
Темата на статиите от третия раздел – „Литература и ценности”, е подсказана от силно изразения интерес на Рая Кунчева към ценностните измерения на литературата и многократно изразяваното в различни нейни съчинения убеждение, че пред литературната наука като наука за човека стоят наболели задачи като: работа върху накърнената памет и идентичност, разработване на възможностите на методологическия плурализъм, полагане на изследванията в отворено интердисциплинарно поле, отваряне на проблематиката към болезнени проблеми на нравствеността в съвременното общество.
В сборника е отделено място и на сравнителното литературознание (четвърти раздел), с което също е свързана една съществена част от заниманията на Рая Кунчева и като автор, и като съставител. Статиите в последния, пети раздел на сборника, озаглавен „Прочити”, разгръщат оригинални интерпретации на литературни произведения от българската и чужди литература или откриват неочаквани междутекстови връзки.
Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката.
Издава „Контекст”, Пловдив. Тази година издателството навършва 10 години от основаването си.

Източник: ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА
Стефан Пеев

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР
Българска. Издание I. 2012 г.
Съставители и редактори: Миряна Янакиева, Румяна Дамянова, Йонка Найденова, Елка Трайкова, Анисава Милтенова, 2012
Сборник, 2012
© Издателство КОНТЕКСТ, Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-8238-40-3 | твърда корица | цена 39.00 лв.


Поръчка на книгата в: КНИГИТЕ.НЕТ

Отзиви:
КУЛТУРА
ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

вторник, 6 ноември 2012 г.

МИТОВЕТЕ

Митове
Митовете са прекрасни разкази за невъзможното, което продължаваме да вярваме, че е възможно.

Стефан Пеев

понеделник, 5 ноември 2012 г.

ГРЕШКАТА

Грешка
Често си мислим, че сме това, което искаме да бъдем.

Стефан Пеев

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Култура
За културата на една нация се съди не по отговорите, които носи в себе си, а по въпросите, които може да сътвори.

Стефан Пеев

петък, 2 ноември 2012 г.

Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов на живо в НОЩЕН ХОРИЗОНТ по БНР за романа „Преходът“

Тази вечер (2 ноември, събота) в НОЩЕН ХОРИЗОНТ със Станислава Пирчева от 00:10 часа очаквайте разговор на живо с Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов по повод премиерата на романа им „Преходът“.

Стефан Пеев

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ

Валя Балканска


Българската култура ще се превърне в НЯКОЙ на световната сцена, когато престане да се идентифицира с ИЗЛЕЛ Е ДЕЛЬО ХАЙДУТИН или Елица и Стунджи. Когато проявиш волята да наложиш на публиките в Европа един толкова световен автор като Атанас Далчев, тогава и чак тогава българската култура ще е празнувала своя Ден на народните будители.

Стефан Пеев