четвъртък, 31 октомври 2013 г.

ЖИВОТЪТ КАТО ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Малко е сложно за разбиране, затова е и трудно за изказване, но си струва.
Всяко усилие да осмислиш е крачка по пътя на това, да откриваш човешкото.
Дори грешките по този път са стойностни, ако са провокирани не от желанието да знаеш, а от мечтата да усетиш смисъла.
Защото преди да се разбира и преди да се изговори, смисълът се усеща. И това го прави различен от знанието. Знанието е нещо, което притежаваш, без да те докосва. Това, че в Сирия живеят 22,5 млн. хора и че там има война, няма никакво отношение към моето аз. Това е голото, безлюдно и безприютно знание. Понякога дори ненужно. А понякога и вредно. Особено, когато го превърнеш в инструмент за собствени егоистични цели.
В икономиката днес има едно понятие – бързооборотни стоки. Днес всеки предприемач тайно си мечтае това, което предлага на пазара, да носи белега на бързооборотността. Влагаш пари, произвеждаш и се втурваш да продаваш. Целта ти е да измъкнеш парите от стоката обратно, колкото се може по-скоро. За да ги вложиш (вече умножени) другаде, където също ще очакваш бърза печалба. Колцина са тези от бизнеса, които си мислят какво се случва на финала. Тогава, когато инвестицията се е изплатила и печалбата е прибрана.
Пред мен на масата лежи книга – „Тютюн“ на Димитър Димов. Преминала през много ръце – отдавна вече изплатена инвестиция. Книгата се е разпаднала и трябва да я подвържа. Подвързването ѝ струва повече, отколкото да купиш нова. Затова поглеждам към нея с лека тъга. И си мисля: ами ако това не е книга, а малък остров, който си превърнал в атрактивна туристическа дестинация, с годините си възвърнал инвестицията си, но и си изчерпил неговите ресурси и сега го гледаш на картата – едно малко петънце в портфолиото на собствените ти инвестиции. Вече ненужно, защото е губещо.
Добрият бизнесмен не се загубва в подобни догадки. Той отдавна е изтрил острова от портфолиото си, прибрал е печалбата от него в портфейла си, преминал е екстремностите, които тази печалба му дарява, и вече гледа другаде – към следващия остров, към следващото кътче от картата.
Бързооборотността неусетно се превръща във вулгарно понятие. И практически унищожава историческото време. Защото то, времето, човешкото време, в своята същност е нелинейно. Циклично – да, но в идеал неговата цикличност се затваря от безкрайността. И завръщането съществува. Но само като началото на нов живот – като вечна младост. В това е сакралният смисъл на традиционната празничност.
Лекотата, с която днес преминаваме през празниците, е израз на същата тази бързооборотност. Хрумвало ли му е на някого, че при друга динамика на историческото време навлизането дори само на един детайл от Halloween в традиционната българска култура би отнело векове. Днес това се случва с часове. Една директорка на училище решава, че на 1 ноември ще се чества не Денят на народните будители, а Halloween. Изборът ѝ буди несъгласие. Но несъгласието е днес, в този миг. В следващия жизнен цикъл, през следващата година Halloween вместо Деня на народните будители вече ще бъде факт.
Защото празниците днес не са смисъл и не осмислят човешкото в нас. Те са факт, атракция и израз на забавление. Тайнството на празничното е изчезнало. От празниците, подобно на добрите бизнесмени, ние извличаме само печалбата (забавлението, удоволствието, шоуто). Защото на нас не ни е нужен смисълът (както в една модерна инвестиция не се интересуваме от друго, освен от стойността, която виждаме в края на баланса), а самият факт на живеенето – във времето, но без историчност. Така неусетно животът ни се превръща в презентация – лековато слайдшоу, в което кадрите са хем привлекателни, хем бързосменящи се. И задължително обещаващи – печалба или по-добро качество на живот, което преведено на езика на икономиката отново означава печалба.
Но за кого?

Стефан Пеев
Начало

събота, 26 октомври 2013 г.

НОАМ ЧОМСКИ И МИШЕЛ ФУКО

Ноам Чомски и Мишел Фуко

Дискусия между Ноам Чомски и Мишел Фуко. Част 1.




Дискусия между Ноам Чомски и Мишел Фуко. Част 2.



Начало

вторник, 22 октомври 2013 г.

ЖИВОТ НАПОЛОВИНА

Монети

Половината от живота ми мина в годините на социализма. Другата половина тече във времето на демокрацията.
Но както и да събирам, не мога да стигна до цял живот. С малко тъга съзнавам, че ще си отида от този свят с живот наполовина.

Стефан Пеев
Начало

петък, 18 октомври 2013 г.

ГРАНИЦАТА

Бягане

На пистата лежи границата.
Тези, които викат от трибуните, си мислят, че бягането е за наслаждение на зрителите.
Тези, които са на пистата, са убедени, че бягането е за златния медал.
А истината е, че всеки старт е изпитание на границата.

Границата не познава шампионите.
Те остават във времето за статистиката.

Стефан Пеев
Начало

събота, 5 октомври 2013 г.

ТРИ В ЕДНО

Мариус Куркински

В разговора си с Виолета Цветкова за ТРУД.БГ Мариус Куркински споделя:
„Вече наистина не мога да бъде сигурен в това, как се управлява светът. Не знам кой го прави и как, но не може да не е преднамерено. Казват ми: „Абе ти какво говориш за разни конспирации, за не знам какво си?!“ Отказвам вече да мисля. Не знам как се ръководи - като го гледам, е такова положението, защото вижте до какво са доведени хората. Не е ли преднамерено?! Това грабене на пари, това крадене, това унижение на народа, и то с такава, много силна, видима омраза - не е ли преднамерено?! Всичко това е програмирано, всичко е парцелирано...“.
Уважавам човека и твореца Мариус Куркински, но съм много далеч от идеята за конспирации. Затова се опитвам да събера ТРИ В ЕДНО: три извадки от обществения ни живот, които са част от една картина.

MEDIAPOOL.BG ни информира, че правителството търси
„между 35 и 40 млн. лв., за да раздаде коледни надбавки на най-бедните пенсионери. От това дали ще се намерят тези средства, зависи по колко пари ще бъдат раздадени и на каква част от 800-те хиляди възрастни хора, които получават пенсии под 200 лева“.
И накрая – ТРУД.БГ съобщава, че
„Жилищна кооперация на ул. „Колня Товар“ 5 във Велико Търново дължи над 40 млн. лв. на държавата.
На един и същ адрес там са регистрирани 15 фирми, които, без да имат и един служител, нито пък техника, по документи отчитат повече от половин милиард лева оборот. Кооперацията е известна като блока на дедесарите. Дружествата от „Колня Товар“ фалират едно след друго и оставят милиони левове ДДС пасив“.
На въпроса на Мариус Куркински кой ни управлява, отговорът е: „Управлява ни алчността“. Тя няма раса, националност, възраст, пол. Отличава се с ехидност, безцеремонност, лицемерие. Не можеш да я заведеш на театър и трудно се поддава на превъзпитание. Законът не е сляп за нея, но е трудно уловима.
На въпроса на правителството откъде да се намерят 40 млн. за надбавките на пенсиите за Коледа, отговорът е – от блока на дедесарите в жилищната кооперация на „Колня Товар“ 5 във Велико Търново.
Но това вероятно не може да се случи, защото алчността умее да си служи с инструмента на корупцията.
Така се завъртаме в омагьосания кръг на алчността, изпитваме усещането за безсилие и започваме да вярваме, че някакъв вид конспирация прави живота ни нещастен. А истината е, че възможните надбавки за пенсионерите са потънали в джобовете на една шепа хора. Тези хора не управляват света. Но принципът на алчността и кражбата, на разхищението и безотговорността превръщат трите отделни картини в нерадостния пейзаж на нашето ежедневие, създавайки измамното усещане, че сме жертва на конспирация.
Ако някак си можехме да спрем кранчето на алчността, средства биха се намерили за всички.

Стефан Пеев
Източник на данните: 24 ЧАСА
Начало

ВАШАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА ЗА ЗДРАВЕТО НА ДРУГИТЕ

IQ vs EQ

Придобиването на интелигентност трябва да е съпроводено с предупредителен етикет: „Вашата интелигентност може да бъде опасна за здравето на другите. Използвайте я само с високи дози на EQ!“. EQ-то (коефициент на емоционалност) е известно още и като емоционална интелигентност, тоест възможността за идентифициране, оценяване и контролиране на емоциите на себе си, на другите, и на групи в името на хармонията на човешките отношения.

Стефан Пеев
Източник на данните: 24 ЧАСА
Начало

петък, 4 октомври 2013 г.

БЕЛОНОГАТА

Белоногата

За Белоногата ми е думата. За Белоногата българка. За оная, която уж някога рекла на везира: „На живот ми си господар, / но на волята не ми си. / Без воля стопан ставаш ти / на мъртво сърце студено...“. Замислих се за това как животът странно размеси понятията „стопанин“, „любов“, „живот“ и „воля“. И се запитах: „Като сме толкова свободни днес, дали живеем според волята си?“

- Хубаво, аго, жив ми бил,
но аз съм проста селянка,
не ми са драги хареми,
нито свилени премени;
не искам жълти жълтици,
не искам дребен маргарец.
Стига ми това, що имам:
таз огърлица мъниста
и този плетен косичник. . .
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е.
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е. . .
- Колко си проста, безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми?
- Пред тебе, аго, нищо е;
но за мен, знаш ли, всичко е -
воля аз него, та него. . .
- Волиш ти него, та него -
отвърна везир сърдито, -
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе -
аз ще ти бъда стопанин. . .
Гергана дума продума:
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .
Смая се везир с Гергана,
вярност в любов й почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.

Из поемата ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГА от Петко Славейков

Стефан Пеев
Източник на данните: 24 ЧАСА
Начало