петък, 28 март 2014 г.

БЕЛЕЖКИ ЗА АНТИЧНОСТТА И СЪВРЕМИЕТО

Герой

Истина е, че дължим изключително много на античната представа за човека и човешкото и че върху възраждането на тази представа започват модерните времена от Ренесанса насам. Но античната представа за света е същевременно застинала, статична и консервативна. Неин изконен модел е битието на космоса – хармонично устроено и музикално изваяно, но неизменно и лишено от човешко присъствие цяло. А средоточие на античната представа за света е съдбата – единствената повелителка в битието на космоса.
Космосът са боговете. Хората нямат място сред тях, пътят им към божественото е почти завинаги прерязан. Единствено героичният подвиг е моделът, който може да сътвори приближаването – като при Херакъл например. В тази представа за устройството на космоса отсъства изцяло човешката личност, отсъства азът на човека. Ето защо героичният живот е единственият начин „да запишеш“ присъствие в света – без подвига човекът няма битие, няма време, няма разказ за себе си, няма история. Изборът да бъдеш някой, е изборът да сътвориш подвиг, да достигнеш до слава и до собствен мит. Извън въвличането в повествователната тъкан на мита за античния човек няма истинно съществуване. Затова и античната литература не познава разказите за малкия човек. В очите на древния човек всекидневието е лишено от драматична основа – то може да бъде само обект на комично осмиване, на закачка, на заяждане. Но комичното, закачката, ехидната реплика са от света на всекидневието – те се раждат, за да отминат, да заглъхнат в шумотевицата на делничното, да потънат в забвение. Единствено трагичното като извисяване на героя до митичния подвиг е начин да се добие историчност, начин да бъдеш човек.
...
Най-страшното за античния човек в света на отвъдното е пустотата. Хадес, подземното царство на древните гърци, е плашещ за хората не с мъчения или терзания, а с бездействието, на което обрича душата отвъд нейното земно битие.
...
Колко различна е славата за древния грък от славата за съвременния човек. За древността славата има като антипод безчестието. Добивайки се със слава, героят всъщност се противопоставя не толкова на неизвестността, колкото на безчестието, на позора, на незначителността. За съвременния човек славата е преди всичко познатост, всеизвестност и... пари. Всеки може да придобие слава, стига само да се покаже достатъчно дълго време в ярката светлина на медийните прожектори. При това не е необходимо да си сторил нещо значително, достатъчно е да участваш в риалити шоу, да разказваш и изговоряш пред хората своите разбирания, да изповядваш своите мисли и да играеш своите чувства – ако ти си в светлината на медийните прожектори, то ти си покрит със слава. Но славата на съвременността е славата на преходното, на тленното. Тази слава е чиста проба известност и като всяка известност изчезва твърде скоро в сянката, която оставя около себе си дори и най-яркият прожекторен лъч.
Ако за миг си представим, че сме поканили някого от героите на „Илиада“ да гледа съвременно тв риалити шоу, сигурно е, че той ще изключи телевизора с думите: „Чудесно се забавлявахме с тези хора, а сега е време да сторим нещо героично“. За античния човек да бъдеш, означава да сториш героичното, да сътвориш подвиг, да докажеш себе си с действие, а не с думи. Съвременните PR специалисти биха били нещастни безработни в античния свят, освен ако не се заемат да пишат поеми за Ахил или Одисей, или да разказват митове за Язон и Златното руно.
Съвременният свят е бърборив и многоречив, изпълнен с десетки хиляди разнопосочни послания. Античният свят е монолитен и цялостен като каменните статуи, които са ни останали от онази епоха.

Стефан Пеев
Начало


събота, 22 март 2014 г.

ПОЧЕРКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ КАТО ДИГИТАЛЕН ШРИФТ

Васил Левски

Това е началото на проекта за дигитализиране на почерка на Васил Левски. Когато проектът бъде завършен, шрифтът ще е свободно достъпен за всекиго.
Дано при мисълта, че всеки ще може да пише с почерка на Левски, се прокрадва и идеята, че всеки може да пише като Левски, да мисли като Левски и да живее като него.
Дано...

Стефан Пеев
Начало


неделя, 2 март 2014 г.

КОМЕДИЯТА „СКЪПЕРНИКЪТ“ НА МАЛЪК ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА“ ГОСТУВА В ПЛОВДИВ

Молиер | „Скъперникът“ border=

КОМЕДИЯТА „СКЪПЕРНИКЪТ“, НА МАЛЪК ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА“, ГОСТУВА САМО НА 14 АПРИЛ (понеделник) НА СЦЕНАТА НА ДОМ НА КУЛТУРАТА „БОРИС ХРИСТОВ“ .
Литературната класика по Молиер ще оживее по необикновен начин и на пловдивска сцена. Театралният хит на изявената българска режисьорка Лилия Абаджиева ще наслади сетивата Ви.
Актьорският екип е звезден: ВЛАДИМИР ПЕНЕВ, АЛЕКСАНДЪР КАДИЕВ, АЛБЕНА МИХОВА, АНТОНИЙ АРГИРОВ, ЕВГЕНИ БУДИНОВ, ЛУИЗА ГРИГОРОВА, ВЕСЕЛА БАБИНОВА, ИВАН ПЕТРУШИНОВ, ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ, ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ.

Пред предизивкателството Молиер се изправя режисьорът Лилия Абаджиева. Идеята да постави “Скъперникът” идва заедно с желанието образът на стиснатия Арпагон да бъде изпълнена от Владимир Пенев. Така се ражда един нов Арапагон в Малък градски театър, изпълнен брилянтно от Владо Пенев. Актьорите Александър Кадиев и Евгени Будинов също изпъкват в спектакъла със забавните си образи на Клеант (син на Арапагон) и Метр Жак (готвач и кочияш на Арапагон). Комедия без сплетница е като безсолно ястие. Албена Михова е подправката на представлението, превъплъщавайки се в ролята на интригантката Фронзин. В “Скъперникът” участват още Антоний Аргиров, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров и Любомир Ковачев. За пълното потапяне в света на Молиер допринасят сценографията и костюмите на Васил Абаджиев.

Спектакълът е с награди ИКАР 2014 за водеща мъжка роля на Владимир Пенев, за поддържаща роля на Александър Кадиев и за режисура на Лилия Абаджиева.

БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ИНФОРМАЦИЯ И КОЛЕКТИВНИ ЗАЯВКИ НА 032/ 33 65 33

Начало