сряда, 30 юли 2014 г.

МЪЛЧАНИЕТО

Мълчание

Мълчанието не се нуждае от инвитро процедури. То е постоянно бременно с вслушването.

Стефан Пеев
Начало

четвъртък, 24 юли 2014 г.

ВИЖДАЩО ПОСЛАНИЕ

Богатство и бедност

Клошарът рови в кофата за боклук. Прехвърля отпадъците с пръчка, докато накрая не попадне на нещо, което си струва. Да, то лежи там сред боклуците, но в очи на този човек е стойностно, полезно, скъпо.
Изведнъж ми хрумна, че всички сме като него – прехвърляме тонове боклук в текстовете, които ни заобикалят, за да приберем при себе си едно-единствено ценно, виждащо послание.

Стефан Пеев
Начало

сряда, 23 юли 2014 г.

ОТ ПОЛУНЕЩА КЪМ ЦЯЛО

Plovdiv Together

Не знам защо ми се струва, че ПЛОВДИВ ЗАЕДНО / PLOVDIV TOGETHER има смисъл не като апликационна форма за участие на града под тепетата в конкурса ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА, а като неотклонна, ежедневна, непрестанна и развиваща се във времето политика на инак неизбежно сменящата се местна власт.
В този си апликационен вид идеята е покана за направата на вид шоу – полуриалити, полуфантазно, полузначимо и изцяло пълнещо нечии джобове със средствата от бюджет в размер на 38 177 638 лв.
Да създаваш култура без разписана глобална стратегия за всички аспекти на политики в областта на културата е като покана за преживяване за една нощ – може би вълнуващо, може би не; не толкова помнещо се, колкото катологизиращо се в индекса на подобни случвания.
Но преходът от полунеща към цялото на осмислена приемственост в политиките на изграждането на култура е най-трудният и... днес почти невъзможен преход.

Стефан Пеев
Начало

P.S.
Бележката е намек за липсващото (или по-точно подмененото с фрагментарност) глобално мислене в глобализиращия се свят.
Някой може да възрази, че с модерността отмряха метаразказите. Всъщност това е грешка на анализа. Метаразказът е само един – и винаги съществува. Но неговите фиксатори (които са творци само в смисъла на Омир) се изгубиха някъде по прашния път на времето в търсенето на възможния диалог между себе си и другия.


вторник, 15 юли 2014 г.

КОГАТО НЯКОЙ КРЕЩИ ДРУГИМУ,
НЕ Е ЯСНО КОЯ ПОДПОРА ЩЕ ПАДНЕ

Момче с топка

Надвесена над прозореца – с ролки, пеньоар и прясно боядисана коса, – майката на Венко неистова крещеше:
– Магаре такова! Прибирай се веднага! Ще ти скъсам ушите! Казах ти да не риташ топка! Марш вкъщи!
Венко не можеше да устои на този глас. Замръзна на място, отпуснал ръце край тялото си и вперил поглед в майка си. А топката, която го извеждаше на голова позиция, мина току под носа му и се изтърколи на платното.
За Радко топката беше безценна, защото беше подарък от брат му от Англия – и не се замисли нито за миг, втурна се да я спасява изпод гумите на налитащия автомобил.
Шофьорът му си тананикаше някаква мелодия, а пред погледа му се мержелеха вълнуващи сцени от срещата с любовницата. Като зърна връхлитащия Радко, рязко наби спирачки и извъртя волана, за да избегне удара с момчето.
Водачът зад него, тъкмо беше изравнил мислено ДДС-то за месеца, когато усети, че ударът с колата отпред е неизбежен.
Скоростта не беше голяма, но автомобилът се завъртя, поднесе и се блъсна в подпорния стълб на паянтовия пешеходен мост, който прехвърляше пътя.
На него младежът се навеждаше, за да целуне момичето, с което е излязъл на среща, когато се чу пропукване на подпората и двамата, прегърнати, неочаквано полетяха надолу през ниския парапет.
В този миг майката на Венко победоносна затръшна прозореца, защото беше сигурна, че синът ѝ, гузен и виновен, с наведена глава се прибира вкъщи.
Докато полицаите разглеждаха щетите и помагаха на лекарите да качат носилките на пострадалите в линейките, единственият свидетел на инцидента отчаяно се опитваше да обясни какво се е случило, като махаше с ръка към плътно затворения прозорец на апартамента на Венкови.

Стефан Пеев
Начало

понеделник, 14 юли 2014 г.

IN MEMORIAM

Надин Гордимър

Отива си моят свят.
А на негово място идва множество от светове.
Необуздано говорещи и... неспособни за разбиране.

Сбогом, Надин,

Истина е, че живяхме в различни системи, но мечтаехме един общ свят.
Днес живеем в общ свят, а мечтаем (ако изобщо мечтаем...) различни системи.

In Memoriam
Надин ГордимърНадин Гордимър (1924–2014)

Южноафриканската писателка и Нобелов лауреат за литература Надин Гордимър – един от най-видните представители на борбата срещу апартейда в света на литературата, почина на 90-годишна възраст, съобщи семейството ѝ, цитирано от Ройтерс и Франс прес.

Цитат по: 24 ЧАСА.БГ

Стефан Пеев
Начало

неделя, 13 юли 2014 г.

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Богатство и бедност

Богатството е абсолютна величина. Стойността ѝ е винаги измерима.
Бедността е относителна. Несретният живот в настоящето не означава непременно несретност.

Стефан Пеев
Начало

събота, 12 юли 2014 г.

ХИГИЕНА НА ДИСКУРСА

проф. Франк Бърнет

Винаги съм вярвал интуитивно в това, което изразява като позиция в края на интервюто си проф. Франк Бърнет – комуникацията пренарежда вътрешната ни текстова структура. Затова хигиената на дискурса е поне толкова важна, колкото хигиената на устната ни кухина.


Проф. Франк Бърнет: Живеем в свят, конструиран от нашите мозъци, в голяма степен – нереален

А възможно ли е да се превъзпитават самите функции на мозъка?

Да, в интерес на истината, възможно е [...]. В мозъка могат да се формират съвсем нови връзки, това се случва постоянно. Преди се вярваше, че се раждаш с определен брой клетки, които намаляват по определена формула през живота. Вече знаем, че изобщо не е така – разговорите ни тази вечер (или прочитането на някой текст) например вече са променили по някакъв начин свръзките в умовете на всички ни.

Източник: ДНЕВНИК.БГ

Стефан Пеев

Още по темата:
ГОВОРЕНЕТО НЕ Е БЕЗОБИДНО
ТРУДНАТА ЛОГИКА НА ОБЩУВАНЕТО


Начало

ВЛАСТЕЛИНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА

Присъда за продан

Филмът „Присъда за продан“ по едноименния роман на Джон Гришам казва онова, което рядко си казваме в безбрежното море на дискурса – живеем във времето на успешните комуникационни стратегии и всеки от нас може несъзнателно да стане жертва на нечия манипулация. А високомерието на нашето его никак не ни помага в този свят на властелини на комуникацията.

Стефан Пеев

Начало

четвъртък, 10 юли 2014 г.

УНИЖЕНИЕТО НЕ Е В ЗАГУБАТА

Бразилия : Германия

Начетох се на упражнения върху темата „Унижение“ по повод на мача Бразилия : Германия. Но... дори и най-тежката загуба в спорта никога не може да бъде унижение. Защото унижението не е в загубата.
Унижението е усилието на малкия човек да възтържествува над околните благодарение на обстоятелствата, които му дават някаква власт или предимство.
Да се опитваш да унижиш, означава да признаваш собствената си слабост – надсмивайки се над другия.
Превъзходството само по себе си никога няма нищо общо с унижението.

Стефан Пеев
Начало

петък, 4 юли 2014 г.

ОСКОЛКИ ОТ МНЕНИЯ

Осколки

Ежеминутно се замерваме с осколки от мнения и наричаме това говорене и публичност.
Тъжно...
Инфлацията на говоренето е перманентно бременна с кризи на доверието.

Стефан Пеев
Начало

сряда, 2 юли 2014 г.

ПРОЗАТА НА ЖИВОТА

Телефон

Новият ми телефон не разбира от поезия. Показва я като проза – без новоредия. Просто думи, наредени една до друга, за да бъдат погълнати от читателя.
А тайната на поезията е точно в обратното – да погълне читателя в своето многообразие от звук, багра, форма, образ, мелодика, ритъм, смислова многопластовост.
И не е чудно, че разсеяният млад читател може скоро да реши, че разлика между поезия и проза няма.
Хм, това би било своеобразно тържество на прозата на живота.

Стефан Пеев
Начало