tag:blogger.com,1999:blog-19352155548055743572024-02-19T04:24:56.135-08:00КНИГИТЕ.НЕТStefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.comBlogger998125tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-90418719148294564552018-03-03T03:38:00.000-08:002018-03-03T03:44:05.771-08:00Да си себе сиДа си себе си и да си патриот, не означава да почиташ Левски като светец и да се кланяш на мантрите му.<br />
Да си себе си и да си патриот, означава да разбираш защо Левски е загинал и в името на какво трябва да живеем днес.<br />
Левски не е загинал, за да се прекланяме пред него.<br />
Загинал е, за да подтикне наследниците си да сътворят по-добър свят от този, в който е живял...<br />
Почитта към миналото не се изразява в отбелязването на исторически забележимите дати.<br />
Почитта към миналото означава да създаваш по-добро бъдеще за идните поколения...<br />
Днес ние не създаваме, ние консумираме създаденото.<br />
Опитваме се да го препакетираме в нови и нови разфасовки за бъдещи продажби... Но... не го моделираме за промяна.<br />
И затова почитаме героите на миналото, но не уважаваме тяхната саможертва...<br />
Няма исторически значима фигура на нашето минало, която да се чувства в своето време в нашето настояще...<br />
Така че въпросът не е в почитта. Въпросът е... какво творим?...<div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-7346207588322630542018-02-11T13:15:00.001-08:002018-02-11T13:25:19.485-08:00Между началото и края...Апаратът тихо писука и кривата на сърдечния ритъм отскача нагоре... надолу, нагоре... надолу... Лекарят държи електрошоковите ръкохватки, готов във всеки момент да ги положи върху гърдите му... за да продължи протяжното писукане и отмереното движение на електронната точка...<br />
<br />
Денивилацията на хълма беше убийствена... Чуваше ударите на сърцето си и изпитваше ужас от мисълта, че ехото може да ги разнесе навсякъде – дори до тях, дебнещите някъде в леса, старателно маскирали всяка точка на тялото си и слели се с дърветата, пръстта, клонаците и едва мяркащото се небе... Гонката продължава вече няколко дни – дебнене на мъже, които не знаят друго, освен да изпълнят задачата – противникът трябва да бъде поразен.<br />
<br />
Сумракът постепенно се спуска над пътя – скучната извивка на магистралата, по която в този час движението рязко намалява, създава усещането за свобода – никого не догонваш, никой не те достига. Бавно прокара дланта си бедрото ѝ, бавно повдигна полата и отмести гънките на бельото ѝ. Беше влажна... влажна, отдадена, приемаща...<br />
<br />
Незнайно защо вдигна ръка и даде знак на другите да спрат. С ноздрите си – не, може би с кожата си усещаше, че са тук – мишените са тук и ги дебнат...<br />
<br />
Електронната точка подскочи рязко нагоре и... замря. Чу се протяжният вой на апаратурата, докторът извърна глава и понечи да постави ръкохватките върху гърдите му, но в този миг пресекливото писукане на апарата продължи.<br />
<br />
– Колко мислиш, че може да трае това? – попита го старецът...<br />
– Не знам – отговори той, без да се замисля... – Може би цяла вечност...<br />
Старецът се усмихна...<br />
– Разказите не продължават вечност – те са миг – отвърна старецът...<br />
<br />
Птицата отхвръкна неочаквано. Навярно неволно движение на мишената е задвижило инстинка ѝ за оцеляване. Чу изстрела като в забавен каданс... Куршумът излетя, пробивайки си път между листата и клоните на дърветата и миг след това нещо тежко тупна на земята.<br />
<br />
Не усети как наби спирачки, колата поднесе леко и със завиването на волана се пренесе в аварийната лента като жребец по волята на конника... Вече не помнеше нищо – потъваше унесен в женствеността ѝ и губеше почвата под себе си...<br />
<br />
Електронната точка на апарата заподскача стремително нагоре-надолу и ускори движението си...<br />
<br />
В селото бяха останали само старци, жени и деца... Мъжете се бяха изнесли в планината. Някой с оръжие, готови да убиват, други – криейки се в безпощността си зад храсти и скали...<br />
<br />
– Тук нищо не се решава – рече старецът... – Решава се на картата...<br />
Картата лежи някъде между началната точка на Големия взрив и безвремието.<br />
– Мислиш ли, че е точна? – попита го старецът.<br />
Точна в смисъла, че насочва траекторията на куршума или че не пречи да отмествам гънките на бельото ѝ и да прониквам в нея... Точност... Премислена и изпълнена от някаква идеална гледна точка – единствен критерий за адекватност.<br />
<br />
Лекарят все още стои в очакване...<br />
<br />
Старецът се усмихваше... Точност, означава да не пропуснеш, каза той. А не пропускаш, когато между началото и края няма разлика...<br />
Няма разлика...<br />
Между началото и края...<br />
<br />
И всичко, случващо се в разказа – е безсмислено...<br />
<br />
Защото тупващото на земята тяло е... твоето... Покосено от времето – някаква неизмерима величина от вечността, в която си се разминал с началото...<br />
<br />
– Абсурдно е – каза лекарят. – Часове висим над него, а той ту оживява, ту умира пред очите ни...<br />
Сестрата попи попотта по челата на лекаря и се отдръпна мълчаливо...<div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-84390475486461567652016-09-27T13:00:00.000-07:002016-10-05T01:09:11.229-07:00Слугата господар<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.novini.bg/uploads/news_pictures/2013-08/big/vuz-zapisva-studenti-za-vtoro-visshe-bez-pari-130739.jpg" imageanchor="1"><img alt="ВУЗ | студенти" border="0" src="http://www.novini.bg/uploads/news_pictures/2013-08/big/vuz-zapisva-studenti-za-vtoro-visshe-bez-pari-130739.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">До­ка­то си пре­хвър­лям на­ум аб­сур­ден на пръв поглед мо­дел за вис­ше­то ни обра­зо­ва­ние, гръм­на по­ред­на­та ме­дий­на сен­за­ция: рек­тор по­лу­ча­вал по-висока запла­та от министър-пред­се­да­те­ля и от пре­зи­ден­та. Оче­вид­но то­ва зву­чи за­пла­ши­тел­но за ав­то­ра на ста­тия­та, а спо­ред убеж­де­ние­то му би след­ва­ло да зву­чи за­пла­ши­тел­но и за чи­та­те­ли­те. Но всъщ­ност по­доб­но съоб­ще­ние ме рад­ва. Рад­ва ме, за­що­то съм дъл­бо­ко убе­ден, че уни­вер­си­тет­ски­те пре­по­да­ва­те­ли тряб­ва да имат по-високи въз­на­граж­де­ния от хо­ра­та в Ми­нис­тер­ския съ­вет и в Пре­зи­ден­ство­то. В то­лос­тоев­ски тон бих обяс­нил, че ня­ма как да е по друг на­чин, за­що­то все­ки управ­ля­ващ е всъщ­ност слу­га на на­ро­да, а не не­гов вел­можа. И не е ред­но слу­га­та да по­лу­ча­ва по­ве­че от своя су­ве­рен – из­би­ра­те­ля. А уни­вер­си­те­ти­те по идея са ав­то­ном­ни цен­трове – храм на зна­ние­то. Те не слу­гу­ват на ни­ко­го, за­що­то са устре­ме­ни към исти­на­та, а исти­на­та е рав­нознач­на на сво­бо­да­та.<br />
По ло­ги­ка­та на ме­та­фо­ра­та за слу­га­та и гос­по­да­ря ми хрум­ва, че мо­жем да се прос­тим и с дър­жав­ни­те сти­пен­дии. Или да ги мо­ди­фи­ци­ра­ме: не дър­жа­ва­та, а сла­бият сту­дент след­ва да пла­ща обра­зо­ва­ние­то на сил­ния сту­дент. Ако не си взе­маш из­пи­ти­те със за­до­во­ли­те­лен ус­пех, не е нуж­но да на­пус­каш ВУЗ-а, доста­тъч­но е след­ва­ща­та ти так­са за обу­че­ние да от­го­ва­ря на из­дръж­ката на по­не ду­зи­на пред­ста­вя­щи се от­лич­но сту­ден­ти. Така сла­бият сту­дент до края на след­ва­не­то си ще под­си­гу­ри из­дръж­ка­та на те­зи, кои­то са го­то­ви да учат и на тех­ни­те пре­по­да­ва­те­ли.<br />
Раз­би­ра се, то­ва е уто­пия. Об­щество­то ни ще про­дъл­жи да то­ле­ри­ра сла­бо­то пред­ста­вя­не на обу­ча­ва­щи­те си, нис­ко­то запла­ща­не на тех­ни­те пре­по­да­ва­те­ли и жал­ко­то слу­гу­ва­не на мър­тви идеи, ро­де­ни ня­къ­де на­вън и из­ри­ча­ни тук от мест­ните слуги-велможи с фе­но­ме­на­лен па­тос, от кой­то та­ка се за­бърк­ва­ме, че сме го­то­ви да забра­ним на Бъл­гар­ска­та пра­вослав­на цър­ква да осъж­да гей­па­ра­ди­те в име­то на ко­мин­тер­но­вия евро­интер­на­цио­на­лизъм и пан­евро­пей­ска­та то­ле­рант­ност.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-2592823806484439972016-09-11T04:08:00.000-07:002016-09-11T04:08:50.710-07:00Многознанието не научава хората да бъдат умни<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/29/Sanzio_01_Heraclitus.jpg" imageanchor="1"><img alt="Хераклит" border="0" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/29/Sanzio_01_Heraclitus.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Покрай ед­на исти­на днес се раз­про­стра­ня­ват де­сет­ки ин­фор­ма­цион­ни лъ­жи: пре­дим­но пред­на­ме­ре­но, но ня­къ­де и от глу­пост и къ­со­глед­ство. Не­вяр­на­та и­нфор­ма­ция е всъщ­ност пуб­ли­чен раз­стрел на об­ществе­но­то мне­ние, за­що­то уби­ва пра­во­то на хо­ра­та да пре­це­ня­ват съ­би­тия­та.<br />
По то­зи път, по кой­то вър­вим, об­щество­то ни ще съз­рее ня­къ­де око­ло 2150 го­ди­на, ко­га­то най-сет­не ще проу­меем, че ед­на исти­на стру­ва по­ве­че от всич­ки ав­то­ри­те­ти на све­та и от всич­ки глед­ни точ­ки в него. И ще се вър­нем към при­зи­ва на Хе­рак­лит да се вслуш­ва­ме не в ду­ми­те, а в Ло­го­са, за­що­то „Мно­го­зна­ние­то не нау­ча­ва хо­ра­та да бъ­дат ум­ни. [...] Мъд­рост­та е са­мо в ед­но — да се при­знае, че разу­мът уп­рав­ля­ва всич­ко и чрез всич­ко.“.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-78545435921647369992016-09-02T05:31:00.000-07:002016-09-02T05:31:03.344-07:00Елементарна пазарна логика<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.gs.by/images/cms-image-000067427.jpg" imageanchor="1"><img alt="Пазарна логика" border="0" src="http://www.gs.by/images/cms-image-000067427.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Кол­ко­то по­ве­че глед­ни точ­ки се явя­ват на по­зо­ри­ще­то на об­ществе­ния дис­курс, тол­ко­ва по­ве­че стой­ност­та на от­дел­на­та глед­на точ­ка па­да, па­да, па­да... Еле­мен­тар­на па­зар­на ло­ги­ка.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-13359495798975942632016-08-26T13:36:00.001-07:002016-08-26T13:36:21.829-07:00Умората от изговореното<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://az616578.vo.msecnd.net/files/2016/03/05/6359279773703196621432195854_puppytirednotext.jpeg" imageanchor="1"><img alt="Умора" border="0" src="http://az616578.vo.msecnd.net/files/2016/03/05/6359279773703196621432195854_puppytirednotext.jpeg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Който е свикнал просто да приказва, рядко усеща умора от приказките. Който търси истината в изговореното често подвива крак по пътя си...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-77486471488271713102016-08-26T12:59:00.000-07:002016-08-26T12:59:17.375-07:00За смисъла на енергията и за енергията на смисъла<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://abritvs.com/wp-content/uploads/2015/07/burningfire3.jpg" imageanchor="1"><img alt="Огън" border="0" src="http://abritvs.com/wp-content/uploads/2015/07/burningfire3.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Много хора се заблуждават, че съвременността превъзхожда миналото по многообразието от гледни точки и начини на мислене. Типологическият срез на времето ще ни убеди, че между мисленето в епохата на гръцката класика и съвременното мислене има незначителни разминавания. Всъщност от откриването на огъня до ядрената бомба мисленето се движи само по хоризонтала – от какво и как да извличаме повече енергия. А същинският въпрос е: какъв е смисълът на енергията и какво означава нейното овладяване?...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-54900654780663464562016-08-17T03:32:00.002-07:002016-08-17T03:32:41.112-07:00„Мечтатели“ – от книгата на Адеър до филма на Бертолучи...<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://kino.dir.bg/material.php?id=3307" imageanchor="1"><img alt="Мечтатели" border="0" src="http://tvplus.bg/img/movies/mechtateli/1.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">„Мечтатели“ – от кни­га­та на Адеър до фил­ма на Бер­то­лу­чи, или как­во всъщ­ност се слу­чи през 1968 го­ди­на...<br />
Моят тъ­жен от­го­вор е – фан­таз­ми­те се пре­вър­на­ха в реал­ност, но реал­ност­та си оста­на не­по­кът­ната... Нещо по­ве­че. Обре­ме­ни се с още по-голямо ли­це­ме­рие от оно­ва, сре­щу кое­то се бун­ту­ва­ха мла­ди­те хо­ра то­га­ва...<br />
А от­го­во­рът на Бер­то­лу­чи? От­го­во­рът на Бер­то­лу­чи е мал­ко по-разли­чен: но ка­къв точ­но, все­ки, кой­то е гле­дал фил­ма „Меч­та­те­ли“, ще пре­це­ни за се­бе си...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-56193277144859934732016-08-12T03:45:00.001-07:002016-08-12T04:15:28.035-07:00Добре е да си припомняме...<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://poligraff.net/uploads/articles/big/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0.jpg" imageanchor="1"><img alt="Харта за правата на човека" border="0" src="http://poligraff.net/uploads/articles/big/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Добре е да си припомняме от време на време, че обил­но­то го­во­ре­не в социал­ните мре­жи раз­ши­ря­ва не само инфор­мира­ност­та, но и... глу­пост­та. Глу­пост­та се от­ли­ча­ва от разум­ност­та по от­но­ше­ние­то си към сво­бо­да­та. Разумността пред­по­ла­га уси­лие, кое­то по­ла­га­ме, за да достиг­нем до исти­ната, и в това усилие вижда сво­бо­да­та. Глу­пост­та отри­ча вся­как­ви уси­лия и си мис­ли, че сво­бо­да­та се да­ря­ва на все­ки­го по рож­де­ние с Хар­тата за пра­ва­та на човека.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-57381666630361412452016-08-02T10:44:00.002-07:002016-08-02T10:44:51.553-07:00Тихо, почти шепнешком...<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://cdn0.wideopencountry.com/wp-content/uploads/2016/02/cr-793x526.jpg" imageanchor="1"><img alt="Шепнешком" border="0" src="http://cdn0.wideopencountry.com/wp-content/uploads/2016/02/cr-793x526.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Отучихме се да си говорим тихо, почти шепнешком. Да артикулираме думите бавно, унесени в преследване на нишката на мисълта. Вместо това държим да сме шумни, гръмогласни, забавни – полагаме усилия да привлечем вниманието на другите, да се откроим и да бъдем забелязани, защото публичността се превърна в мерило за успеха ни. Достигнахме до парадоксалната ситуация, в която някои хора не притежават нищо друго като форма на успех освен своята публичност. В мига, в който изместите прожектора от тях, те изпадат не просто в забвение, а се стопяват в мрака, изчезват завинаги от нишката на историята.<br />
Забравихме, че имаме история. Че идваме от някъде, носим неизбежния дълг на следовниците и би следвало да отнесем онова, което всъщност е нишката на човешката история до следващия бряг, до следващите поколения.<br />
Потопени в настоящето в търсене на щастието, загубихме представа какво е то и несъзнателно за самите себе си го заменихме със забавлението...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-21777855265096263792016-07-22T12:39:00.000-07:002019-12-25T08:07:19.630-08:00За малкия свят и големите хора<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c2/Portrait_of_a_Man%2C_Said_to_be_Christopher_Columbus.jpg/846px-Portrait_of_a_Man%2C_Said_to_be_Christopher_Columbus.jpg" imageanchor="1"><img alt="Колумб" border="0" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c2/Portrait_of_a_Man%2C_Said_to_be_Christopher_Columbus.jpg/846px-Portrait_of_a_Man%2C_Said_to_be_Christopher_Columbus.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Откакто открихме Америка и американския начин на живот, ние, европейците, вече не се забавляваме да откриваме света, а да се разхождаме в него като туристи. Дори и на най-екзо­тич­ните и непознати места насладата предварително ни е приготвена и ни очаква под формата на туристи­чески пакет за масова консумация. На връщане, разбира се, сме доволни и преизпълнени с впечатления – нашето пътуване е доказало, че светът е малък, а ние сме големи.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-31726697517975555062016-07-21T04:53:00.000-07:002016-07-26T13:04:51.015-07:00Кому е нужна?...<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://sbj-bg.eu/documents/uXvv4Yg_23321.jpg" imageanchor="1"><img alt="Журналистика" border="0" src="http://sbj-bg.eu/documents/uXvv4Yg_23321.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify; overflow-wrap: break-word; word-wrap: break-word; -webkit-hyphens: auto; -ms-hyphens: auto; -moz-hyphens: auto; hyphens: auto;">Питам се, кому е нужна онази българска журналистика, която няма за цел да предостави възможност на събеседниците да из­ложат ясно позициите си, а има за цел да ги вкара в пред­вари­тел­но зададени граници. Убеден съм, че журналистите, които го правят, го вършат просто от невежество и погрешно разбиране за про­фе­сио­на­ли­зъм. Да <b>пред</b>-поста­вяш тези на пуб­лика­та чрез въпро­сите, които за­да­ваш настоя­тел­но, е обид­но не само за съ­бе­сед­ни­ци­те, обид­но е и за общество­то. Глу­па­ви хора има на­вся­къде, но общество­то като цяло не е глу­па­во (поне докато под „общество“ раз­би­ра­ме най-доб­ра­та част от него, а не най-ма­со­ва­та).<br />
Кон­крет­ният по­вод е без зна­че­ние, яв­ле­ние­то се пов­та­ря ежедневно и... по вся­как­ви медии... И уви! по­па­да в графата „Лоша про­па­ган­да“, кол­кото и някой да се опит­ва да го от­рича...<br />
Така че не е нужно да пла­чем за киберата­ките, които „раз­би­ва­ли“ бъл­гар­ско­то общество. Зле фор­му­ли­ра­ният жур­на­листи­чески въп­рос, погреш­но во­де­ният раз­говор в медиите имат да­леч по-пагуб­ни после­дици!<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-46058835875153885732016-07-04T02:23:00.001-07:002016-07-04T05:03:55.692-07:00Урок по равнопоставеност<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/William_Faulkner_1954_%283%29_%28photo_by_Carl_van_Vechten%29.jpg/800px-William_Faulkner_1954_%283%29_%28photo_by_Carl_van_Vechten%29.jpg" imageanchor="1"><img alt="Уилям Фокнър" border="0" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/William_Faulkner_1954_%283%29_%28photo_by_Carl_van_Vechten%29.jpg/800px-William_Faulkner_1954_%283%29_%28photo_by_Carl_van_Vechten%29.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">„Драги приятели на Америка, честит 4 юли!“<br />
Така започва статията на Соломон Паси по повод на националния празник на Съединените щати.<br />
Не си спомням от кога точно съм приятел на Америка. Може би още от ученическите си години, когато благодарение на преподавателя ми по английски език Йордан Костурков открих и обикнах Уилям Фокнър и другите големи имена на съвременната американска литература. Всъщност Фокнър обикнах, а с останалите само се сприятелих. Може би това ме е направило за известно време американофил. Днес, от дистанцията на времето, с насмешка си спомням как яростно съм противопоставял американската и българската литература в училище. Българската литература тогава не заслужаваше вниманието ми – беше изостанала и твърде регионална на фона на американския космополитизъм.<br />
За щастие човек може да променя себе си, ако не се остави на заслепението, а отвори очите и сърцето си за ценностите на общочовешката култура (независимо от „местодомуването“ ѝ).<br />
Може би само след година и половина открих за себе си руската класическа литература. Открих я със същата пламенна страст, с която преди това прегърнах американците. И осъзнах, че американците дължат много на руснаците. Някои от тях го признават – повечето не, но с или без признание американската литература е задължена на руската класическа литература. Това са онези дългове, които вечно остават и никога не ги изплащаш изцяло, защото културата в своя дълбок смисъл е взаимна обвързаност на ценностите в името на човешкото.<br />
Едва след този урок успях да пристъпя към българската литература и да я преоткрия. Тя повече не ми се струваше регионална и невладееща езика на общочовешкото. Напротив, изведнъж осъзнах, че редица български автори не просто не отстъпват на моите първи младежки увлечения, но категорично трябва да бъдат поставени редом с тях и да получат същото признание. Уви! признанието им така и не идва – дори и в собствената им родина, то остава някак встрани.<br />
Странният ми читателски път ми даде да разбера, че увлеченията са мимолетни. Не е нужно да се кълнеш в любов на този, който те очарова – далеч по-стойностно е да го опознаеш, да съзреш пътя му и неизбежните му ограничения. Подобно познание е като бумеранг – то те връща към самия теб и ти помага да преоткриеш себе си, да осъзнаеш кой си, от къде идваш и какво носиш у себе си.<br />
Себепознанието винаги е оздравително, но и... болезнено понякога. Защото си даваш сметка, че дори в областта на културата съществува неравнопоставеност. Незначителни фигури за кратко или за по-дълго могат да се окажат на гребена на вълната и да влияят върху човешкото развитие. Та затова ми се ще Фокнъровата Йокнапатофа да живее редом с Йовковата Добруджа. Всъщност митичното пространство на американския нобелов лауреат действително съжителства с Йовковия свят, но в един идеален свят на читателска начетеност – за жалост напълно непознат на американците.<br />
Така че, драги американци, честит празник!<br />
И не забравяйте, имате още много да учите! Светът не е само Фокнър, Йокнапатофа или Америка! Когато достигнете до Йовковата Добруджа и я откриете за себе си, тогава чак ще бъдем равнопоставени с Вас и ще можем да сме приятели.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a></div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-65863337289034126422016-07-02T12:06:00.001-07:002016-07-02T12:06:37.553-07:00Старата архитектура и новите купчийници<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://pia-news.com/wp-content/uploads/2016/02/koprivshtitsa.jpg" imageanchor="1"><img alt="Копривщица" border="0" src="http://pia-news.com/wp-content/uploads/2016/02/koprivshtitsa.jpg" height="auto" width="520"></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Дори и да звучи парадоксално, е факт: все повече се чувствам европеец, като се отказвам да бъда европеец в духа на официалната пропаганда; както и все повече се чувствам българин, отказвайки се да бъда модерен. В момента съм в Копривщица: гледам старата архитектура и новите купчийници и ми се повръща. Имам усещането, че Копривщица е създадена, за да просперират купчийниците, а не обратно...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-82682402946909842032016-06-30T11:23:00.001-07:002016-06-30T11:23:52.571-07:00Все по-малко образованост и все повече знаещи хора<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://mikebishop.house.gov/sites/mikebishop.house.gov/files/styles/congress_featured_image/public/featured_image/issues/Education-OpportunitySmall.jpg?itok=P4Wh8QF6" imageanchor="1"><img alt="Образование и знание" border="0" src="https://mikebishop.house.gov/sites/mikebishop.house.gov/files/styles/congress_featured_image/public/featured_image/issues/Education-OpportunitySmall.jpg?itok=P4Wh8QF6" height="auto" width="520"></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Заглавието звучи като парадокс, но не е.<br />
Просто трябва да се прецизира и преосмисли връзката.<br />
Всеки образован човек е и знаещ човек (включително знаейки за своето незнание).<br />
Не всеки знаещ човек обаче е образован (знанието, което не вижда незнанието си, е всъщност липсата на образованост).<br />
Образоваността е резултат от систематични и целенасочени усилия.<br />
Знанието (отвъд образоваността) е плод на хаотично приемане на чуждия опит, осмислен вторично като собствен.<br />
Ако от тази гледна точка погледнем на картината на съвременния си живот, с изненада ще установим, че всеки се чувства някак си длъжен да има мнение по всички въпроси, макар повечето хора да не са проучвали подробно, систематично и изчерпателно нито една тема.<br />
Класическа илюстрация за знаещата необразованост е случаят с англичаните – направиха си референдум, гласуваха по съвест и... знание, а днес питат Google „Какво е това ЕС?“<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-15341172754639281592016-06-13T13:41:00.003-07:002016-06-26T05:32:04.874-07:00Абсурди на времето<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://i.sunhome.ru/foto/91/svoboda-v4.orig.jpg" imageanchor="1"><img alt="Свобода" border="0" src="http://i.sunhome.ru/foto/91/svoboda-v4.orig.jpg" height="auto" width="520"></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">В епохата на най-интензивните социални контакти се оказва, че най-малко разбираме природата на общуването. Възможността да прекосиш целия свят и да се докоснеш едновременно до милиарди хора, създава илюзорното чувство за свобода. Свободата не е във възможността да общуваш без граници. Свободата не е функция на неограничеността в изказването на позиции, а функция на изразяването на истинността по отношение на съществуването на човека. Неразбирането на връзката между свободата на изказването и свободата на осмислянето и изразяването на човешката същност и съществуване е явление, което е по-страшно от екологическите катастрофи.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-72422183232923183932016-06-12T12:50:00.001-07:002016-06-12T12:56:43.734-07:00НОВ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://livemedia.image.livemedia.bg/2014/08/03/53ddd8cf0caf2_crop_620_350.jpg" imageanchor="1"><img alt="Световното първенство по футбол в САЩ" border="0" src="http://livemedia.image.livemedia.bg/2014/08/03/53ddd8cf0caf2_crop_620_350.jpg" height="auto" width="520"></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Има предложение Народното събрание да гласува нов национален празник – датата 16.07.1994 г., когато загубихме 4:0 от Швеция и станахме четвърти на Световното първенство по футбол в САЩ, да бъде обявена за неучебен и неработен ден, в който целокупният български народ да си спомня с умиление паметната дата от незабравимото представяне на българския футбол на световната сцена.<br />
Очаква се празникът да бъде актуален и ненадминат в следващите 50 години.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-18943988624411694652016-05-27T01:01:00.000-07:002016-05-27T01:01:05.359-07:00КОГА БЪРЗИНАТА Е НЕДОСТАТЪК<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.manager.bg/sites/default/files/styles/lightbox/public/mainimages/preview-650x390-1386183956.jpg?itok=xCXE9x2W" imageanchor="1"><img alt="Глупостта" border="0" src="http://www.manager.bg/sites/default/files/styles/lightbox/public/mainimages/preview-650x390-1386183956.jpg?itok=xCXE9x2W" height="auto" width="520"></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Глупостта е много по-бъбрива и много по-бърза в изговарянето от умното слово (просто защото спестява от времето за размисъл). Ето защо бързината и пъргавостта невинаги са достойнство.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-12985797715914737772016-03-26T08:03:00.001-07:002016-03-26T08:41:48.791-07:00ДЕНЯТ НА ПОЛАТА, ИЛИ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЧОВЕК...<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.momichetataotgrada.com/assets/2015/june/22_28/la_journee_de_la_jupe.jpg" imageanchor="1"><img alt="Денят на полата" border="0" src="http://www.momichetataotgrada.com/assets/2015/june/22_28/la_journee_de_la_jupe.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Снощи гледах филм. И този филм разбърка мислите ми. А когато нещо разбърка мислите ни, ние сме на прага на творческото – тоест в онова състояние на екстатичност, което изначално характеризира мисленето (защото първоосновата на мисленето е екстатичността, чиято хаосност и безпосочност всъщност е бременна със структурните връзки на един възможен и логичен свят).<br />
Разликата между глупака и мъдреца не е в това, че единият мисли неподредено и алогично, а другият – подредено и логично, а че глупакът бърка екстатичността на мисленето с реда, докато мъдрецът извежда от подвижния покой на непрекъснато сменящите се в хаоса дискретности прекъснатостта на движението като подвижен покой на самотъждествено различие, в което се съдържа иманентна посока.<br />
Казвам всичко това като прелюдия. Защото колкото по-полифонична е мисълта в своята екстазност, толкова по-мъчително е да излезеш от нея без неизбежното „окастряне“ – уви! подредената мисъл е някаква форма на окастрена екстатичност. Няма как да останеш в първоосновата на екстатичната хаосност и да съхраниш в подредената реч всички онези възможности, които се съдържат в екстазността (поне на това добрият стар Анри Бергсон би трябвало да ни е научил). Загубите по пътя са неизбежни... Впрочем това е и причината понякога да не се разбираме – всяка завършена мисъл страда от недостатъчност. И който се докосва до нея и през нея вижда екстатичността на първоосновата, съзнава тази недостатъчност.<br />
Та филмът „Денят на полата“ на режисьора Жан-Пол Лиленфилд с прекрасната Изабела Аджани (понапълняла и вече зряла жена, травмирана от собствената ни съвременност) ме накара да си спомня за Далчев. Да, за Атанас Далчев! За нашенския, българския поет и мислител (когото и досега не можем да припознаем като творческа личност от европейска величина) и за полемиката му с Христо Радевски по темата за тенденциозността в изкуството. За тази полемика в литературната критика е изписано достатъчно. И не е нужно да я припомням в същината ѝ. По-важното е, че в светлината на филма на Жан-Пол Лиленфилд с днешна дата осъзнах, че всъщност прави са и двамата опоненти – и Далчев, и Радевски. Но това вече е нова оптика към проблема, към която неизбежно ни тласка съвременността ни. Тенденциозен ли е филмът на Жан-Пол Лиленфилд? И да, и не... В отделни моменти киноразказът се движи на границата между изкуството и журналистическия репортаж (едновременно публицистичен и от типа „истински истории“, с които ни заливат медиите днес). Дали това движение е овладяно докрай от режисьора и целенасочено премислено? Силно се съмнявам в това. Като всеки творец и Жан-Пол Лиленфилд оставя във филма си пространства на екстатичност (виж началото на бележката по темата „Екстатичност“), в които художественото мислене се оттегля в полза на екстатичността. Затова съм убеден, че са възможни напълно полюсни решения в оценката за филма – от рода на: Лиленфилд е прекалил със сатирично-гротесковото изображение на реалността; и... смесицата от художествена условност, сатирност, гротескност и репортажна публицистичност изразяват скритото от всички ни зад публичността лице на съвременността. Да оставим крайните заключения на любителите на художествената и публицистичната критика. Фактът, който става очевиден през погледа на Лиленфилд, е, че Франция сама в себе си си е отгледала тероризма и продължава да го отглежда. С днешна дата става очевидно, че този тероризъм не идва отвън с бежанците, а е неизбежно култивиран от съвременната френска публичност. Публичност, в която никой не е истински. Никой не е себе си, въпреки отчаяните опити да играе ролята „аз съм...“. Защото самото общество е изтъкано от мрежата на прикриващата проблемите лицемерност. За да направи видима за публиката тази мрежа на лицемерност и фактическа липса на „себе си“, на субектност, на „азовост“ в едно общество, което е изтъкано от „аз“ говоренето, Лиленфилд прави грандиозна крачка към тенденциозността. Показвайки как в миниатюрното затворено общество на тийнейджърски клас в държавно училище от проблемните квартали на Франция ролята на терорист и заложници последователно може да преминава от учителката към учениците, от жените към мъжете, но все в рамките на интегрираните някогашни бежанци (бременни с наследството на своето бежанско минало), Лиленфилд изрича на глас страшна присъда. Но не над героите си, а над обществото като цяло. То, съвременното общество, с всичките му модерни комуникационни канали и техники на комуникация е лишено от комуникативност. Защото говоренето не е просто решаването на конкретния проблем в конкретния случай. Говоренето е търсене на истината за човека в хаоснотото начало на нашата изначалност да сме човеци във възможност. Защото да си човек, съвсем не е равнозначно на това да носиш оръжие и да заставяш някого да изпълнява под заплаха волята ти (било под формата на терорист, било като министър на вътрешните работи). Нито пък означава да използваш психологически техники за ребусното решаване на комуникативни проблеми. Да си човек, означава да живееш с мечта... Мечтата за свят на смисленост. Свят, в който основният проблем следва да бъда – какво означава да си човек...<br />
Всъщност съвременният западен свят е подменил решаването на проблема с готовото вече решение – в правотата на което уж са убедени всички. Но стандартизираното решение, което обществото се стреми да наложи върху човека в името на благоденствието и добруването, е дотолкова лишено от хоризонти, че всъщност не само убива мултикултурализма, но убива и съвременния човек. Убива го понякога реално, но винаги и символно, като го залъгва, че е свободен единствено в изговарянето на стандартната публичност (онази, в която всъщност иманентното „аз“ говорене практически отсъства). В такъв смисъл истинският проблем за изконните французи са не мигрантите, а самите французи (представени от филма през призмата на властта – официалната: вътрешен министър, специални части; и другата – неофициалната: медиите и публичното себеизразяване).<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-37262854508200378292016-03-20T12:22:00.000-07:002016-03-20T12:26:20.527-07:00В КАКВО PISA ГРЕШИ<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://static.rtv.rs/slike/2013/12/03/pisa-testiranje_660x330.jpg" imageanchor="1"><img alt="PISA" border="0" src="http://static.rtv.rs/slike/2013/12/03/pisa-testiranje_660x330.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">От доста време резултатите на българина при тестовете PISA не са добри. Причината за това е, че самият тест е погрешно формулиран. Вместо да изпитва българина на четене с разбиране, тестът трябва да го изпитва на говорене без разбиране. По този показател едва ли имаме равни на себе си не само в Европа.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-9480803227120705852016-03-20T12:09:00.001-07:002016-03-20T13:56:46.451-07:00ПАИСИЙ И АКСИОМАТИКАТА НА КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКОТО<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://sou85.dir.bg/IKD/Paisiy.jpg" imageanchor="1"><img alt="Паисий" border="0" src="http://sou85.dir.bg/IKD/Paisiy.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Ако историята на българските истории (начената с Паисий) се беше родила днес, то отдавна вече Паисий щеше да има своята опозиция. Но не в лицето на привържениците на гръцкия език и гръцката образованост, а в лицето на западноевропейската култура.<br />
Патосът на Паисиевата творба не е в историческата достоверност на повествованието, а в стремежа да се поставят жалоните на българската културноисторическа идентичност. Стремежът му е да се докосне до аксиоматиката на българското – онези точки в историческото битие на българския народ (и съответно на всеки българин), които му придават неговата същностност. Отвъд тази същностна определеност хората губят своя лик – превръщат се в аморфна човешка общност, която гравитационните сили на привличане в една или друга културноисторическа посока непрекъснато размиват.<br />
Паисий интуитивно е доловил, че ходът на човешкото развитие е немислим отвъд аксиоматиката на културноисторическото, разбирано като някакъв тип физиогномика и гравитираща към общ център идентичност.<br />
За пример да вземем един американец (от САЩ) и един европеец. Американецът може да има невероятно смесено потекло (прародители англичани, французи, ирландци, шотландци, италианци, славяни), но при цялата разнородност на корените си той си остава американец. Този, когото наричаме европеец, е всъщност имагинерна величина – потеклото му може да е пределно ясно и еднозначно (прародители само германци или само французи, или...), но в същината му липсва аксиоматиката на европейското – нея просто я няма като културна идентичност и даденост.<br />
И ако днес Паисий беше жив, би си задал въпроса „Що е то европеец?“. И отново би възкликнал към българите: „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин...“. Но този път упрекът би бил друг – невъзможно е да се опитваш да се идентифицираш с нещо, което в самото себе си няма същина, с нещо аморфно, неясно, без категорично културноисторическо битие и лишено от безспорна аксиоматика.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-8810061414130473562016-03-16T03:22:00.001-07:002016-03-16T07:38:31.093-07:00ЗА ИМПЕРСКОТО МИСЛЕНЕ И ЗАЩО ТО ТРЯБВА ДА ИМА ПОЧВА У НАС<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://bghistorypictures.files.wordpress.com/2012/12/dembicki_simeon.jpg" imageanchor="1"><img alt="Имперско мислене" border="0" src="https://bghistorypictures.files.wordpress.com/2012/12/dembicki_simeon.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Имперското мислене е проблем за българина.<br />
На първо място – познавателен.<br />
Американофилите виждат имперското мислене в Русия и в руската политика (днес и някога), но не го откриват в САЩ и в американската политика (някога и сега). Така че степента на достоверност на техните твърдения е 50%.<br />
Русофилите виждат имперското мислене в САЩ и в американската политика (днес и някога), но не го откриват в Русия и в руската политика (някога и сега), което отново води до 50% достоверност.<br />
Умерено (либерално) мислещите хора са убедени, че имперско мислене има и при едните, и при другите, но къде точно и как точно се проявява, те най-често не съумяват да преценят. Така че степента на достоверност при тях практически клони към 0.<br />
Критично мислещите хора се стремят да изградят адекватна картина на политиките на САЩ и Русия и да оценяват двете държави обективно. Но степента на чуваемост от обществото на техните позиции граничи с 0.<br />
Така че неистината за имперското мислене в пространството на общественото мнение в повечето случаи надхвърля многократно статистическата грешка.<br />
Но това не ни пречи да продължаваме да разсъждаваме (при това неимперски) за имперското мислене.<br />
Тъжната истина е, че този път не води наникъде, а опитите на някои да отъждествяват имперското (по български) с България на три морета са смешен и нелеп анахронизъм.<br />
Защото същинската цел следва да бъде не България да излезе териториално на три морета, а да навлезе дълбоко и в пустините на Африка, и в прериите на САЩ, и в руската тайга, и сред горите на Латинска Америка, и в хилядолетните империи на Далечния Изток, и във всеки малък, среден и голям световен град. Да навлезе категорично, с ясното съзнание, че това са само малка част от обществените пространства, в които присъствието на българина следва да е видимо и разпознаваемо. Разбира се, нямаме достатъчно демографски потенциал да постигнем тази висока цел – дори да стимулираме допълнително раждаемостта сред циганите и да приемем закон за тяхното разселване по всички точки на света (всъщност те и без закон ще се разселят, ако продължават да се множат с тази скорост).<br />
Следователно да присъстваш във всички световни пространства, без да изпращаш човешка сила, изглежда малко непостижимо за българина.<br />
Непостижимо, защото не умеем да се учим от големите. Умеем да им се възхищаваме, умеем да се приспособяваме в техните общества, но не умеем да се възползваме от опита им. Един бегъл поглед върху летището на Доха например дава отговор на въпроса „Как?“. Как да си империя, без да плащаш за издръжката на войска в чужда страна и без да носиш негативните последици от военната инвазия в чужбина? Доха дава отговора – производство, организирано около науката, иновациите и съвременните технологии, съчетано с маркетингов (и по-общо пазарен) иновативизъм, плюс упорството да бъдеш на върха. И резултатът е видим – 90% от стоките на летището в Доха са не„дохански“, а евроамерикански като марки (а като производство – бог знае какви).<br />
Та вместо да подсмърчаме защо този или онзи притежава имперско мислене и амбиции, просто трябва да вземем имперското на въоръжение и да го приложим в действие.<br />
Това означава, че не развлекателната индустрия (където вече безспорно ставаме „като две капки вода“ със световните формати), а образованието, технологиите, пазарната конкуренция трябва да са единственият мощен двигател на общественото ни мислене. Крайно време е да осъзнаем, че само шест години, след като нещо си научил – то вече е остаряло. Погледнете детето – до шестата си година то се учи да говори, да ходи, да се социализира в семейна и частично несемейна среда, но всичките му познания са смехотворни на фона на онова, което го очаква в училище. Погледнете седмокласника (който с мъка избутва днес задължителния изпит) – познанията му многократно надхвърлят опита му от първи клас и са незначителни в сравнение с очакващото го при матурата в 12. клас. А сега погледнете един завършил студент седем години след неговото дипломиране. Какво виждате? А четиринадесет години след завършването му? Колкото и да се вглеждаме в постстудентските си времена – няма да видим човека на кон, който ни продава една-единствена марка (и то успешно). Ще видим закърняваща образованост, която тъпче на едно място и лесно се омагьосва от световните реклами, защото е изпълнена с убеденост, че имперското принадлежи на другите.<br />
Не! Имперското принадлежи на този, който го поиска. И е добро или лошо в зависимост от това за какво го използваш.<br />
А историческият опит ще ни покаже, че ключът за осъществяването на имперското е в образоваността и в културата. Нито едно завоевание не е просъществувало във времето, ако не е подчинено на стремежа за обновяване на опита, мисленето, познанието, сръчността и технологиите. Затова ни е нужно имперско мислене – защото неговата същност е стратегическа, а резултатите му – безспорно са основата на прогреса на цялото общество.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-63228329444377958752016-03-13T13:09:00.002-07:002016-03-13T13:09:44.533-07:00ДИНАМИКАТА НА ВРЕМЕТО ПОВЕЛЯВА<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.thepartneringgroup.com/wp-content/uploads/2011/12/sectors-consumer-products.jpg" imageanchor="1"><img alt="Потребител" border="0" src="http://www.thepartneringgroup.com/wp-content/uploads/2011/12/sectors-consumer-products.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Може и да съм капризен, но никога досега не съм намерил шивач, който да ми ушие дреха по мярка. И понеже шиенето на дрехи днес вече е скъпо удоволствие, човек (няма как) минава на конфекция. А там нещата са още по-зле. Разбира се, във всеки уважаващ себе си магазин на производител ще Ви предложат да Ви скъсят ръкавите на сакото, да подгънат панталона според височината Ви и т.н. В крайна сметка купуваш, вземаш и носиш – въпреки усещането, че нещо не е съвсем наред.<br />
Разказвам това, защото търся аналогията. А тя е очевидна – в сферата на мобилните комуникации ти се предлагат безброй възможности: екстри, екстри, екстри, които никога няма да ползваш, но които са зашеметяващо привлекателни. Същото е и в областта на софтуера – понечиш да си купиш Office пакета на Windows и изведнъж установяваш, че няма как да ползваш почти 90% от възможностите му (но трябва да ги платиш, все пак е конфекция). Купуваш и плащаш. После не ползваш. Не ползваш, но въпреки това ти предлагат нови версии с нови опции. И ти някак си се чувстваш задължен да продължиш напред – да се обновяваш и обновяваш. Просто защото в един момент изпадаш от динамиката на времето. А динамиката на времето май все по-малко има за цел да удовлетворява потребителя и все повече негласно се насочва към неговото моделиране. Все по-привлекателен става зашеметеният потребител, който губи баланса между това, което заплаща, и онова, което получава. И който е уверен, че за парите си получава много повече от очакванията си. Може и да е така, но в 90% от случаите онова „в повече“ не ни е нужно, защото не умеем да го потребява или не ни е по мярка, или просто не ни върши работа. Но продължаваме напред, защото динамиката на времето повелява...<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-41110032468791445002016-03-12T03:23:00.001-08:002016-03-12T03:23:41.458-08:00ЗА КАЗАРМАТА И ЗА ПОДОБИЕТО НА НАШЕТО МИНАЛО<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://panzer-journal.ru/wp-content/uploads/2014/03/arm_warf.jpg" imageanchor="1"><img alt="Компютърните игри и съвременната война" border="0" src="http://panzer-journal.ru/wp-content/uploads/2014/03/arm_warf.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Понеже на мнозина патриотично настроени хора у нас им се привижда мисловно как връщането на казармата ще превърне разглезените мамини синчета в ревностни защитници на отечеството, ми хрумна да напомня, че повечето млади хора у нас са избили и продължават да избиват още и още врагове – толкова, колкото ние, казармените момчета от едно време, не сме и сънували, че можем да погубим. Вярно, младите хора избиват враговете на компютърни игри. Но пък и съвременната война май, май не ще да е конвенциална, а хибридна – война в интернет, война с дронове, война с умни и недотам умни бомби.<br />
Едва ли ще направим младия човек по-добър, ако се опитваме да го учим да воюва. По-скоро трябва да го учим как да спасява човечеството – и не само от военните конфликти, но и от кошмарите на потребителското консуматорство, което бавно и неумолимо подяжда природата. Да учим младия човек да бъде по-добър от нас, а да не се опитваме да го вкараме в подобието на нашето минало – това е единственото смислено решение по темата „казарма“.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1935215554805574357.post-43591135071733177742016-03-09T13:35:00.000-08:002016-03-09T22:41:54.943-08:00С МИТА ЗА ЕВРОПА<div style="border: 1px solid rgb(211, 211, 211); padding: 12px 15px;"><div style="overflow: hidden; width: 100%;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Tizian_085.jpg/1280px-Tizian_085.jpg" imageanchor="1"><img alt="Европа" border="0" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Tizian_085.jpg/1280px-Tizian_085.jpg" height="auto" width="520" /></a></div><br />
<div style="text-align: justify;">Мисловният хоризонт ЕВРОПА не съществува.<br />
Не съществуват и широко пропагандираните общи европейски ценности.<br />
Всичко, което се поднася под мотото „Единна Европа“, са политически и PR конструкции на икономически интереси.<br />
Европа е лицемерна в същността си. Но тя не разбира своето лицемерие, затова го заменя с евфемизма „толерантност“. Ти си например вярващ католик, но в ревностната си вяра някак си трябва да побереш гейпарадите, еднополовите бракове, съжителството без брак и ред други различия – абсолютно несъвместими с ревностната ти вяра. Налага се да ги приемеш, защото Европа държи да мисли себе си като изтъкана от свободата на различията.<br />
Колкото и обаче да се опитваме да мислим европейски свободата, няма как да я измислим, защото свободата в ЕС е изтъкана от регулации (които практически снемат нейната същност). Прословутата директива 1677/88 за правите краставици, наистина беше отменена през 2009 година като безсмислена. Но отмяната не я обезсмисли, защото директивата продължава да се прилага. Прилага се с аргумента, че е удобна за търговците и че потребителите вече са свикнали с нея. Обърнете внимание, никой не коментира вкусовите качества на краставиците, коментира се единствено тяхната форма.<br />
Това е все едно да признаеш, че Стивън Хокинг не е екстра качество човек – защото заради заболяването му неговата човешка форма (телесност) е изкривена до неузнаваемост и той вече не е човек (или ако напомня за човек, то мястото му е в салатите „Снежанка“, като при кривите краставици).<br />
Примерите за лицемерие и... глупост са безкрайно много. Въпросът е за дързостта да ги видиш, за усилието да ги осмислиш и за волята да ги отхвърлиш.<br />
Европеецът няма нито дързост, нито е склонен на прекомерни усилия, нито е на път да прояви волята да мисли действително европейски.<br />
Затова ни остава да живеем с мита за Европа – мита за божественото похищение и сътворяване на нов свят, полубожествен, получовешки.<br />
<br />
<h5>Стефан Пеев</h5><a href="https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=1935215554805574357#top"><span style="font-size: large;">↑</span> Начало</a><br />
</div></div></div><div class="blogger-post-footer">KNIGITE.NET • Интернет книжарница •</div>Stefan Peevhttp://www.blogger.com/profile/07945586265269313244noreply@blogger.com0