РАСОВИ КОНЕ, РАСОВИ ЧУВСТВА

Расовите коне ги обучават, нали?
За тях се грижат специални треньори. Ветеринар следи за телесното им здраве. Специалист по храненето планира внимателно с дни напред хранителния им режим.
Расовите коне ги отглеждат с внимание.
А расовите чувства?
Чувствата на силния човек.
Те сами от себе си ли се раждат?

Стефан Пеев

 

ВЛАСТЕЛИН НА БИТИЕТО

Понякога се питам дали думите ми ми принадлежат. Те идват при мен, без да съм ги търсил, присядат някъде кротко в съзнанието ми, изпълват го със смисъл и с едно неподозирано усещане за сетивност, което никоя друга клетка в тялото ми не е в състояние да сътвори. Отпърво се вслушвам в тях и се отдавам на усещането, което създават. После започвам да виждам смисъла им и се старая да следвам логиката им. Понякога ги карам да се върнат назад, да опитаме да сменим посоката. Приличам по-скоро на режисьор, отколкото на автор. С думите живеем един живот, но в него всеки има своето пространство и битие. Последната проверка за всеки текст е дали няма пролуки във вътрешния му ритъм. Вече не мога да си представя текст без ритъм. Словото буквално пулсира от своите вътрешни енергии. Всяка дума идва заредена със смисъл и с двойствена интонационно-логическа акцентност. Усетът за тази акцентност е усет за ритмиката на словото. Ритмиката на словото е израз на ритмиката на битието. Словото е единственият властелин на битието.

Може би така трябва да разбираме думите на евангелиста Йоан:

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан 1:3).

Стефан Пеев

АКО БЯХ НОЙ

Ако бях Ной, бих послушал Господ във всичко: бих построил ковчега, бих подбрал животните, бих им помогнал да се приберат на сигурно място. Бих качил в кораба жена си, синовете си Сим, Яфет, Хам, снахите си. И бих залостил вратата здраво. Толкова здраво, че да понесе всеки потоп на времето. Бих я залостил наистина... но... отвън.

Стефан Пеев

 

ГОЛОТАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Телата ни са така голи в баналността на ежедневието, че дори и най-малкото парченце душа ги покрива и им придава човешки смисъл.

Стефан Пеев

 

ЖИВОТЪТ В МЕН

Животът в мен.
Крехко творение, за чието съществуване се е погрижила Вселената като цяло.
Една огромна отговорност, към която винаги оставам в дълг.

Стефан Пеев

 

СТАРИ ОБУВКИ

Обичам старите си обувки. Всичко в тях ми е познато. Кракът ми не стъпва в тях, а сякаш те го обгръщат, поемат, приласкават.
Старите обувки са винаги спомен и носят носталгия: по извървените, а и по... неизвървените пътища – пътищата, по които не съм посмял да тръгна.

Стефан Пеев

ПРИБЛИЖАВАНЕ И ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Когато вземеш автора в ръка...
Разбира се, това е метонимия. Да вземеш някого в ръцете си, означава да го прегърнеш. В ръцете на добрия читател обаче метонимията се превръща в метафора – досегът с книгата, досегът със стиха е досег с човека.

Добрият читател е лошият читател.
Това е читателят, който не прощава.
Алчният.
Искащият.
Търсещият.

Понечиш ли да говориш на хората, разтваряш ръце като за разпятие (мъдро прозря поетът).
И в този миг на беззащитност си най-силен, защото силата е в страданието, което можеш да поемеш в себе си, без да прекършиш вярата си.

Когато вземеш автора в ръка...
ти поемаш по пътя към другия, а между теб и него ляга СВЕТЪТ.
И в този свят – по-чуден и по-изумителен от света на Алиса и на Питър Пан – авторът и читателят изгубват себе си в търсене на просеката.

Ние четем не за да стигнем, а за да намерим посоката; да се научим да я виждаме и никога да не я губим в сърцето си.

Всеки акт на четене е ОТРЯЗЪК.
Всяка среща с автора е ПРИБЛИЖАВАНЕ.
Всеки опит за разбиране е ОТДАЛЕЧАВАНЕ.

Всеки прочит е ДИАЛОГ: непрестанен, несекващ диалог с битието.

Стефан Пеев

ИЗГУБЕН В БЕЛЕЖКИТЕ

Всъщност така се чувствам. Десетки мисли полетяха от мен през мрежата неизвестно къде. Някой са леки, дори лековерни и глуповати. Други са тежки, тромави или претенциозни. Има и прости, смислени и мъдри. Веднъж откъснати, като капещите листа на дърватата през есента, те се устремяват във въздуха към своя възход, за да бъдат накрая неизбежно победени от силата на земното притегляне. Всъщност, когато листото се откъсне от клона на дървото, то все още сънува само своето извисяване. Падението не идва в съня. Падението се случва винаги наяве.

Стефан Пеев

 

МИСЪЛТА Е НЕ ДРУГО, А ПЕРСПЕКТИВАТА НА ВРЕМЕТО

Всички наши мисли са родени в съвремието. Но те стават истински едва когато ги потопим в наследството на миналото. И оживяват само ако в тях прозира любовта към бъдещето.

Стефан Пеев

 

НАЙ-СЪВЪРШЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

Хубавият разговор е най-съвършеното произведение на изкуството.
Платон неслучайно е създавал диалози.

Стефан Пеев

 

ИМА НЕЩО ВЯРНО

Има нещо вярно в това, че големият творец не се нуждае от хонорари и слава. Нуждае се единствено от живота си. Защото книгите, които остават в историята и чертаят линията, по която определяме кой е и какъв е човекът, не са книгите, родени по наръчници за творческо писане, и със сигурност не са функция на величината на авторския хонорар.

Стефан Пеев

СРЕЩА

Поприказвахме порядъчно. Две момчета, разделили се преди повече от 30 години, след необикновената безметежност на казармения живот. Времето лежи между нас и постепенно се стопля, подобно на бирата в чашите ни.

Стефан Пеев

 

ВЪПРОС НА ПРЕВЕНЦИЯ

Че каква е ползата от борбата с корупцията, когато продължаваме да търпим глупостта, злобата и алчността.

Стефан Пеев

 

СТРАНЕН ФАКТ

Забравата е част от паметта.

Стефан Пеев

 

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ТОВА

Дори не е толкова важно дали в бъдеще ще държим в ръцете си хартиена или електронна книга. Важното е, като четем, какво се случва.

Стефан Пеев

 

АКО АХИЛ НЕ БЕШЕ ПОГУБИЛ ХЕКТОР

Ако Ахил не беше погубил Хектор, със сигурност нямаше да имаме „Илиада“. И завръщането на Одисей не би било славно приключение. И Александър Македонски не би възмечтал покоряването на Индия.
Ако Ахил не беше погубил Хектор, днес нямаше да има SPA култура, защото на кого му пука дали Елена е красива, когато е просто една прелюбодейка.
Ако Ахил не беше погубил Хектор, никога нямаше да знаем какво е героизъм, налудничаво мъжество и благородство.
И небето нямаше да е синьо, защото никой нямаше да вдига поглед към него.
Ако Ахил не беше погубил Хектор...

Стефан Пеев

 

ДОН КИХОТ

Мигел де Сервантес

Не са изминали и сто години от гениалното откритие на Гутенберг, което по думите на канадския културолог Маршал Маклуън откри нова галактика в човешката цивилизация, и Испания е буквално залята от рицарски романи. Четящият човек - реален до безумие: занаятчия, търговец, дребен собственик - е омагьосан от измислените истории за странстващи рицари, турнири, дами на сърцето, за подвизи, героизъм, магьосничество, за сила на духа и престъпна низост, за вечната битка на доброто и злото. Шепотът на редовете кара испанеца да напусне своя реален свят и да се потопи в иреалния, но желан свят на литературната фикция. В него испанецът изоставя своето житейски делнично битие и изживява всичко онова, което в реалния свят никога няма да има, но което душата му, несъзнавано от самия него, властно мечтае и жадува. Рицарските романи в Испания са един от първоизворите и първообразците на съвременния бестселър. Те вещаят много от чертите на неговата типология. Но като всеки жанр и рицарските романи са преходни, смъртни. В началото на ХVII век гениалното въображение на Мигел де Сервантес роди един наистина грандиозен образ - образа на последния рицар: Дон Кихот. Пародията и смехът убиха цял един жанр в испанската литература, но ни оставиха най-ценното от него - образа на човека-рицар или на рицаря-човек.

Стефан Пеев

ДИФУЗИЯ

Дифузията на знанието е неизбежно следствие на все по-широкото отваряне на комуникацията във всички възможни посоки чрез новите канали на общуване.
С времето въпросът за авторството ще става все по-проблематичен.

Стефан Пеев

 

НЯКОЙ ДЕН

Някой ден [когато си отида] прахът на моето тяло ще лежи в земята до праха на хората, които ме нараниха, до праха на хората, които нараних. Вятърът ще разнася частиците на някогашните ни аз, а времето неумолимо ще се бори да върне обратно към началото им нещата, които са били разделени по волята на неумението ни да обичаме.

Стефан Пеев

 

КРАСОТАТА НА РАЗЛИЧИЕТО

Светът е изтъкан от противоположности. Всяко нещо зове за своето друго и в хоризонта на отрицанието на себе си в другото намира смисъла на своето аз.
В живота хората непрестанно правят опити да примирят противоположностите, да снемат противоречията или пък ги превръщат в сурови и жадуващи мъст конфликти. Човек отчаяно се отказва да чуе странната и необикновена хармония на красотата на различието.

Стефан Пеев