ВИСОКОМЕРИЕ И СМИРЕНИЕ

Толкова години обяснявах на другите – неразбиращите – какво е искал да каже авторът в текстовете си, че бях готов да се закълна – няма текст, в тайния смисъл на който да не проникна.
И ето ме сега: смирено навел глава да изричам думи, които идват сами (неизвестно от къде); думи, чийто смисъл самият аз не разбирам. Думи, които чакат своя високомерен тълкувател.

Стефан Пеев

 

ПРЕОТКРИВАНЕ VS. РАЗКРИВАНЕ

Смисълът на всеки спомен е преоткриването, а не разкриването. Тънката разлика на думите е очевидно непосилна граница за много хора, които се впускат да разказват за миналото.

Стефан Пеев

 

НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

Познавам един комшия, който си купи магаре. За нещастие то се оказа буриданово: нито взема свое решение, нито се оставя да му налагат решения.

Стефан Пеев

 

ЦЕНАТА НА ИЗГОВОРЕНОТО

Цената на изговореното по странен начин се определя от цената на премълчаното. Такава е диалектиката на живота.

Стефан Пеев

 

Из РЕКВИЕМ

Големите творци не ни напускат. Те са винаги с нас и винаги до нас в битието на красотата.
За нас остава вечното усилие да различаваме красивото от грозното, истинския талант от ерзаца. И в това усилие, докато пазим спомена за твореца, той е нашата подкрепа.

Стефан Пеев

 

ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВАКХАНАЛИЯ

Тик-тик-тик. В забавен каданс колелцето на старата ми мишка прещраква глухо, а на екрана пред мен текстът пълзи надолу на прибежки. Погледът ми пробягва изпитателно по екрана, почти без да спира върху редовете. Прелиствам стари свои текстове, писани неизвестно кога, с повод и без повод. И в тази ранна утринна среща със себе си неволно у мен пропълзява странната мисъл, че собствените ми думи могат да ме погубят. Странно е. И дори неизразимо. Но с всеки ред на екрана съзнавам, че думите ни са дадени не само за да ги произнасяме, но и за да ги спираме. Дори и когато някога в някой миг могат да ни се струват красиви.
Сред десетките полетели в мрежата бележки веднъж признах, че обичам вакханалията на мисълта, неудържимия екстаз на нейната диалектика. Признанието беше искрено, но непълно. Оргията на мисълта се превръща в прекрасен танц единствено в условията на въздържание.

Стефан Пеев

КАКВО Е СВЕТЛИНАТА

Един миг изригване... и после милиарди години движение през пустотата на пространството... докато накрая потънеш в тъмнината.

Стефан Пеев

 

ТРИКЪТ Е

Повечето хора си мислят, че са за кратко на Земята, и това е глобалното оправдание за съвременния хедонизъм. А трикът е да живееш така, че да останеш на Земята до края на човешката цивилизация. Иначе какъв е смисълът от родилните мъки в еволюционния процес на човек. Болките на милионите родилки, довели да появата на уникалното ДНК, затворено в тялото ти, стават безсмислени.

Стефан Пеев

 

РАСОВИ КОНЕ, РАСОВИ ЧУВСТВА

Расовите коне ги обучават, нали?
За тях се грижат специални треньори. Ветеринар следи за телесното им здраве. Специалист по храненето планира внимателно с дни напред хранителния им режим.
Расовите коне ги отглеждат с внимание.
А расовите чувства?
Чувствата на силния човек.
Те сами от себе си ли се раждат?

Стефан Пеев

 

ВЛАСТЕЛИН НА БИТИЕТО

Понякога се питам дали думите ми ми принадлежат. Те идват при мен, без да съм ги търсил, присядат някъде кротко в съзнанието ми, изпълват го със смисъл и с едно неподозирано усещане за сетивност, което никоя друга клетка в тялото ми не е в състояние да сътвори. Отпърво се вслушвам в тях и се отдавам на усещането, което създават. После започвам да виждам смисъла им и се старая да следвам логиката им. Понякога ги карам да се върнат назад, да опитаме да сменим посоката. Приличам по-скоро на режисьор, отколкото на автор. С думите живеем един живот, но в него всеки има своето пространство и битие. Последната проверка за всеки текст е дали няма пролуки във вътрешния му ритъм. Вече не мога да си представя текст без ритъм. Словото буквално пулсира от своите вътрешни енергии. Всяка дума идва заредена със смисъл и с двойствена интонационно-логическа акцентност. Усетът за тази акцентност е усет за ритмиката на словото. Ритмиката на словото е израз на ритмиката на битието. Словото е единственият властелин на битието.

Може би така трябва да разбираме думите на евангелиста Йоан:

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Йоан 1:3).

Стефан Пеев

АКО БЯХ НОЙ

Ако бях Ной, бих послушал Господ във всичко: бих построил ковчега, бих подбрал животните, бих им помогнал да се приберат на сигурно място. Бих качил в кораба жена си, синовете си Сим, Яфет, Хам, снахите си. И бих залостил вратата здраво. Толкова здраво, че да понесе всеки потоп на времето. Бих я залостил наистина... но... отвън.

Стефан Пеев

 

ГОЛОТАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Телата ни са така голи в баналността на ежедневието, че дори и най-малкото парченце душа ги покрива и им придава човешки смисъл.

Стефан Пеев

 

ЖИВОТЪТ В МЕН

Животът в мен.
Крехко творение, за чието съществуване се е погрижила Вселената като цяло.
Една огромна отговорност, към която винаги оставам в дълг.

Стефан Пеев

 

СТАРИ ОБУВКИ

Обичам старите си обувки. Всичко в тях ми е познато. Кракът ми не стъпва в тях, а сякаш те го обгръщат, поемат, приласкават.
Старите обувки са винаги спомен и носят носталгия: по извървените, а и по... неизвървените пътища – пътищата, по които не съм посмял да тръгна.

Стефан Пеев

ПРИБЛИЖАВАНЕ И ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Когато вземеш автора в ръка...
Разбира се, това е метонимия. Да вземеш някого в ръцете си, означава да го прегърнеш. В ръцете на добрия читател обаче метонимията се превръща в метафора – досегът с книгата, досегът със стиха е досег с човека.

Добрият читател е лошият читател.
Това е читателят, който не прощава.
Алчният.
Искащият.
Търсещият.

Понечиш ли да говориш на хората, разтваряш ръце като за разпятие (мъдро прозря поетът).
И в този миг на беззащитност си най-силен, защото силата е в страданието, което можеш да поемеш в себе си, без да прекършиш вярата си.

Когато вземеш автора в ръка...
ти поемаш по пътя към другия, а между теб и него ляга СВЕТЪТ.
И в този свят – по-чуден и по-изумителен от света на Алиса и на Питър Пан – авторът и читателят изгубват себе си в търсене на просеката.

Ние четем не за да стигнем, а за да намерим посоката; да се научим да я виждаме и никога да не я губим в сърцето си.

Всеки акт на четене е ОТРЯЗЪК.
Всяка среща с автора е ПРИБЛИЖАВАНЕ.
Всеки опит за разбиране е ОТДАЛЕЧАВАНЕ.

Всеки прочит е ДИАЛОГ: непрестанен, несекващ диалог с битието.

Стефан Пеев

ИЗГУБЕН В БЕЛЕЖКИТЕ

Всъщност така се чувствам. Десетки мисли полетяха от мен през мрежата неизвестно къде. Някой са леки, дори лековерни и глуповати. Други са тежки, тромави или претенциозни. Има и прости, смислени и мъдри. Веднъж откъснати, като капещите листа на дърватата през есента, те се устремяват във въздуха към своя възход, за да бъдат накрая неизбежно победени от силата на земното притегляне. Всъщност, когато листото се откъсне от клона на дървото, то все още сънува само своето извисяване. Падението не идва в съня. Падението се случва винаги наяве.

Стефан Пеев

 

МИСЪЛТА Е НЕ ДРУГО, А ПЕРСПЕКТИВАТА НА ВРЕМЕТО

Всички наши мисли са родени в съвремието. Но те стават истински едва когато ги потопим в наследството на миналото. И оживяват само ако в тях прозира любовта към бъдещето.

Стефан Пеев

 

НАЙ-СЪВЪРШЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО

Хубавият разговор е най-съвършеното произведение на изкуството.
Платон неслучайно е създавал диалози.

Стефан Пеев

 

ИМА НЕЩО ВЯРНО

Има нещо вярно в това, че големият творец не се нуждае от хонорари и слава. Нуждае се единствено от живота си. Защото книгите, които остават в историята и чертаят линията, по която определяме кой е и какъв е човекът, не са книгите, родени по наръчници за творческо писане, и със сигурност не са функция на величината на авторския хонорар.

Стефан Пеев

СРЕЩА

Поприказвахме порядъчно. Две момчета, разделили се преди повече от 30 години, след необикновената безметежност на казармения живот. Времето лежи между нас и постепенно се стопля, подобно на бирата в чашите ни.

Стефан Пеев