Когато дънките ми остареят, избледнеят, износят се до неузнаваемост, по един познат от годините смешен и нелеп ритуал се разделям с тях пред кофата за боклук.
Известно време след това изпитвам известна пустота, но животът все пак ме откъсва от спомена.
Ако можех по същия начин да се разделям и с думите, чийто смисъл е избледнял във времето.
И понеже със София Несторова заговорихме във ФБ за Хълм на духа, който се издига символично като възраждане на пловдивско тепе, си спомних за един друг хълм, покорен някога от един непокорен българин.
Името на този човек е малко известно на младите хора у нас. А историята му е осъдена да мине в забвение, ако не положим усилия да я пазим у себе си – като нашата стъпка нагоре по Хълма на духа.
Христо Проданов
Роден:
24 февруари 1943
Карлово, България
Починал:
22 април 1984
вр. Еверест, Непал
Христо Проданов е български алпинист и планинар. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г., първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 21 април. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.
Outlandish is a multi-award–winning hip-hop group based in Denmark. Formed in 1997, it consists of Isam Bachiri (born in Denmark and of Moroccan background), Waqas Ali Qadri (born in Denmark and of Pakistani background), and Lenny Martinez (born in Honduras and is of Cuban and Honduran descent). All three members are devoutly religious, Isam and Waqas being Muslims, and Lenny being Catholic. The band members live in Brøndby Strand.
I'm callin' U
When all my goals, my very soul
Ain't fallin' through
I'm in need of U
The trust in my faith
My tears and my ways is drowning so
I cannot always show it
But don't doubt my love
I'm callin' U
With all my time and all my fights
In search for the truth
Tryin' to reach U
See the worth of my sweat
My house and my bed
Am lost in sleep
I will not be false in who I am
As long as I breathe
Oh, no, no
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U
My One & Only
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U
U all I need in my life
I'm callin' U
When all my joy
And all my love is feelin' good
Cuz it's due to U
See the time of my life
My days and my nights
Oh, it's alright
Cuz at the end of the day
I still got enough for me and my
I'm callin' U
When all my keys
And all my bizz
Runs all so smooth
I'm thankin' U
See the halves in my life
My patience, my wife
With all that I know
Oh, take no more than I deserve
Still need to learn more
Oh, no, no
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U
My One & Only
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U
U all I need in my life
Our relationship, so complex
Found U while I was headed straight for hell in quest
You have no one to compare to
'Cause when I lie to myself nothings hidden from U
I guess I'm thankful
Word on the street is U changed me
It shows in my behaviour
Past present future
Lay it all out
Found my call in your house
And let the whole world know what this love is about
Yo te quiero, te extraño, te olvido
Aunque nunca me has faltado, siempre estas conmigo
Por las veces que he fallado y las heridas tan profundas
Mejor tarde que nunca para pedirte mil disculpas
Estoy gritando callado yo te llamo, te escucho, lo intento
De ti yo me alimento
Cuando el aire que respiro es violento y turbulento
Yo te olvido, te llamo, te siento
[Translation:]
I love you, I miss you, I forget you
Even though you never let me down and always are by my side
For all the times I've failed and hurt you deeply
Better later than never to give you a 1000 apologies
I'm shouting silently, callin' you, I'm listening to you, I'm tryin'
You nourish me
When the air that I breathe is violent and turbulent
I'm forgettin' you, I'm callin' you, I'm feelin' you
Oh, no, no
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U
My One & Only
I don't need nobody
& I don't fear nobody
I don't call nobody but U...
Не обичам реалността. Във всеки случай не обичам онази реалност, пред която се прекланя масовото съзнание. За мен красотата завинаги е в тайната, а смисълът да бъдеш – е в жаждата до докоснеш устни до тази тайна.
Хората си мислят разни неща.
Например – мислят си, че от определена възраст нататък имат мнение и че то трябва да бъде споделено, разбрано и недокосвано от другите.
И на малцина им хрумва, че мнението е само словесният израз на собственото ни себелюбие, изтъкано от нашите предубеждения.
Продължавам да вярвам, че същинският смисъл на споделянето е в промяната – вътрешна: у този, който споделя, и външна: за онези, които разбират споделеното.
Човек трябва да се научи да се закача с живота си: да го ощипва от време на време. Наистина, от подобно ощипване може и да боли, но това е чудесен начин да усетиш, че животът не е безжизнен.
ИЗ ОТГОВОРИТЕ НА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ВЪВ ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Хухла – моята мъка, моята религия и надежда! Хухла – означава огнище!
Роден съм в последното българско село, в най- крайната къща. Арда, като момиче в синя рокля, разделя моето селце от древна Елада. Все си мисля, че Хухла не е създадена случайно на това място. Залезът над планината. Сякаш слънцето се търкулва в дерето и ако отидиш там, ще го видиш – прислонило се като медена погача до някой храст...
Половината ми живот мина в такива градчета. Ако Хасково не е провинция в сравнение със Свиленград, аз не съм живял другаде, освен в провинцията. Ивайловград – Хасково – Свиленград е моят житейски триъгълник. И винаги са ме питали, трудно ли е да си поет в края на България. Не, нито е трудно, нито е страшно. Поетът си е един самотник, лириката не е хорово изкуство. Нямам нужда нито от диригент, нито от други гласове. Аз си обичам тези градчета. И там понякога звучи пиано...
Дали наистина лекуваме? Иска ми се да вярвам в това. И защото понякога е много трудно да седиш сам с трудните си думи, каниш Господ на вечеря. Споделяш с него и се надяваш той да ти отговори. И понякога чудото става. Аз съм вярващ човек.
Тъгува душата ми. Душата на един поет не е много по-различна от душите на другите хора. Аз съм го казал в моите стихове – Добрата ми душа се измори. Добрият няма кой да го пожали, защото няма кой да го смени... Но само с тъга не се живее. Понякога трябва да веселим душата. Тя има нужда и от това.
Когато разговорът е хубав се чуваме добре. И не искаме той да свършва. Особено когато е споделяне с приятели.
Благодаря, Катя. Душата си е във нас. И трябва да си я пазим за хубавото и красивото.
Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза. Тъжно е това...
Искам да споделя, че не съм писал никога по поръчка! Моите поетични изповеди са мъчни, но искрени и честни.
Тъжно е, но е вярно. Трябва някой да ги казва тези неща. Мен ме боли и споделям. Хляб, вино и сол – това са символите на щастливото битие сега. Но ако една вечер имаш сол и хляб на масата, на другата вечер нямаш вино. И лошото не е в това, че липсват тези неща, а че непрекъснатата им липса създава у мен и повечето хора един нов идеал – идеала за търпимата мизерия. Търпимата мизерия е днешният обществен идеал. И как ще мръдне българското общество с такива идеали, с идеалите на животното? Затова и без да щем с нашия тежък хляб, преставаме да виждаме красотата около себе си. А това е много тъжно...
Ние наистина цял живот очакваме нещо хубаво и добро да се случи. Лошото е понякога, че в очакването си не успяваме да забележим хубавото и доброто.
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ЗА СВОИТЕ ТВОРБИ
ГРАДСКИ ДЕЦА
Аз съм роден на село. И това беше моята градска драма. Моите кафезни деца...
ЖИВОТ
Винаги съм казвал, че животът е любов. И трябва да го живеем така, че да сушим бели пелени на слънцето. И то колкото може по-често.
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!
ЧАСОВНИКЪТ НЯМА ДА СПРЕ
Това е едно от любимите ми стихотворения. Видях под гаровия часовник едно момиче, замечтано и отнесено. И красиво. После към него се приближи едно мъжко стихотворение, което носеше цветя. Нататък е ясно...
ДОПИВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ЧАША
Трябва да се изпие последната чаша. Дори и виното да горчи в нея.
ЖЕНА В ДЪЖДА
Това стихотворение е откраднат визуален факт. Видян в Хасково в квартал „Орфей“, блок 31 - и, от петия етаж. Тя потъна в съседния вход. Не знам кой я посрещна, но бях сигурен че няма да я целуне. Тоя същият щастлив идиот сетне не ми е прочел и стихотворениено.
ОЧИ
Това стихотворение е посветено на жена ми. От любовен ратай, станах брачен стопанин. Много трудно и дълго време го писах. Първият вариянт беше жива ортопедия. Чупих нозете и краката на този непрокопсаник, който не забелязва красотата около себе си. Но после разбрах истината. Очите са виновни. Те не виждат. Винаги съм казвал, че нормално зрящите са най-нещастни.
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!
НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧИ
Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза.Тъжно е това...
НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ
Благодаря, момичета! Хубаво е да си имаме небесен мавзолей и да си подредим там звездичките на нашите родове. Ние заслужаваме това!
Мисля си, че не съм поискал много. Само метър гроб и метър небосвод. И там горе да подредя звездите на моя род.
ДРУГИТЕ ЗА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Катя Русанова:
Преди около два месеца влязох в голяма столична книжарница и попитах за "Небесен гурбетчия". Девойчето не беше чувало,но аз настойчиво я молих да провери в компютъра. И...откри "Жената с белия шал", започна да чете на глас и когато свърши, се чуха ръкопляскания. Десетина млади хора се бяха наредили зад гърба ми и аплодираха. Излизайки от книжарницата си казах: Еех, ако можеше Ивайло Балабанов да чуе...
Иван Алексеевич Бунин (1870–1953) е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция.
Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909 — 1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема — съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век.
Заглавието е подвеждащо. Доколкото изисква самопризнанието, че не познавам лично Димитри Иванов и не съм го посещавал у дома му. Но всъщност всяка метафора подвежда: казва едно вместо друго. На гости на Димитри Иванов можеш да отидеш всеки момент и навсякъде. Достатъчно е да поровиш мрежата и... разговорът вече е започнал. Вярно. Въпросите не задаваш ти. Напротив. Задава ги Димитри, докато четеш необикновените му текстове: нито да кажеш чиста публицистика, нито да кажеш чиста литература. Затвориш страницата и усещаш ненаситност. Защото текстовете на Димитри са богати на информация, но два пъти повече на въпроси. Ето заради тези скрити питания на Димитри обичам срещите с него.
Стефан Пеев
САЩ станаха най-силната сила благодарение на образованието. Между 1870 и 1950 образоваността на американците се повишавала с 0.08 процента годишно. Към 1900 година средният американец бил ходил на училище 8.8 години. Към 1910 - 9.6 години. Към 1960 - почти 14 години (според проучването на Claudia Goldin and Lawrence Katz). Макар че и в Европа степента на образованост се повишавала, през ХХ век САЩ изпреварили с 35 години повечето европейски страни по темп на повишаване на образоваността.
Още преди българското "Който се учи, той ще сполучи" девизът на Бенджамин Франклин (човека на 100-доларовите банкноти), бил "Improve your mind!". Той разбирал, че в това е силата на силните.
През войната, за разлика от българските куртки, които после нарекохме гимнастьорки, американските field jackets бяха с особено дълбок горен джоб, за да побере книга "special army edition" с меки корици и така подшита, че да не се разпадне, когато се чете в полеви условия. Нямало в САЩ такива икономисти, които да твърдят, че са излишен разход и комунизъм тези "special army editions"...
Слушам Теодосий Спасов и си мисля за неща – немузикални. Спомням си за моята бивша преподавателка по история от Математическата гимназия в Пловдив в края на 70-те на миналия век. Изключителен човек; откровен и начетен учител. Срещнах я няколко години след промените. Беше ми трудно да я нарека госпожа Попова. Пряма и дори рязка по своему, другарката/госпожа Попова ме изненада с бележките си за социализма. В паметта ми се е врязла репликата ѝ „Икономиката да не е дама – да я ухажваш и тя да цъфти. Който не иска да приеме закономерностите в крайна сметка достига до задънена улица“.
Икономиката да не е дама.
Икономиката не е дама.
не е дама
икономиката
другарката...
госпожа Попова
Не мога да изляза от този кръг мисли. Дори Теодосий е някак далече в момента. В гърлото ми е заседнала буца. Тягостна и тежка буца на чувството, че икономиката не е дама, но май само госпожа Попова знае това.
Елисавета Багряна (1893–1991) (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.
Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.
ДНИ МОИ
Летете - радостни или омразни,
И делници и празници.
Летете, няма да ви смятам,
Дни мои на земята -
Вий, сиви гълъби и бели, -
Излитнали от моите ръце
И някъде в безкрая отлетели
Като към предначална цел...
На шийките ви малките писма,
Привързани от мен самата,
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време -
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
И чужди погледи ще спрат
Над земните ми радости и грижи?
Летете - няма да ви смятам,
Дни мои на земята,
Разкъсали трептящото сърце
И литнали навеки от ръцете ми -
Които нямат сила да ви спрат,
Когато пожелаят страстно -
Или веднага, бърже да ви тласнат,
Когато часовете ги морят.
Невена Коканова рецитира стихотворението
"Не те измести никой" от Елисавета Багряна.
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
Бях малък. Много малък. И все още вършех от онези работи, за които възрастните винаги се карат. Един ден цялото ни семейство излезе на разходка. Обичайна разходка по главната улица на Пловдив. Пътят до центъра и пътят до дома ми бяха еднакво познати. Просто по конец. Опънеш го, и и вече си там. Тогава реших за първи път да съм самостоятелен. Отделих се от родителите си и тръгнах сред множеството, което пъплеше напред-назад. Скоро пространството около мен обрасна с хора. Минувачите нехаеха за моята малка героична мечта и за глупостта ми. За щастие всяко дете познава спасителната сила на плача. Не помня нито как съм плакал, нито колко съм плакал. Помня само мама, наведена над мен, как ме гледа в очите и тихо, за да не чуят другите, без укор, но с надежда да разбера ми казва: „Мисли, преди да тръгнеш на път. Светът е голям!“
Булат Окуджава (груз. ბულატ ოკუჯავა, рус. Булат Шалвович Окуджава) е певец, роден в Москва. Един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра на авторската песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.
Сър Пол Макартни сключи договор за звукозапис с Decca за издаване на музика към балета "Ocean's Kingdom", съобщава Reuters.
Световната премиера на балета, написана от ексбийтълса и поставена от хореографа Питър Мартин ще се състои на 22 септември в Ню Йорк.
До края на месеца ще се състоят още четири премиерни показа, а още пет са предвидени за февруари догодина.
Аудиоверсията на балета, изпълнен от Лондонския класически оркестър под дирижирането на Джон Уилсън ще бъде издаден на 3 октомври.
Преди почти 50 години Decca отказа договор с известната младите тогава членове на Бийтълс. Тогава те обяснили, че подобни четворки вече не са на мода и те „нямат бъдеще в шоубизнеса”.
Скоро след това квартета стана един от най-известните в света.
"Ocean's Kingdom"е първи опит на Пол Макартни в балета. До този момент той се е занимавал с композиране на академична музика. Той е носител на отличието "Ecce Cor Meum", връчено му през 2006 г.
Толкова дълго чаках думите да дойдат, че накрая, когато те долетяха като огромно ято небесни птици, не намирам сили да ги подредя за полет. Гледам безпорядъка им, взирам се в размаха на крилата и отчаяно се опитвам да се науча да летя с тях.
