Плотин (204–270 година)
Неоплатонизмът разказва за инобитието.
И за една простичка истина: истината, че твоето аз е в присъствието на другото. На различното. На това, който ти не си. И което е отвъд границите на твоето себе си. Твоето НЕ СИ едновременно те затваря и отваря към света. Защото само там: на границата, достигайки своя предел и усещайки присъствието на другото, ти се връщаш обратно по пътечката на собственото си себе си, за да осмислиш себе си като цялост и да откриеш света. (Затова нещата се решават на пътеката: тоест на границата – в съпротивата и стълкновението на противоположностите.)
Неоплатонизмът е уважение към другото.
Всяко грозно, предполага неизбежно в своето съществуване красивото.
Хубавичкото е еклектична смесица за механично мислещи хора: от малко хубаво и малко нещо не дотам хубаво.
Хубавичкото е бягството да бъдеш себе си.
И за една простичка истина: истината, че твоето аз е в присъствието на другото. На различното. На това, който ти не си. И което е отвъд границите на твоето себе си. Твоето НЕ СИ едновременно те затваря и отваря към света. Защото само там: на границата, достигайки своя предел и усещайки присъствието на другото, ти се връщаш обратно по пътечката на собственото си себе си, за да осмислиш себе си като цялост и да откриеш света. (Затова нещата се решават на пътеката: тоест на границата – в съпротивата и стълкновението на противоположностите.)
Неоплатонизмът е уважение към другото.
Всяко грозно, предполага неизбежно в своето съществуване красивото.
Хубавичкото е еклектична смесица за механично мислещи хора: от малко хубаво и малко нещо не дотам хубаво.
Хубавичкото е бягството да бъдеш себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар