Тази тема е невъзможна за дискусия. Ако мислим дискусията като път към съгласието. Защото основата на тази тема е историята. А историята на човечеството е история на враждата и доволството. Жаждата за доволство предизвиква на единия си полюс усещане за щастие, а на другия – чувството за враждебност.
От УИКИПЕДИЯ съм извел шокиращи данни за бежанския поток в Сирия, и то само към 21 май 2013 година. По същото това време нашите събратя европейци от Албиона са дълбоко загрижени дали няма да пострада благоденствието им от емигрантската вълна от България и Румъния. Благоденствието им няма да пострада, но чувството им за доволство – със сигурност. Затова и махалото се люшка на Острова в посоката на враждебността.
И докато в България много хора се упражняват в разсъждения на тема „Свои и чужди“ (визирайки и Сирия, и Албиона), си спомням разказа на баба ми за нейния път в живота. На 6 години, по време на Балканската война, остава сираче. Заедно с брат си, който е 2 години по-голям от нея, бягат от Турция и търсят спасение в България. По пътя за тях се грижат чужди хора, но сред общата група бежанци се чуват гласове – български гласове – да бъдат изоставени сирачетата в гората, защото забавят придвижването, защото ядат чужд хляб и защото са заплаха за другите. Питам се за кои други? И си представям колоната поела към неизвестното. За щастие са се намерили и добри хора, които са се погрижили за двете сирачета. Но... до първото българско село. Където бързат да потропат на вратата на заможен човек и да оставят там баба ми като шестгодишно ратайче да живее при чужди хора, да работи в къщата им за хляб и дрехи, отделена завинаги от единствения ѝ близък човек – нейния брат.
Днес правнуците на тази жена са разселени навсякъде по света – от Канада през България до Сингапур. И са част от света. Такъв, какъвто трябва да бъде модерният свят – пъстър, разнолик, подвижен и чужд на враждебността.
А по пътя на баба ми са поели други хора. Каква е тяхната народност – няма значение. Защото всеки има право на своя път в историята.
От УИКИПЕДИЯ съм извел шокиращи данни за бежанския поток в Сирия, и то само към 21 май 2013 година. По същото това време нашите събратя европейци от Албиона са дълбоко загрижени дали няма да пострада благоденствието им от емигрантската вълна от България и Румъния. Благоденствието им няма да пострада, но чувството им за доволство – със сигурност. Затова и махалото се люшка на Острова в посоката на враждебността.
И докато в България много хора се упражняват в разсъждения на тема „Свои и чужди“ (визирайки и Сирия, и Албиона), си спомням разказа на баба ми за нейния път в живота. На 6 години, по време на Балканската война, остава сираче. Заедно с брат си, който е 2 години по-голям от нея, бягат от Турция и търсят спасение в България. По пътя за тях се грижат чужди хора, но сред общата група бежанци се чуват гласове – български гласове – да бъдат изоставени сирачетата в гората, защото забавят придвижването, защото ядат чужд хляб и защото са заплаха за другите. Питам се за кои други? И си представям колоната поела към неизвестното. За щастие са се намерили и добри хора, които са се погрижили за двете сирачета. Но... до първото българско село. Където бързат да потропат на вратата на заможен човек и да оставят там баба ми като шестгодишно ратайче да живее при чужди хора, да работи в къщата им за хляб и дрехи, отделена завинаги от единствения ѝ близък човек – нейния брат.
Днес правнуците на тази жена са разселени навсякъде по света – от Канада през България до Сингапур. И са част от света. Такъв, какъвто трябва да бъде модерният свят – пъстър, разнолик, подвижен и чужд на враждебността.
А по пътя на баба ми са поели други хора. Каква е тяхната народност – няма значение. Защото всеки има право на своя път в историята.
6 март 2013
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците броят на сирийците, които бягат от страната, се е увеличил драстично: от 1 януари 2013 бежанци са станали още 400 000 души. Повечето са избягали в Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет, някои са отишли до Северна Африка и Европа.
Милиони хора са напуснали страната, милиони са мигрирали в пределите на самата Сирия, а хиляди продължават да преминават границата на страната всеки ден. Сирия се движи по спирала към пълномащабна катастрофа – заяви върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш.
Така например в Ливан, като се имат предвид сирийските работници и сирийците, живеещи тук, сега всеки пети гражданин е сириец. През последните три седмици потокът от бежанци в тази страна се е удвоил до 4400 души на ден. За да се гарантира само най-необходимото за бежанците, на ООН са нужни 1,5 милиарда долара. Средствата са обещани от международни донори, но в сметката на агенциите на ООН към настоящия момент са получени само 25% от необходимите средства.
21 Май 2013
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), животът на повече от осем милиона сирийци (почти половината от цялото население на Сирия), зависими от хуманитарна помощ. Приблизително 8,3 милиона сирийци получават хуманитарна помощ като бежанци в съседни страни или като вътрешно разселени лица. Насилието води до по-нататъшно изместване на цивилни, ограничава достъпа до хората в нужда. Ситуацията в страната се влошава бързо. Потребностите на сирийците от помощ значително превишават ресурсите, с които Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) разполага, каза Panos Mumtsis регионален координатор на UNHCR.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Стефан Пеев
ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС: Отворените граници са взаимни, никой в ЕС не мигрира повече от британците
↑ Начало
Няма коментари:
Публикуване на коментар