В МОРЕТО НА МИТОЛОГЕМИТЕ

Неу­сет­но ста­нах­ме жертви на об­щест­вения дис­курс. Ду­ми­те пре­ста­на­ха да след­ват съ­би­тия­та или да ги из­го­ва­рят и се пре­вър­на­ха в са­ми­те съ­би­тия.
Днес вся­ко пред­по­ло­же­ние, из­ре­че­но на глас, ве­че по­раж­да пре­зумпцията за фак­тич­ност. И ма­кар ни­кой ни­ко­га да не е си­гу­рен да­ли та­зи фак­тич­ност действи­тел­но съ­ществу­ва, се впус­ка­ме да я ко­мен­ти­ра­ме, раз­на­ся­ме, спо­де­ля­ме, из­ра­зя­ва­ме, осъж­да­ме кри­тич­но или въз­хва­ля­ва­ме.
Въз­мож­но­то бър­ка­ме днес с ис­тин­но­то, из­хож­дай­ки по­греш­но от пред­убеж­де­ние­то, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, не­ща­та са на крач­ка от действи­тел­но­то.
Безобраз­но­то го­во­ре­не в пуб­лич­но­то про­стран­ство, къ­де­то ду­ми­те преслед­ват ду­ми­те, неот­клон­но ни по­та­пя в мо­ре­то на ми­то­ло­ге­ми­те и уда­вя исти­на­та в мът­ни­те во­ди на вяр­ва­не­то.

Стефан Пеев

↑ Начало