Отдавна съм престанал да пиша писма до Дядо Коледа. Но пожелания не преставам да изпращам. Добрите пожелания винаги се чуват – дори когато не ги изричаш на глас. Чуват се, ако не в този, то в другия – по-добрия свят. Не е нужно да си религиозен човек, за да вярваш в по-добрия свят. Достатъчно е да не си избягал от себе си, да не си се скрил в собственото си високомерие и да съзнаваш, че си изтъкан от това, което си, и от онова, което би бил, ако приемеш да вярваш, че можеш да се променяш и че у теб винаги има едно възможно, но... все още нереализирано ПО-добро.
Наред с пожеланията за здраве и благоденствие на близките ми, а и на всички хора, които не са безвъзвратно загубили себе си в собствената си субектна високомерност, си пожелах рязък спад на инфлацията на думите. Защото думите също се обезценяват и поевтиняват. Обезценяват се и рязко поевтиняват в условията на криза, обезценяват се и поевтиняват и в условията на мнимо благоденствие. Може би някой ще се запита, ами защо пък в условията на благоденствие? Отговорът е прост – изправен пред множество реални избори, човек престава да мисли рационално, приема изобилието за даденост и не си дава сметка, че крилатата фраза на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ има и своя обратна страна, или иначе казано – повече, никога не е равно на по-добро. Та тъкмо за тази трудно доловима понякога разлика между многото и доброто се помолих на Дядо Коледа. Помолих го те да се срещнат в смисленото, в онова, което има своите същински основания в „защото“. И знаете ли какво ми отговори добрият старец? Отговори ми, че думите ще върнат своята тежест, когато намерим пътя към онова, което той нарече „Попитай приятел“. Може би на лицето ми се е изписало изумление и някакво глуповато неразбиране, защото Дядо Коледа се усмихна и допълни – не в интернет трябва да търсиш отговорите на въпросите си, а у приятелите и чрез приятелите. Е, даааа, може и през мрежата да се свързваш с тях, но отговорите в интернет сами по себе си са празни и кухи. Истинският отговор на въпроса, който те вълнува, е само у приятел. Научи се да питаш приятелите си, научи се да споделяш отговорите, които си открил, като приятел (дори и с непознати) – тогава ще се избавиш от инфлацията на думите.
Наред с пожеланията за здраве и благоденствие на близките ми, а и на всички хора, които не са безвъзвратно загубили себе си в собствената си субектна високомерност, си пожелах рязък спад на инфлацията на думите. Защото думите също се обезценяват и поевтиняват. Обезценяват се и рязко поевтиняват в условията на криза, обезценяват се и поевтиняват и в условията на мнимо благоденствие. Може би някой ще се запита, ами защо пък в условията на благоденствие? Отговорът е прост – изправен пред множество реални избори, човек престава да мисли рационално, приема изобилието за даденост и не си дава сметка, че крилатата фраза на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ има и своя обратна страна, или иначе казано – повече, никога не е равно на по-добро. Та тъкмо за тази трудно доловима понякога разлика между многото и доброто се помолих на Дядо Коледа. Помолих го те да се срещнат в смисленото, в онова, което има своите същински основания в „защото“. И знаете ли какво ми отговори добрият старец? Отговори ми, че думите ще върнат своята тежест, когато намерим пътя към онова, което той нарече „Попитай приятел“. Може би на лицето ми се е изписало изумление и някакво глуповато неразбиране, защото Дядо Коледа се усмихна и допълни – не в интернет трябва да търсиш отговорите на въпросите си, а у приятелите и чрез приятелите. Е, даааа, може и през мрежата да се свързваш с тях, но отговорите в интернет сами по себе си са празни и кухи. Истинският отговор на въпроса, който те вълнува, е само у приятел. Научи се да питаш приятелите си, научи се да споделяш отговорите, които си открил, като приятел (дори и с непознати) – тогава ще се избавиш от инфлацията на думите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар