петък, 25 февруари 2011 г.

НЕ ТРЯБВА ДА БЪРКАМЕ ОБРАЗОВАНОСТТА С ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Д. С. Лихачов
Образоваността е жива със старото съдържание, интелигентността - със създаването на нещо ново и с осъзнаването на старото като ново.
Нещо повече... Отнемете на човека всички негови знания, образованост, лишете го дори от неговата памет, но ако въпреки всичко той запази възприемчивостта си към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интересът към историята, вкусът към изкуството, уважението към културата на миналото, навиците на възпитан човек, отговорността при решаването на нравствени въпроси и богатството и точността на собствения му език - разговорен и писмен - ето това е интелигентността. Разбира се, че образоваността не трябва да се бърка с интелигентността, но за интелигентността на човека огромно значение има именно образоваността. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-силно е влечението му към образоваността. И именно възниква една важна особеност на образоваността: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно той придобива нови. Новите знания лесно се „вместват" в запаса на старите, запомнят се, намират своето собствено място.
Колкото повече човек знае, толкова по-лесно той придобива нови знания. Някои мислят, че знанията се тълкуват и кръгът от знания е ограничен от даден обем памет. Нищо подобно: колкото повече знания притежава човек, толкова по-лесно се придобиват нови такива.
Способността за придобиване на знания - това също е интелигентност. И освен това, интелигентът - това е човек от „специална порода": търпим, свободен в интелектуалната сфера на общуването, не поддаващ се на предразсъдъците - в това число и от шовинистичен характер.
Много хора мислят, че един път придобита, интелигентността след това остава за цял живот. И дълбоко се заблуждават! Пламъчето на интелигентността трябва да се поддържа. Да се чете, и да се чете изборно: четенето - това е основният, макар и не единствен, възпитател на интелигентността и най-важното нейно „гориво". „Не гасете духа!" Много по-лесно е да се научи десети по ред чужд език, отколкото трети, по-лесно е да се научи третия, отколкото първия.
На своята вечер в Останкино, която се излъчваше по телевизията, аз изказах една мисъл по повод на това, че човек не може да се престори на интелигентен. Може да се престориш на добър, щедър, дори дълбокомислен, мъдър, и все пак (особено, ако процеждаш думите, като изпускаш дим от лулата), но на интелигентен – никога.

Академик Дмитрий Лихачов

Източник на превода: ХУЛИТЕ.НЕТ

ЛИХАЧОВ ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА
Д.С.Лихачев. О русской интеллигенции
Д.С.Лихачев. ИНТЕЛЛИГЕНТНЫМ ПРИТВОРИТЬСЯ НЕЛЬЗЯ

ЗАБРАВЕНАТА ВЕЧНОСТ

Достоевски


Престъпление и наказание

Фьодор Михайлович Достоевски


Престъпление и наказание (на руски: Преступление и наказание) е роман, написан през 1866 г. от руския писател Фьодор Достоевски. За пръв път е публикуван през 1866 в „Русский вестник“.
В Престъпление и наказание се разглеждат душевните терзания на Родион Романович Разколников, разорен петербургски студент, който убива предумишлено безскрупулна лихварка за парите ù и неумишлено нейната по-млада сестра. Но така героят не разрешава финансовите си проблеми. Смята се, че Престъпление и наказание е първият от цикъла велики романи на Достоевски, който завършва с Братя Карамазови, написан малко преди смъртта му.
Романът описва убийството на алчна стара лихварка и по-младата ù сестра, от разорен петербургски студент, както и емоционалните и морални последствия за главния герой, Родион Разколников.
Малко след убийството, Разколников се разболява и ляга на легло. Обладан е от манията, че всеки го подозира за убийството. За малко не полудява, заради спомена от престъплението. Но среща Софья (Соня) Семьоновна Мармеладова, проститутка, дъщеря на Семьон Захарович Мармеладов, която въпреки „занаята“ си, остава дълбоко религиозна. Според някои литературни критици, връзката им е алегория на Божията любов към съгрешилите хора, както и на изкупителната сила на любовта, но тя се проявява само след признанието на Разколников.
Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като благотворителността, семейството, атеизма, алкохолизма, и революционната дейност. Въпреки че Достоевски се отказва от социализма, в романа се критикува установяващия се в руското общество капитализъм.
Разколников се самосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава справедливост, по начин, който обществото възприема като неприемлив - убиването на лихварката, с което той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. Преди убийството героят дели хората на въшки и богове, смята, че на втория тип всичко е позволено в името на някоя велика идея и че ако е от втория тип хора, би могъл да убие и да остане неразкрит и ненаказан, защото бабичката е нищожество. Например, Разколников споменава често Наполеон, който, въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е „над“ обществените норми. Така и той смята, че може да премине тази обществена норма, убивайки лихварката, и използвайни парите ù за добро. За него, ако е трябвало Исак Нютон и Йохан Кеплер да убиват, дори и стотици хора, в името на просвещението, то тази жертва си е заслужавала.
След убийството Разколников скрива парите на лихварката под един камък и не ги търси повече. За убийството признава най-напред на Соня Мармеладова, изразявайки разрушаването на вътрешната си цялост със следните думи: "Нима аз старицата убих? Себе си убих, а не старицата! Ей така на, отведнъж си сложих край, завинаги!... А тази старица дяволът я уби, не аз..." (Престъпление и наказание. София, 1974. Изд. НК, стр. 437.)
Истинското наказание за Разколников не е трудовият лагер, а душевните терзания. Това се проявява в постепенното осъзнаване, че нищо не оправдава постъпките му. В крайна сметка, вътрешната борба между нехуманната му философия и определено хуманната му личност позволява изкуплението на вината му.

Източник: УИКИПЕДИЯ

Стефан Пеев

МОЕТО БОГАТСТВО

Думи

Моето богатство са книгите. Тези, които съм прочел. Тези, които съм създал. Тези, които съм възмечтал.
Това богатство ме спасява от всяка криза и ми вдъхва увереност, че за разлика от други хора е сигурно – ще умра като богат човек.

Стефан Пеев

ДВУ- И ТРИИЗМЕРЕН СВЯТ

Кино

Киноизкуството вероятно скоро ще стане изцяло триизмерно. Но познанието ни за света все по-настоятелно губи едно от измеренията си. Май искаме да живеем в триизмерен свят, но да го мислим двуизмерно.

Стефан Пеев


четвъртък, 24 февруари 2011 г.

ЦИВИЛИЗАЦИОННО

Човек и маймуна
За да се отличаваме от маймуните, е достатъчно да ходим постоянно изправени на два крака.
Но за да приличаме на хора, това очевидно не стига.

Стефан Пеев


СЪВЕТ КЪМ ЕЛЕОНОРА

Елеонора
Виж, Елеонора, с хората трябва не да общуваш, а да живееш. Тогава те ти вярват: когато виждат, че твоят живот е за тях, че споделяш себе си открито, достойно и без страх.

Стефан Пеев

сряда, 23 февруари 2011 г.

ГЕО МИЛЕВ | Септември | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Гео Милев
Издателство КОНТЕКСТ чрез интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка в КНИГИТЕ.НЕТ.

При оформянето на безплатните издания си поставихме за цел да постигнем 100% четимост на кирилските шрифтове на максимален брой дигитални устройства. Паралелно с това се стараем да запазим модерните начертания на кирилските букви (известни като българска кирилица) и за целта сме разработили собствен шрифт. За жалост безплатните дигитални четци нехаят за нашето старание и своеволно подменят вградения в книгата шрифт, както и отказват да разпознават вградените стилове, съдържанието, препратките, което прави четенето на изданието на подобен род дигитални устройство неприятно, а нашия труд – безсмислен. В резултат крайният потребител може да реши, че не сме си свършили работата и да ни запрати в графата на неблагонадеждните. Истината е, че зад тези няколко книги стои сериозен труд и че ние ще продължаваме да развиваме и усъвършенстваме дигиталните издания в полза на потребителя.

При изготвянето на Е-КНИГИТЕ издателство КОНТЕКСТ се придържа към изискванията на Закона за авторското право и сродните му права.

Препоръчваме на потребителите, които четат EPUB книги на персонален компютър, да ползват следния безплатен софтуер:
Adobe Digital Editions
EPUBReader – a Firefox addon


Гео Милев

Септември

Поема

КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

вторник, 22 февруари 2011 г.

ГОВОРЕНЕТО НИ РАЗДАЛЕЧАВА

Говорене
Говоренето ни раздалечава: ако го няма усилието за разбиране и волята за търсене на съгласие в диалога.

Стефан Пеев

КУЛТУРА И КРИТИКА

Атанас Далчев

За равнището на една култура се съди не по поезията, а по критиката.
Голяма поезия имат и примитивните народи.


Атанас Далчев



СТРАХОВЕТЕ НА ПОЕТА

Добромир Тонев

Докато подготвях новата публикация за проекта 40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ се случи нещо странно. Последиците от него са тези няколко непрофесионално подготвени, но безспорни редове.
Търсачката в Acrobat започва своя бяг по авторовия текст. Тя търси думата „страх“ – заглавието на стихотворението за публикуване днес. Но СТРАХ II на Добромир Тонев упорито се крие в стиховете му, а вместо него изскачат един след друг страховете на поета:

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
прибираш се във себе си при допир.
(Ако животът е един антракт)

Надеждата и нощем
прогонва на страха ми ципокрилите.
(Нежна машина)

Ти бе доскоро мисълта за полет,
болезнено затворена в яйцето
на моя страх – далеч от всеки поглед
(Синьо равновесие)

И по-добре погребан под останките
на сините въздушни построения,
отколкото зазидан в едностайния
живот на страхове и подозрения.
(Синьо равновесие)

Да имаш покрив, а да нямаш дом,
да имаш нежност, а да се страхуваш...
(Да имаш покрив, а да нямаш дом)

Това е само малка част от страховете на поета, които ние усещаме, но някак си не забелязваме. Подминаваме обвити в удобството на всекидневието. И сигурни, че чуждият екзистенциален ужас е далеч. Той може да ни докосне единствено от театралната сцена на естетичното, където ние сме сигурни и спокойни за неговата условност.

Страховете на Добромир Тонев остават неоткрити. Неразбрани. Защо ли?


Стефан Пеев



понеделник, 21 февруари 2011 г.

ОТКЪС ОТ ЕПИСТОЛАРНА ПОВЕСТ

Писмо

„...че не знам дали изобщо това отново е възможно...“

Това отново е невъзможно.
Но е възможно да бъдем поне малко по-далече от безсмислието на днешния ден.
С цената на огромно усилие.
И с болката от усещането, че безвъзвратно си изгубил битката с времето.
И с безстрашието да осъзнаеш този факт – и да го отхвърлиш.
Защото всеки от нас утвърждава себе си чрез конформизма, който превъзмогва.


Стефан Пеев



ПОЕТИТЕ НЕ УМИРАТ ТАКА

Данте

Разказват, че го намерили дни след смъртта му – сам, изстинал, мъртъв. Обидно. И грозно: за всекиго. Независимо дали си талантлив или обикновен, заможен или средностатистически.

Поетите обаче не умират така.
Единственото, което може да убие поета, е да затворим сърцето си за словото му. Да станем бездушни вещи в бездушния свят на социалната утопия, наречена МОЛ-овистика. Тогава заедно с поета от този свят си отиваме неусетно и ние: скучен придатък към един скучен свят на измислено бляскаво шоу – несъзнавана пародия на рая, лишена от смисъл, посока и човешко присъствие.


Стефан Пеев



неделя, 20 февруари 2011 г.

ТРУДНАТА ЛОГИКА НА ОБЩУВАНЕТО

Общуване

Истинското говорене започва там, където свършва езикът.
Общуването е пребиваване в смисъла, а не изговаряне на думите.


Стефан Пеев

ИВАН ВАЗОВ | Под игото | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Иван Вазов

Издателство КОНТЕКСТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка.

При оформянето на безплатните издания си поставихме за цел да постигнем 100% четимост на кирилските шрифтове на максимален брой дигитални устройства. Паралелно с това се стараем да запазим модерните начертания на кирилските букви (известни като българска кирилица) и за целта сме разработили собствен шрифт. За жалост безплатните дигитални четци нехаят за нашето старание и своеволно подменят вградения в книгата шрифт, както и отказват да разпознават вградените стилове, съдържанието, препратките, което прави четенето на изданието на подобен род дигитални устройство неприятно, а нашия труд – безсмислен. В резултат крайният потребител може да реши, че не сме си свършили работата и да ни запрати в графата на неблагонадеждните. Истината е, че зад тези няколко книги стои сериозен труд и че ние ще продължаваме да развиваме и усъвършенстваме дигиталните издания в полза на потребителя.

Препоръчваме на потребителите, които четат EPUB книги на персонален компютър да ползват следния безплатен софтуер:
Adobe Digital Editions
EPUBReader – a Firefox addon



Иван Вазов

Под игото


Роман


КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ | Посвещение | Е-КНИГА | EPUB | Безплатно издание

Димчо Дебелянов

Издателство КОНТЕКСТ предлага БЕЗПЛАТНО издание в EPUB формат за електронни четци и други дигитални устройства за четене на Е-КНИГИ. Книгите се изпращат по електронната поща след регистрация на потребителя и осъществяване на поръчка.







Димчо Дебелянов

Посвещение



Съдържание

I (На таз, кoято в нощи мълчаливи)
II (Когато вишните цъфтяха)
III (Малинен дъх разпръскват твойте устни)
IV (Скри се златно слънце зад горите)
V (Аз ще го запазя - първото писмо)
Потокът стене в долината
Обичам да гледам през тъмните гранки
И все с надежда бяха дървесата


КНИГИТЕ.НЕТ
Интернет книжарница

петък, 18 февруари 2011 г.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА – ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА

Алеко Константинов

Той ни каза какво е да си щастливец. А ние – за награда – затворихме творчеството му в учебниците, където урокът му за щастието със сигурност остава ненаучен.
А иначе го познаваме всички. И го наричаме непринудено Щастливеца.
Той, човекът и писателят Алеко Константинов. Най-първият евродемократ в младата българска държава. И най-щастливият човек, който имаме в народностната си история.




Алеко Константинов


СТРАСТ


Безделица с претенции на художественост

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!
Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с такова изражение, като кога искам да кажа на някого "Кача аларъм бен сени!" (Бел. ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? – Твърде естествено. Аз мога да попитам някого:
– Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894 г. между 11 и 12 часа преди пладне, а?
А виж, на мен такъв въпрос никой не може да зададе и няма защо...
Ето по коя причина, като не може нищо да смути моето душевно спокойствие, аз съзнавам преимуществото си пред другите и се смятам за цар, майка му мечка. Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши. Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз седя с перо в ръка в моята полутемна келийка, колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зверове разкъсват, колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец, и се успокоявам. Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да почна да пиша. Но лъхва ветрец през отворения прозорец и навява от пепелницата до носа ми миризмата на угасената и смачкана снощи цигара... Не мога, не мога да пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздравления. Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: "Ето, този е щастливецът!" "Тъй ли? Защо не ми каза по-рано да го видя." Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона си. Хубаво, ама сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре, че в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тютюн? И още след обяд! До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се със сияйно лице бързешката един от двамата току-що излезли приятели и захлестено ми прошепва:
– Скоро, скоро, ако искаш да видиш нещо интересно, излез веднага на улицата.
Грабвам си шапката, зарязах кафето и навън. Сърцето ми подскача за какво ще бъде туй "интересно нещо". Наистина! До кьошето на "Славянска беседа" беше изправена тя... Ботеро!... Хубаво бе, приятелю, ама да имаше сега и една папироска. Но това си го мисля, не го казвам.
– А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите довечера. – Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил... Усещате се в кого?
Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?... Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!...

София, 25 октомврий 1895 г.


четвъртък, 17 февруари 2011 г.

ЕДНА ГОРЧИВА ИСТИНА

British Museum

Една горчива истина: в културната памет на човечеството има място само за най-добрите образци. За всичко останало – мястото е в музея и архивите.


Стефан Пеев

сряда, 16 февруари 2011 г.

СМЕЛОСТ

Поезия

Да четеш поезия се иска смелост. Поезията отказва просто да те информира за събития някога или събития сега.
Поезията отказва да съобщава. Тя не търси онази част от твоето обществено аз, която е готова да влезе във всеки публичен диспут с убеждението за своята правота и разбиране на истината.
Поезията отказва да приеме твоята истината.
Защото истината – това е поезията.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш да се учиш. Всъщност поезията ти показва колко незнаещ си, като ти разкрива неподозираните тайни на битието.
Когато четеш стиховете на поета, продължаваш своето възпитание. Всъщност поезията ти показва колко невъзпитан си, като възпитава чувствата ти.
Когато четеш стиховете на поета, пред теб се разкрива дълбочината на красивото – необятността на неговия простор е плашеща и мамеща едновременно.
Когато четеш стиховете на поета, ти ставаш друг, за да преоткриеш себе си.
А за преоткриването на себе си се иска смелост. Смелостта да четеш поезия.


Стефан Пеев

COPY & PASTE КУЛТУРА

Тостер

Времете, в което ни се случва да живеем, е трагикомично.
От една страна сме достигнали да мига на най-висока степен на развитие на субективността: днес всеки е готов да заложи главата си, че носи в себе си нещо уникално неповторимо, което не се среща никъде в рамките на 6,7 милиардното население на Земята, но от друга страна, ежедневно се жертваме в името на COPY & PASTE културата.


Стефан Пеев

вторник, 15 февруари 2011 г.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ

Данте

Най-големият грях на свободата на личността е отхвърлянето на смирението.


Стефан Пеев