Гласът на хуманитариста често е нечут, а трескаво дирещото му съзнание остава скрито за обществото, докато излива съкровените истини за света в някое с години подготвяно изследване. Разлистим ли обаче страниците на този „роман на мисълта“, подобно на Алиса попадаме в един чуден свят, чуден поради своята отвъдност на всекидневието. Всяка стъпка в пространството на тази имагинерна действителност неочаквано разгръща пред нас неподозирани смислови хоризонти, а темата битие се превръща все повече и повече в история на субекта, в история на нашето Аз. Онтологичните абсурди придобиват човешки лик, за да засияят пред нас и естетически. На страниците на този нестандартен роман културата се връща при себе си като самопознание, тук тя губи случайността си, за да се превърне в осмислената същина на човека...
Стефан Пеев
Няма коментари:
Публикуване на коментар