АКО ЧОВЕК НЯМА КАКВО ДА ГУБИ

Ала май всеки човек има какво да загуби. Усещането за предстояща загуба ни кара да търсим изход, да се оглеждаме за спасение. Като неписано правило обикновено се доверяваме на лъжепророци. Те обещават чудодеен начин за избавление – индулгенция за всеки, който повярва. Страхът е сила, използвана, за да държи в подчинение. Какво всъщност ще загуби всеки от нас? Отговорът е различен за всеки. Едно обаче се налага като безспорно – би трябвало да загубим живота си, каквото и да означава това. Защото човек не може да си представи какво е зад края на живота, вероятно за това си мисли и се страхува (плашат го!) с края на света. Света можем да стоим и да го наблюдаваме, за него говорим като за нещо, в което може и да не сме, но сме. Затова навярно едновревенно ни плаши неговият свършек, но и ни дава надежда, че има шанс и да се измъкнем, стига да сме намерили начин да сме отстрани, извън загиването му, да сме седнали някъде на скатано от стихии място и да наблюдаваме как се сгромолясва. Това е проявление на онази прословута нагласа, че нас злото няма да ни настигне, нищо че знаем мъдростта – ако мечката играе у комшиите, ще заиграе и у нас. Ама докато не влети, все си мислим, че злото е за другите. А когато ни сполети, то е само за нас и е безкрайно несправедливо. Ала колко е справедливо да сме „избрани”! Англичаните са се сетли да задават в подобни случаи един ключов въпрос – кой има интерес от това. Та кой има интерес от края на света да дойде? Или май е по-разумно да попитаме – кой има интерес от внушаването на страх, че светът свършва. Струва си да се поумува върху това.
Ако четеш това съобщение, значи краят на света се е отложил за едни други времена. Страхът ще отпусне напрежението в нас. И ще се радваме на живота и идващите дни. А какво ли щяхме да загубим, ако краят на света беше дошъл? Нека не го мислим, а просто да продължим. До следващия „край на света”. Винаги има какво да се губи...
Значи си струва да се живее!

Петър Нейчев