Разглеждам данните за книгоиздаването в Унгария за периода 1989–2011 година и се натъквам на прелюбопитни подробности:
| Година | Брой заглавия | Среден тираж | Брой издадени книги |
| 1989 | 7 599 | 14 300 | 108 419 000 |
| 2011 | 12 456 | 2 750 | 34 251 000 |
Увеличаването на предлагането е в обратно пропорционална зависимост на увеличаването на потреблението на книги. По-голямото разнообразие на книжния пазар далеч не поражда по-голямо търсене. Напротив. Търсенето е намаляло близо 3 пъти за период от 20 години. Въпросите се пораждат сами и един след друг. Къде е изтекла потребността от четене? Рязко се е снижила или се е преобразувала в четене чрез друг тип медии – интернет може би. Сигурно е, че ако към таблицата прибавим и данните за броя и продължителността на телевизионните и радиопрограмите, за обема на информацията в интернет, ясно ще проличи тенденцията за главоломното нарастване на потока на информация към потребителите като брой програми, като продължителност в денонощието, като достъпност до хората, като разнообразие от заглавия, жанрове, стилове. Да. Животът става по-динамичен. Предлаганите ни възможности – повече. Но някъде се къса мярата между предлагане и търсене.
Изводите ще оставя на социолозите. За себе си запазвам единствено усещането за горчивина.
Съгласен съм с това: „ще проличи тенденцията за главоломното нарастване на потока на информация към потребителите като брой програми, като продължителност в денонощието, като достъпност до хората, като разнообразие от заглавия, жанрове, стилове“. Самият аз отделих наскоро над 20 часа – повечето откраднати от нощите ми :/ – за да прочета един visual novel. Тоест – един път и половина повече текст от „Властелина на пръстените“. А даже не мога да си го отблежа като прочетена книга в Goodreads.com...
ОтговорИзтриванеЧитателската публика се фрагментира. По-младите четящи все повече търсят интерактивни форми – възможност да съ-участват, не просто да поемат. Процесът става все по-сложен. Но е интересен. :)
Впрочем – на теб ще ти е интересно ли да видиш как пишат едни млади мислещи (и чувстващи) хора? Хвърли оче насам:
http://choveshkata.net/blog/?page_id=2994
Аз се впечатлявам все повече и повече как се развиват „Светлини сред сенките“.
Много са въпросите у мен, Калине. Например. Дали фрагментизирането на читателските публики не върви ръка за ръка и с процес на стандартизиране? Дали различията, които откриваме между себе си и другите, не са по-скоро външни и незначителни, чисто личностни, а не в същината на нашата проникновеност за света? Дали желанието да сме съучастници в творческия акт не води след себе си снижаване на качеството на сътвореното? Това са все въпроси, на които не бързам да дам отговор. Просто се питам.
ОтговорИзтриванеАз се старая да им отговарям случай по случай. Фрагментаризирането важи и за способността ни да формулираме валидни обобщения – все по-намаляваща, във все по-усложняваща се среда.
ОтговорИзтриванеНо това не налага ли с пълна сила да се задейства тъкмо обратният процес: на интегриране на усилията за постигане на валидни обобщения, на отказ от егоцентричното усещане за владеене на истината от отделното аз?
ОтговорИзтриванеИ не си ли даваме сметка, че повече информация не означава повече истинност? Истината и заблудата вървят за мен лично ръка за ръка. И е нужно постоянно, неотклонно, упорито усилие да откриваме и да се отказваме от заблудите.
ОтговорИзтриванеСъгласен. Налага нуждата да сме с постоянно отворени сетива – и в готовност да преосмисляме позициите си.
ОтговорИзтриване(А от „аз“-а и все прилежащите му заболявания :D се отказах още след срещата ми с „Реквием за Хомо сапиенс“ на Дейвид Зиндел, пък оттам – с някои идеи от Изтока.)