неделя, 24 февруари 2013 г.

КЛОУНАДА


Не знам защо, но изведнъж ми хрумна, че в днешния ден всички хора са някак екзистенциално трагични. И онази малка част от нас, която е изпълнена с жизнерадостност, всъщност не усеща, че е част от клоунадата на нашия живот. Пъстра, шумна, въздействаща, но мимолетна и преходна като всяка клоунада.
Стойностите на живота невинаги са израз на собственото ни его. Понякога те са преобръщани и странно претълкувани в контекста на времето.

Стефан Пеев

Няма коментари:

Публикуване на коментар