.jpg)
Президентът предлага референдум – да гласуваме или да не гласуваме задължително.
Добре. Ще гласувам по воля в референдума.
А после.
После ще гласувам задължително.
Но за какво точно?...
Тези дни до мен достигна вече съвсем лично една история, която под разни форми се разказва в публичното пространство. В X-тото ВУЗ N-ия преподавател (да го обозначим като П.Т.) използва наличното си количество власт, за да се гаври и изнудва студентите. Историята е известна от десетилетия. Трябва да се явиш на изпита по такъв или инакъв начин (в зависимост от това дали си мъж или жена), за да се надяваш на успех. С времето нещата придобиват още по-уродливи форми. Не е достатъчно да удовлетвориш очакванията за изгледа си, трябва и да си заплатиш, за да вземеш изпита си. На ръка естествено.
И тази история, която иначе не е непозната, ме хвърли в ужасен потрес. Ако хората, които пряко ги засяга, ако хората, до които тя достига, не могат да разчитат на елементарна справедливост срещу уродщината в нейното ежедневие – в какви референдуми да участваме.
Та нима можем да очакваме от политическата власт да помръдне нещо, което е изцяло във властта на човешките отношения.
Затова се питам – кой е този, който ще дръзне да постави въпроса за ценностите, в името на които живеем. И то за ценностите, които връщат силата на Антигона в нашия живот.
P.S. Най-ужасната уродщина се проявява в образа на хора, които притежават интелект.
Добре. Ще гласувам по воля в референдума.
А после.
После ще гласувам задължително.
Но за какво точно?...
Тези дни до мен достигна вече съвсем лично една история, която под разни форми се разказва в публичното пространство. В X-тото ВУЗ N-ия преподавател (да го обозначим като П.Т.) използва наличното си количество власт, за да се гаври и изнудва студентите. Историята е известна от десетилетия. Трябва да се явиш на изпита по такъв или инакъв начин (в зависимост от това дали си мъж или жена), за да се надяваш на успех. С времето нещата придобиват още по-уродливи форми. Не е достатъчно да удовлетвориш очакванията за изгледа си, трябва и да си заплатиш, за да вземеш изпита си. На ръка естествено.
И тази история, която иначе не е непозната, ме хвърли в ужасен потрес. Ако хората, които пряко ги засяга, ако хората, до които тя достига, не могат да разчитат на елементарна справедливост срещу уродщината в нейното ежедневие – в какви референдуми да участваме.
Та нима можем да очакваме от политическата власт да помръдне нещо, което е изцяло във властта на човешките отношения.
Затова се питам – кой е този, който ще дръзне да постави въпроса за ценностите, в името на които живеем. И то за ценностите, които връщат силата на Антигона в нашия живот.
Стефан Пеев
↑ НачалоP.S. Най-ужасната уродщина се проявява в образа на хора, които притежават интелект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар