ТРАФИК

Всеки от нас е попадал в задръстване в час пик на трафика.
Колкото и да искаме, тогава нещата изгубват своята естествена последователност. Хората се изнервят. Чуват се клаксони, псувни. Тарикатството, надменността лъсват на показ. Не знам дали в такива моменти хората са по-истински. Не бих се нагърбил да твърдя, че истината за човека е в екстремните ситуации. Защото истината не лежи на повърхността и в нещо, което ще проявиш в един-единствен миг. Истината в нас е подвижен модел на цялото ни поведение. Модел, който мие своите граници в собствения си меон (от стгр. небитие, в случая неистина). Защото никое нещо не съществува без отрицанието си (без меона си). Но това е друга тема. Темата за диалектиката на живота.
За трафика се сетих, докато надниквах в интернет медиите. Замислих се за миг, че безобразното говорене в мрежата е вид задръстване. Трафикът на обществения дискурс е така наситен с гледни точки, че няма как да не бъдем екстремни. Насилени сме да си пробием път в суматохата от безразборни гледища, в която помръдваме бавно напред, защото семафорите, пътните знаци и дори регулировчиците са безсилни да удържат напора ни за движение.

Стефан Пеев

↑ Начало