Не знам защо ми се струва, че ПЛОВДИВ ЗАЕДНО / PLOVDIV TOGETHER има смисъл не като апликационна форма за участие на града под тепетата в конкурса ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА, а като неотклонна, ежедневна, непрестанна и развиваща се във времето политика на инак неизбежно сменящата се местна власт.
В този си апликационен вид идеята е покана за направата на вид шоу – полуриалити, полуфантазно, полузначимо и изцяло пълнещо нечии джобове със средствата от бюджет в размер на 38 177 638 лв.
Да създаваш култура без разписана глобална стратегия за всички аспекти на политики в областта на културата е като покана за преживяване за една нощ – може би вълнуващо, може би не; не толкова помнещо се, колкото катологизиращо се в индекса на подобни случвания.
Но преходът от полунеща към цялото на осмислена приемственост в политиките на изграждането на култура е най-трудният и... днес почти невъзможен преход.
В този си апликационен вид идеята е покана за направата на вид шоу – полуриалити, полуфантазно, полузначимо и изцяло пълнещо нечии джобове със средствата от бюджет в размер на 38 177 638 лв.
Да създаваш култура без разписана глобална стратегия за всички аспекти на политики в областта на културата е като покана за преживяване за една нощ – може би вълнуващо, може би не; не толкова помнещо се, колкото катологизиращо се в индекса на подобни случвания.
Но преходът от полунеща към цялото на осмислена приемственост в политиките на изграждането на култура е най-трудният и... днес почти невъзможен преход.
Стефан Пеев
↑ НачалоP.S.
Бележката е намек за липсващото (или по-точно подмененото с фрагментарност) глобално мислене в глобализиращия се свят.
Някой може да възрази, че с модерността отмряха метаразказите. Всъщност това е грешка на анализа. Метаразказът е само един – и винаги съществува. Но неговите фиксатори (които са творци само в смисъла на Омир) се изгубиха някъде по прашния път на времето в търсенето на възможния диалог между себе си и другия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар