Не знам дали във физиката съществува понятието „посока“ като характеристика на движението изобщо, но съм убеден, че за хуманитаристиката това понятие е от фундаментално значение. Знанието като система на логиката, изразяващо опознатостта на света, се нуждае от понятието „посока“. Разбира се, не в смисъла на европейска директива, която всички се впускат да следват, защото е консенснусно приета някъде сред залите на Европейския парламент, а защото е неизбежна характеристика на движението на мисълта изобщо. Мисълта е екстатична в първоосновата на своето изригване. Но изригването, свободата и екстатичността на мисълта не са безпросветно и безпаметно хаотични. Тъкмо обратното. Истинската свобода е бременна със своята необходимост. Тя е изначално заредена със смисли-към – движение от точка в точка, което е не простото преместване, породено от свободна воля, а достигане-до, преминаване-в, сиреч движение в една пред-зададена структура. Неосъзнаването на структурата, или още по-лошото: нейното пренебрегване и отхвърля, не прави хората по-свободни. Тъкмо напротив – разкрива тяхната смешна безпомощност. На футболния терен печелят не онези, които ритат топката както им идва отвътре, а другите – тези, които се подчиняват на логиката на играта, на логиката на структурата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар