40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ
Година по-късно прелиствам страницата на проекта във ФБ и потръпвам от вълнение.
Мисля си: беше предизвикателно, налудничаво амбициозно, пълно с неизвестности начинание.
Това написах тогава в представянето за групата и мисля, че бяхме заедно: тези, които го познаваха най-отблизо, другите, които са го зървали отдалече и са се докосвали до неговата поезия, и онези, които за първи път откриха името му и стиховете му.
40 ДНИ И 40 НОЩИ ЗАЕДНО С ПОЕТА
Дори и отвъд прага на живота такава заедност е тържество на смисъла да бъдем.
Посягайки към следващата творба на Добромир Тонев, живеех с усещането, че нещо във ФБ говоренето трябва да бъде пречупено. Да не мислите, че поезията е безобидна? Оставим ли я да ни заговори, отворим ли себе си за стиха, ние губим своята себичност. В красивия и силен стих погиваме като себе си, за да се възкресим като своята искрена и истинска възможност да бъдем: да бъдем красиви, силни, смели, състрадателни, богати в чувствата, обичащи.
Една година по-късно, потопен в спомена, се опитвам да изрека на глас нещо, което ме изуми със своята неочакваност, заварвайки ме неподготвен да възразя: всъщност споменът не е завръщане към, споменът, красивият и смислен спомен, споменът, който изпълва битието ни със смисъл, е отиване при. Привидното завръщане в спомена е движение напред към смисъла. В спомена отблясъкът на миналото отваря светлината на бъдещето. И срещата с миналото всъщност е проекция на нашето бъдеще като възможност.
Година по-късно прелиствам страницата на проекта във ФБ и потръпвам от вълнение.
Мисля си: беше предизвикателно, налудничаво амбициозно, пълно с неизвестности начинание.
Групата е създадена, за да почетем Добромир Тонев – да сме заедно с неговите стихотворения, със спомена за него, с творбите, които ни остави, с красотата, която ни дари. Всеки ден до 24.03.2011 г. по едно стихотворение ще тръгва към хората с очакване и надежда да ни заговори и да ни открие своята красота и истина. Ние сме тези, които решаваме ще го допуснем ли близо до себе си. Така ще бъдем заедно с Добромир 40 дни и 40 нощи.
Това написах тогава в представянето за групата и мисля, че бяхме заедно: тези, които го познаваха най-отблизо, другите, които са го зървали отдалече и са се докосвали до неговата поезия, и онези, които за първи път откриха името му и стиховете му.
40 ДНИ И 40 НОЩИ ЗАЕДНО С ПОЕТА
Дори и отвъд прага на живота такава заедност е тържество на смисъла да бъдем.
Посягайки към следващата творба на Добромир Тонев, живеех с усещането, че нещо във ФБ говоренето трябва да бъде пречупено. Да не мислите, че поезията е безобидна? Оставим ли я да ни заговори, отворим ли себе си за стиха, ние губим своята себичност. В красивия и силен стих погиваме като себе си, за да се възкресим като своята искрена и истинска възможност да бъдем: да бъдем красиви, силни, смели, състрадателни, богати в чувствата, обичащи.
Една година по-късно, потопен в спомена, се опитвам да изрека на глас нещо, което ме изуми със своята неочакваност, заварвайки ме неподготвен да възразя: всъщност споменът не е завръщане към, споменът, красивият и смислен спомен, споменът, който изпълва битието ни със смисъл, е отиване при. Привидното завръщане в спомена е движение напред към смисъла. В спомена отблясъкът на миналото отваря светлината на бъдещето. И срещата с миналото всъщност е проекция на нашето бъдеще като възможност.
Ковчег на поет.
ОтговорИзтриванеДни самотен в смъртта си...
"Разтвориш ли ръце..."
И все пак ние ги разтваряме...
и четем, и търсим,...