Бях написал следващите няколко реда, преди да прочета материала за провала на стратегията за икономически растеж в ЕС. Казах си – аха, тази бележка е прекалено интуитивна, за да бъде споделяна. Но ето че не е така. Както и да го усукват икономистите, съвременният пазар е не друго, а най-чиста форма на похотливост. Забавно е да те мислят за глупак и непрестанно да подлагат на изкушение невинността ти. Но е тягостно за непохотлив човек отново и отново да отнемат девствеността ти чрез морето от пазарни изкушения.
Ако има банки в ЕС, на които се налага да признаят, че държат лоши кредити, дали вината е в кредиторите – или в изкусността на изкусителите? Когато отнемаш нечия девственост, ти винаги разчиташ на ответното желание. Но ако си прелъстител по презумция, ти не искаш да отговаряш за последиците. Интересуваш се само от това да получиш желаното. Надявайки се, че отговорността за последиците ще остане изцяло за изкусения. В живота това е възможно – но до някаква степен. До степента, в която изкусителят не поражда наследство.
Ако има банки в ЕС, на които се налага да признаят, че държат лоши кредити, дали вината е в кредиторите – или в изкусността на изкусителите? Когато отнемаш нечия девственост, ти винаги разчиташ на ответното желание. Но ако си прелъстител по презумция, ти не искаш да отговаряш за последиците. Интересуваш се само от това да получиш желаното. Надявайки се, че отговорността за последиците ще остане изцяло за изкусения. В живота това е възможно – но до някаква степен. До степента, в която изкусителят не поражда наследство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар