НЕОТМЕННА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНАТА КУЛТУРА

В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост си струва да разлистиш една прекрасна книга – впечатляваща като текст, вдъхновяваща като история, въздействаща като художествено оформление и за щастие представена на много европейски езици. Тази и е съкровената ми мисъл за празника на буквите и духовността – българската книга да се чете навсякъде по света, на всички езици и постепенно да се превръща в неотменна част от световната култура на народите.

СВЕТЪЛ ПРАЗНИК!

Стефан Пеев

„Посланията на кирилицата”

проф. Аксиния Джурова

Книгата е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.

За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова

Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)