Под това заглавие Ейми Чуа, професорка в университета в Йеил, издава книга за възпитателните методи в Китай. Тезата й е спорна - желязната дисциплина по китайски образец е единственият път към успеха на подрастващите.
Ейми Чуа е второ поколение имигрантка в САЩ, родителите й са родом от Китай. Самата тя е родена в щата Илинойс и има зад гърба си кариера на юрист. В последната си книга "Бойният химн на майката-тигрица" тя поставя повече от провокативната теза, че единствено строгото възпитание на децата по китайски модел може да подсигури пътя им към успеха, когато порастнат.
В ежедневника "Уол Стрийт Джърнъл" тя публикува есе като излага основните тези в книгата си. Още същия ден в САЩ е отворен дебат за възпитателните идеи на професорката, ден по-късно повечето големи американски печатни издания коментират темата на първа страница. Тезите на авторката буквално разделиха американската нация на подкрепящи и отричащи я. Едни я смятат за луда, други намират, че донякъде е права.
Толкова ли е строго китайското възпитание наистина, колкото се предполага? Да, отговаря категорично Ли Юнхе, водещ в държавния канал "Чайна Едюкейшън ТиВи" и редактор на китайско списание, посветено на темата за възпитанието: "Това е свързано с културната традиция в Китай. Стари поговорки от типа на "само строгите учители възпитават елитни ученици" продължават да се уважават и до ден днешен в Китай."
За 64-годишния пенсиониран учител по английски строгостта на възпитанието има своето оправдание в китайското ежедневие. "Китай има толкова многобройно население. Конкуренцията е много силна, човек намира работа в повечето случаи след поредица изпити и интервюта. Човек трябва много да учи и много да знае", казва Юнхе и добавя: "Тук често се изисква не изобретателност, а желязна дисциплина и прилежност."
Ейми Чуа забранява на децата си почти всичко, което е нормално за повечето хора в Западния свят. Например - компютърни игри, преспиване при приятели, участие в училищни театрални постановки и пр. Изискванията - само шестици без изключение, в противен случай наказание. А наказанията също са по китайски модел. Например г-жа Чуа е заплашила дъщеря си да изгори пред очите й всичките й плюшени играчки, ако не научи да изпълнява без грешка определено музикално произведение на пиано.
"Основна част от западния модел на възпитание е схващането, че детето трябва само да се развие. Да следва указанията на родителите си и с времето да се освободи от тяхната опека", казва професорката по педагогика Ингрид Гоголин.
Но точно поради това Ейми Чуа определя възпитателната практика в САЩ за пълен провал, защото оставя прекалено много свобода на децата, когато те не са в състояние сами да взимат правилните решения. След възникналия дебат около книгата й, Ейми Чуа споделя в интервю, че се чувства криворазбрана от читателите. На книгата й не трябва да се гледа като на наръчник за възпитание. В "Бойния химн на майката-тигрица" тя просто иска да сподели опита си като майка и да накара западния свят да започне да преосмисля своите методи на възпитание.
Автори: К. Фишер / Е. Видински
Източник: DW
Дисциплината - ключът към успеха за китайските деца
Ейми Чуа е второ поколение имигрантка в САЩ, родителите й са родом от Китай. Самата тя е родена в щата Илинойс и има зад гърба си кариера на юрист. В последната си книга "Бойният химн на майката-тигрица" тя поставя повече от провокативната теза, че единствено строгото възпитание на децата по китайски модел може да подсигури пътя им към успеха, когато порастнат.
В ежедневника "Уол Стрийт Джърнъл" тя публикува есе като излага основните тези в книгата си. Още същия ден в САЩ е отворен дебат за възпитателните идеи на професорката, ден по-късно повечето големи американски печатни издания коментират темата на първа страница. Тезите на авторката буквално разделиха американската нация на подкрепящи и отричащи я. Едни я смятат за луда, други намират, че донякъде е права.
Желязна дисциплина, а не изобретателност
Толкова ли е строго китайското възпитание наистина, колкото се предполага? Да, отговаря категорично Ли Юнхе, водещ в държавния канал "Чайна Едюкейшън ТиВи" и редактор на китайско списание, посветено на темата за възпитанието: "Това е свързано с културната традиция в Китай. Стари поговорки от типа на "само строгите учители възпитават елитни ученици" продължават да се уважават и до ден днешен в Китай."
За 64-годишния пенсиониран учител по английски строгостта на възпитанието има своето оправдание в китайското ежедневие. "Китай има толкова многобройно население. Конкуренцията е много силна, човек намира работа в повечето случаи след поредица изпити и интервюта. Човек трябва много да учи и много да знае", казва Юнхе и добавя: "Тук често се изисква не изобретателност, а желязна дисциплина и прилежност."
Ейми Чуа забранява на децата си почти всичко, което е нормално за повечето хора в Западния свят. Например - компютърни игри, преспиване при приятели, участие в училищни театрални постановки и пр. Изискванията - само шестици без изключение, в противен случай наказание. А наказанията също са по китайски модел. Например г-жа Чуа е заплашила дъщеря си да изгори пред очите й всичките й плюшени играчки, ако не научи да изпълнява без грешка определено музикално произведение на пиано.
Прекалената свобода за децата не била на хубаво. Възпитанието в САЩ - "пълен провал"
"Основна част от западния модел на възпитание е схващането, че детето трябва само да се развие. Да следва указанията на родителите си и с времето да се освободи от тяхната опека", казва професорката по педагогика Ингрид Гоголин.
Но точно поради това Ейми Чуа определя възпитателната практика в САЩ за пълен провал, защото оставя прекалено много свобода на децата, когато те не са в състояние сами да взимат правилните решения. След възникналия дебат около книгата й, Ейми Чуа споделя в интервю, че се чувства криворазбрана от читателите. На книгата й не трябва да се гледа като на наръчник за възпитание. В "Бойния химн на майката-тигрица" тя просто иска да сподели опита си като майка и да накара западния свят да започне да преосмисля своите методи на възпитание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар