– И тя ли ще възкръсне?
– Ти що се месиш в божиите работи! Като ѝ е писано – ще възкръсне.
– Ба, не се меся аз. Ама не мога да си представя как ще се яви пред Господ без грим и без силиконовите си устни и гърди.
– Че ти да не мислиш, че Господ гледа гърдите и устните на жените.
– Бе той може да не ги гледа, ама тя, като е предала Богу дух, да не смяташ, че е предала и кокетството си. Какъв ли ужас ще изпита, ако възкръсне без силикона? Пък как да го пренесе оттатък като ей го е тук. Глей, глей само как се е ухилила с тоя силикон. Горката, ако можеше да си представи, че вместо устни сега има силиконови мустаци.
Гробарите се бях подпрели на лопатите си. Слънцето напичаше и на тях никак не им се искаше да си свършат работата. И без друго нямаше да копаят днес повече.
– Ех, мойта, ако имаше отпред колкото силикон тая си е сложила на гърдите... Ама на, отзад мойта има колкото искаш, ама отпред е гола вода.
– Е, като толкова ти липсват, вземи тия.
– И к'во?...
– Ами мяташ ги върху твойта в тъмното и си представяш, че...
– Ба, ми тя ще ме задуши с тях – к'вато е мощна, като ми се ядоса, направо ще ме копаеш мене утре.
– Ами тогава си ги прибери и скрий някъде. Като ти домъчнее за тях – знаеш к'во да правиш.
– А бе, може да съм прост, ама гърди втора употреба – не ща. Да ги пъхаме при другите ѝ джаджи. Пък тя както иска да се явява при Господа.
– Те тая точно при Господ може и да не се яви, щото тя без гримьорна не е свикнала да се явява.
– Ми то друг път има ли?
– Отецът казва, че Господ всички ще ни съди един по един. Ама тая си мисля, че без силиконите си все на края на опашката ще се опита да отиде.
– Глей к'во нещо само – в живота с тия гърди все напред е била. Пък сега... Прав си, май все на края на опашката ще иска да бъде... Айде, да свършваме, че икиндия мина...
– Ти що се месиш в божиите работи! Като ѝ е писано – ще възкръсне.
– Ба, не се меся аз. Ама не мога да си представя как ще се яви пред Господ без грим и без силиконовите си устни и гърди.
– Че ти да не мислиш, че Господ гледа гърдите и устните на жените.
– Бе той може да не ги гледа, ама тя, като е предала Богу дух, да не смяташ, че е предала и кокетството си. Какъв ли ужас ще изпита, ако възкръсне без силикона? Пък как да го пренесе оттатък като ей го е тук. Глей, глей само как се е ухилила с тоя силикон. Горката, ако можеше да си представи, че вместо устни сега има силиконови мустаци.
Гробарите се бях подпрели на лопатите си. Слънцето напичаше и на тях никак не им се искаше да си свършат работата. И без друго нямаше да копаят днес повече.
– Ех, мойта, ако имаше отпред колкото силикон тая си е сложила на гърдите... Ама на, отзад мойта има колкото искаш, ама отпред е гола вода.
– Е, като толкова ти липсват, вземи тия.
– И к'во?...
– Ами мяташ ги върху твойта в тъмното и си представяш, че...
– Ба, ми тя ще ме задуши с тях – к'вато е мощна, като ми се ядоса, направо ще ме копаеш мене утре.
– Ами тогава си ги прибери и скрий някъде. Като ти домъчнее за тях – знаеш к'во да правиш.
– А бе, може да съм прост, ама гърди втора употреба – не ща. Да ги пъхаме при другите ѝ джаджи. Пък тя както иска да се явява при Господа.
– Те тая точно при Господ може и да не се яви, щото тя без гримьорна не е свикнала да се явява.
– Ми то друг път има ли?
– Отецът казва, че Господ всички ще ни съди един по един. Ама тая си мисля, че без силиконите си все на края на опашката ще се опита да отиде.
– Глей к'во нещо само – в живота с тия гърди все напред е била. Пък сега... Прав си, май все на края на опашката ще иска да бъде... Айде, да свършваме, че икиндия мина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар