Забелязал съм, че хората на моята възраст повече се стремят да изговорят позициите си, отколкото да се вслушват (да обмислят, да обсъждат, да разбират другия и да подлагат на съмнение собствената си позиция). За себе си наричам това своеобразна автоагресия: привидно е насочена към другия, който трябва да ни чуе, „да проумее“, че сме вникнали в нещата и ги разбираме, ала несъзнателно има за цел да докаже на нас самите, че собствената ни индивидуалност струва много – че сме индивидуалност, защото сме „свободни“, а свободата (в нейното масово тълкуване – уви! означава да мислиш, без да се замисляш).
Няма коментари:
Публикуване на коментар