И ТАКА. ВЪПРОСЪТ НЕ Е КОЛКО ЧЕТЕМ

Александра Маринина

До 30–40 години книгите ще бъдат много по-малко търсени, отколкото сега, прогнозира в Пловдив кралицата на руския кримироман Александра Маринина. Хората ще четат книги или в електронен вид в интернет, или изобщо няма да четат, допълни тя. Сменя ни поколение от днешните деца, които малко четат и ако тази тенденция не се преодолее, до 30–40 години всякакви книги ще бъдат по-малко търсени – каза кримиписателката.

Когато правиш книги, не може да не мислиш за бъдещето на книгата. А когато четеш вещания като това на Александра Маринина, не може да не се чувстваш притеснен и виновен едновременно. Защото по някакъв начин си съучастник в процеса на „измиране“ на книгата. Истината за днешната ситуация на културата и мястото на книгата в нея обаче е доста по-различна и по-болезнена. Говорим ли за четенето, абсолютно безсмислени са количествените сравнения от рода „повече“ или „по-малко“. Въпросът е КАКВО се чете, КАК се чете, ОТ КОГО се чете, ЗАЩО се чете и КАКВО ОТ ТОВА, че се чете. Когато си отговорим достатъчно безпристрастно на тези въпроси и погледнем към културата като към процес, в чието съграждане участваме като реални, а не като „риалити“ субекти, едва тогава оценките за бъдещето на книгата добиват смисъл. Защото простата истина е, че отвъд определена минимална граница количественото увеличаване на потреблението не прави човека по-богат. Дано все някога прозрем, че безогледното разширяване на потреблението е за сметка на потребителя – без да съзнава това, той започва да получава и да консумира от пазара все по среднокачествени, малотрайни, лъскави, източващи личния му бюджет, но не особено смислени за качеството на живота му стоки. Логиката на пазарните отношения е такава, че увеличаването на четенето без осмисляне на въпросите КАКВО, КАК, ОТ КОГО, ЗАЩО в крайна сметка е равнозначно единствено на увеличаване количеството на полу- или псевдолитературата. Никоя култура не е в състояние драстично да увеличи количеството на своите най-добри представители. Но като не сме в състояние да възпроизведем многократно Агата Кристи, можем пък да си нароим нейни подобия като Александра Маринина. Тази логика на пазарно присъствие на книгата е опасна. Защото по-опасно е хората да четат много, но да разбират малко, отколкото да четат малко, но да разбират много.
И така. Въпросът не е колко четем.

Стефан Пеев

По темата още:
Калин Терзийски. Да имаш или да четеш?
Стефан Пеев. Малкото голямо разбиране