неделя, 13 март 2011 г.

МАЛКОТО ГОЛЯМО РАЗБИРАНЕ

Крехко равновесие
ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ
МАЛКОТО ГОЛЯМО ЧЕТЕНЕ
ЯКОТО ЧЕТЕ
МАРАТОН ПО ЧЕТЕНЕ
Различни стъпки – един израз: ужасът ни да бъдем информирани; опитът ни да избягаме от собствената си преситеност от текстовете; несъзнаваното ни желание да си върнем някак усещането, че добрият текст е по-голям от нашето аз; и всичко това взето заедно – скрито зад поредната порция шоу.
Като ученик посягах към книгата с благоговение, като студент вече виждах в нея диалога със света, като преподавател я превърнах в обект на анализ. Днес тя е само обект за консумиране.
Проблемът не е в това, че не четем, проблемът е, че консумираме прочетено по същия начин, по който вечер консумираме поредната порция телевизионна надвикваница на родните ни шоумени.
Цената, която платихме, за да бъдем свободни, е, че днес имаме мнение, но нямаме общ свят. Нашето мнение е ключът към нашия портфейл. Ето защо маркетолозите на литературната индустрия се втурнаха да проучват мненията ни и да откликват на читателския интерес.
Докато моето потребителско аз диктува на писачите какъв да бъде сюжетът, ще гледам филми и ще срещам книги не с автор, а със скрипта ПО ИДЕЯ НА... Писането престана да бъде диалог, защото четенето престана да бъде разбиране и се превърна в консумация, в своеобразно самозадоволяване.
Кога ли някой ще се досети да затвори кориците на книгите и да поговори с големия малък човек за малкото голямо разбиране?
Стефан Пеев