сряда, 27 ноември 2013 г.

БУРИДАНОВОТО МАГАРЕ УМИРА ОТ ГЛАД САМО В СИЛОГИЗМА

Буриданово магаре

До болка позната житейска ситуация. Къса и тясна квартална уличка. От двете ѝ страни са наредени паркирани автомобили. В прохода между тях е останало място за движението само на една кола. В този момент от единия и от другия край на улицата един срещу друг навлизат два автомобила. Срещат се в средата, спират и под капещия мокър сняг започват да си примигват с фаровете. Зад волана са добре облечени интелигентни и вечно бързащи мъже.
Пресвяткането не дава резултат и в действие влизат клаксоните. Ту единият, ту другият отначало деликатно, а после яростно озвучават малката квартална улица със сигналите си да бъде отстъпен пътят. Когато и това не помага на мъжете да преодолеят своите разбирания за справедливост, своите различия и своето его, в действие влизат думите: шофьорите изскачат от колите и се нахвърлят един на друг в словесна престрелка.
Премислена логически докрай сцената е патова – класически случай на нерешимия казус Буриданово магаре.
За щастие Буридановото магаре умира от глад само в силогизма – застанало между две купи сено, в избора между два пътя за прехранване, в колебанието си по кой от пътищата да поеме, то просто се стопява в недоумението си.
Историята за мъжете и за Буридановото магаре странно напомня сегашната ни действителност. Защото, когато пътят е тесен и нямаш много възможности, се иска не его и не интелигентност, за да се движиш напред, а елементарно човешко отношение и интуитивно разбиране за другия. Кой ще отстъпи в случая е без значение.
А ако трябва да се търси виновен? Е, тогава е нужно да отместим погледа си настрани към спрените неправилно от едната страна автомобили. И с помощта на закона и на общинската полиция да предотвратим бъдещи буриданови ситуации. Да, така е. Но рядко ни хрумва, че истинските виновници за житейската криза не са тези, които враждуват помежду си.

Стефан Пеев
Начало

неделя, 24 ноември 2013 г.

СТРАСТ КЪМ ДИАЛЕКТИКАТА

ДИСКУРСИВНИ ПРАКТИКИ

Неравенство, дискурс, наследяване

Стойка Пенкова – автор на книгите „Неравенство, дискурс, наследяване“ и „Наследяване и дискурсивни практики“, издателство КОНТЕКСТ – е хабилитирана за доцент в ПУ „Паисий Хилендарски“. Честито на авторката и още много нови изследвания в полето на дискурсивните практики!

Стефан Пеев
Начало

Неравенство, дискурс, наследяване
Наследяване и дискурсивни практики

понеделник, 18 ноември 2013 г.

ИЗТОЩЕНИЕ

Жребец

Накрая думите, изтощени от непрестанното си изговаряне, кротко се прибират при себе си. Подобно на жребци, които пристъпят бавно и ритмично към своята ясла, докато залязващото слънце докосва с последните си лъчи копитата им и отпраща в мрака спомена за спечелените и изгубените гонки.

Стефан Пеев
Начало

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

ИЗ ОБЩЕСТВЕНИЯ И КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ПЛОВДИВ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО И СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Из обществения и културния живот на Пловдив през Възраждането и след Освобождението

С много любов и търпение Евдокия Емануилова (Тафрова) е събрала в книгата си „Из обществения и културния живот на Пловдив през Възраждането и след Освобождението“ дългогодишния си опит на изследовател и краевед, за да представи на любознателния читател истински калейдоскоп от личности и събития, свързани с историята на възрожденския и следосвобожденския Пловдив.
Повечето от фактите са малко познати на широката публика, като това, че в периода 1856–1863 г. по време на престоя си в Пловдив д-р Иван Богоров основава акционерно дружество (по подобие на европейските) за изграждане на памукотъкачна фабрика в града и че самият султан Абдул Азис подкрепя почина на Богоров, като купува 250 акции, т.е. дава 2 хиляди гроша на компанията.
Като увлекателен разказвач, Евдокия Емануилова превежда читателя през времето, за да хвърли мост между епохите и да превърне историята в жив спомен.

Стефан Пеев
Начало

Из обществения и културния живот на Пловдив през Възраждането и след Освобождението
Из обществения и културния живот на Пловдив през Възраждането и след Освобождението

 

 

АВТОР: Евдокия Емануилова (Тафрова)
ИЗДАТЕЛ: КОНТЕКСТ
ГОДИНА: 2013 г. 
БРОЙ СТРАНИЦИ: 220
РАЗМЕРИ: 16 / 23 / 1 cm
КОРИЦА: мека
ЦЕНА: 15.00 лв.
ПОРЪЧКИ: КНИГИТЕ.НЕТ

понеделник, 11 ноември 2013 г.

ДОШЛО ЛИ Е ВРЕМЕ ДА СМЕНИМ ПРАВОСЛАВИЕТО С ДРУГА РЕЛИГИЯ

ЧЕСТЕН КРЪСТ

Следващите редове са коментар към статията ЧЕСТЕН КРЪСТ (КАПИТАЛ, 11 септември 2009). Писани като реплика, те все пак запазват някаква относителна самостойност – провокираща, дразнеща, неудобна или благоразумна (различните читатели ще преценят по различен начин) – но все пак самостойност, която ясно намеква, че правото на коментар винаги е и отговорност към темата.

 

Красива статия, написана от интелигентен автор, но абсолютно погрешна и безсмислена от гледна точка на православието. Преди да заговори по въпросите на християнската църква, всеки автор трябва да направи ясен личен избор: дали говори като вярващ, или като невярващ; като християнин или като атеист. Ако избере да говори като вярващ човек, следва въпросът: „Канонична ли е вярата ми, или не?“ За повечето кръстещи се днес в църквата последният въпрос не съществува. Убедени са, че вярата им в Бог е достатъчното условие да не бъдат наречени атеисти или еретици. И със своето „Аз вярвам в Бог!“, те застават срещу каноните на православието, добавяйки: „Ти ли ще ме учиш мен!“ Докато съществува подобно негативистично отношение към православния канон, конфликтът с църквата е неизбежен. И този конфликт не е предизвикан от църквата, а от високомерието на съвременния гражданин, който е убеден, че интелигентността му дава право да се изказва по всички въпроси. Дали е така? Дали без да познаваш църковния канон, си в правото си да осъждаш публично поведението на свещениците. Всеки, който внимателно се запознае с канона, ще стигне до един-единствен извод: поведението на свещениците трябва да бъде канонично, защото такова е посланието на православната църква от векове. Е, тогава остава просто да си зададем реформаторския въпрос: „Ами, сменихме старите власти, защо да не вземем да сменим и старата църква и да си издигнем нова – не православна, а от някакъв модерен тип. Ама такава, която няма да възразява срещу гейпарадите, няма да възразява срещу съжителството без брак, няма да осъжда похотливостта. Казано по-просто: ще ни остави да си живеем както си знаем и само в края на земния ни път ще ни дойде на помощ: да бъдат опростени земните ни грехове, та да продължим безпрепятственото си блаженство в Рая!“ Разбира се, такава църква може да се измисли или можем директно да си внесем готова от други страни, но това вече не е православие. Така че въпросът, който авторът поставя, е простичък: „Дошло ли е времето да сменим православието с друга религия?“

Стефан Пеев
Начало

петък, 1 ноември 2013 г.

ПЪТЯТ И ИСТИНАТА, И ЖИВОТЪТ

Хубавият текст е и пътят, и истината, и животът

Хубавият текст сам си пробива път. Рано или късно той се въплъщава – било в друг текст, било в нечие съществуване, било като опора за разбиране и осмисляне на света. Защото хубавият текст е и пътят, и истината, и животът.

Стефан Пеев
Начало

ХУБАВИЯТ ТЕКСТ