сряда, 27 ноември 2013 г.

БУРИДАНОВОТО МАГАРЕ УМИРА ОТ ГЛАД САМО В СИЛОГИЗМА

Буриданово магаре

До болка позната житейска ситуация. Къса и тясна квартална уличка. От двете ѝ страни са наредени паркирани автомобили. В прохода между тях е останало място за движението само на една кола. В този момент от единия и от другия край на улицата един срещу друг навлизат два автомобила. Срещат се в средата, спират и под капещия мокър сняг започват да си примигват с фаровете. Зад волана са добре облечени интелигентни и вечно бързащи мъже.
Пресвяткането не дава резултат и в действие влизат клаксоните. Ту единият, ту другият отначало деликатно, а после яростно озвучават малката квартална улица със сигналите си да бъде отстъпен пътят. Когато и това не помага на мъжете да преодолеят своите разбирания за справедливост, своите различия и своето его, в действие влизат думите: шофьорите изскачат от колите и се нахвърлят един на друг в словесна престрелка.
Премислена логически докрай сцената е патова – класически случай на нерешимия казус Буриданово магаре.
За щастие Буридановото магаре умира от глад само в силогизма – застанало между две купи сено, в избора между два пътя за прехранване, в колебанието си по кой от пътищата да поеме, то просто се стопява в недоумението си.
Историята за мъжете и за Буридановото магаре странно напомня сегашната ни действителност. Защото, когато пътят е тесен и нямаш много възможности, се иска не его и не интелигентност, за да се движиш напред, а елементарно човешко отношение и интуитивно разбиране за другия. Кой ще отстъпи в случая е без значение.
А ако трябва да се търси виновен? Е, тогава е нужно да отместим погледа си настрани към спрените неправилно от едната страна автомобили. И с помощта на закона и на общинската полиция да предотвратим бъдещи буриданови ситуации. Да, така е. Но рядко ни хрумва, че истинските виновници за житейската криза не са тези, които враждуват помежду си.

Стефан Пеев
Начало