неделя, 29 април 2012 г.

МОЖЕ И ТАКА

Клошар


Толерантността [на тази книга] не е безгранична. Антитезата на толерантността не е нетърпимостта. Антитезата на толерантността е разобщеността на либералния модел на света, в който идеята за толерантността като свободата на себеизявата е достигнала абсурда на безграничното „може и така“. Всяко ново „може и така“ отваря цепнатина в обществото и разширява усещането за пустота, която напразно се опитваме да запълним с различни форми на регулация. Съвременният човек е свикнал с пустотата и дори не я забелязва – напротив, нуждае се от нея, защото тя събужда у него усещането за свобода.

Стефан Пеев

събота, 28 април 2012 г.

КЛОШАРСКА ИСТОРИЯ

Клошар


Винаги съм се изумявал, че в боклука на моя живот някой намира щастието си.

Стефан Пеев

понеделник, 23 април 2012 г.

ПЪТЯТ КЪМ ПОЕЗИЯТА

Добромир Тонев


Моята лична тъга е свързана с усещането за провал. Въпреки конкурса, въпреки наградите, въпреки дните и нощите с Добромир Тонев, въпреки приятелското споделяне, въпреки чувството, че търсим брод към поезията му, Добромир остава някъде далеч от нас. Големият поет извървява своя път и никога не се завръща. Той остава винаги далеч пред нас и ни очаква. Очаква нашата смелост, всеотдайност, очаква дори нашето кротко покорство и преклонение пред метафората (защото животът е метафора). Поетът, който се спуска стремително към публиката, може и да я обладае в мига на съприкосновение. Но никога няма да остане в нея. Защото простата истина е, че пътят към поезията е само един. Пътят на читателя към непознатото, неподозираното, необикновеното, неизживянато, неизфантазираното. Големият поет никога не слиза при своя читател...

Стефан Пеев

сряда, 18 април 2012 г.

КАТО ФЕНИКС

Феникс


Самият живот е подвиг, да бъдеш човек, означава да си готов да страдаш, да се бориш, да се раздаваш, да побеждаваш и да търпиш неудачи, но и като птицата Феникс отново и отново да възкръсваш от пепелта на собствените си страдания.

Стефан Пеев

понеделник, 16 април 2012 г.

ТАЙНАТА НА НЕИЗРЕЧИМОТО

Тайната вечеря


Ако искаш да запазиш истината като истина, никога не трябва да преставаш да виждаш в нея тайната на неизречимото.

Стефан Пеев

неделя, 15 април 2012 г.

ПРОБУЖДАНЕ

Слънце


Да отвориш очи и да срещнеш една усмивка до себе си. На слънцето, което ти възвестява живота и ти вменява неизбежното усилие да бъдеш. Верен на себе си отвъд прага на собствените си колебания, защото денят е изпълнен с топлина, а в топлината има обич. Такъв е простичкият смисъл на пробуждането.

Стефан Пеев

ДИАЛЕКТИКА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Христос


Отрицанието има смисъл само в аспекта на утвърждаването. В това е логиката на простичкото „Христос възкръсна“.

Стефан Пеев

петък, 13 април 2012 г.

БЕЗСТРАШНО ГЛУПАВ И ГЛУПАВО БЕЗСТРАШЕН

Очакване


Страхът е естествено състояние на очакването. А очакването е невидимата съставка на мечтите. Само човек, който не мечтае, е всякога безстрашен. Безстрашно глупав и глупаво безстрашен.

Стефан Пеев

ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Късоглед


Късоглед съм. Виждам наблизо, но далечните образи са размазани за мен. Когато поискам да гледам надалеч, просто затварям очи и мечтая.

Стефан Пеев

понеделник, 2 април 2012 г.

КРЪСТОПЪТ

Кръстопът

Трудно е да се научим да живеем. Животът изисква от нас забравата. Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш. Да се откъснеш от миналото, което е винаги твоята собствена верига на преживяното – поредица от спомени, срещи, събития, хора. Ако винаги се усещаш привързан към веригата на миналото, никога няма да достигнеш до кръстопът. И никога няма да се изгубиш. Никога няма да се попиташ „А сега накъде да поема?“ И никога няма да поемеш риска към неизвестното.
Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш.
Миналото винаги ще те следва по петите. Но в мига на срещата на кръстопътя, не то чертае крачките ти. А свободата да бъдеш себе си с миналото си и отвъд него.

Стефан Пеев