петък, 18 април 2014 г.

СИЛИКОНОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Силиконово възкресение

– И тя ли ще възкръсне?
– Ти що се месиш в божиите работи! Като ѝ е писано – ще възкръсне.
– Ба, не се меся аз. Ама не мога да си представя как ще се яви пред Господ без грим и без силиконовите си устни и гърди.
– Че ти да не мислиш, че Господ гледа гърдите и устните на жените.
– Бе той може да не ги гледа, ама тя, като е предала Богу дух, да не смяташ, че е предала и кокетството си. Какъв ли ужас ще изпита, ако възкръсне без силикона? Пък как да го пренесе оттатък като ей го е тук. Глей, глей само как се е ухилила с тоя силикон. Горката, ако можеше да си представи, че вместо устни сега има силиконови мустаци.
Гробарите се бях подпрели на лопатите си. Слънцето напичаше и на тях никак не им се искаше да си свършат работата. И без друго нямаше да копаят днес повече.
– Ех, мойта, ако имаше отпред колкото силикон тая си е сложила на гърдите... Ама на, отзад мойта има колкото искаш, ама отпред е гола вода.
– Е, като толкова ти липсват, вземи тия.
– И к'во?...
– Ами мяташ ги върху твойта в тъмното и си представяш, че...
– Ба, ми тя ще ме задуши с тях – к'вато е мощна, като ми се ядоса, направо ще ме копаеш мене утре.
– Ами тогава си ги прибери и скрий някъде. Като ти домъчнее за тях – знаеш к'во да правиш.
– А бе, може да съм прост, ама гърди втора употреба – не ща. Да ги пъхаме при другите ѝ джаджи. Пък тя както иска да се явява при Господа.
– Те тая точно при Господ може и да не се яви, щото тя без гримьорна не е свикнала да се явява.
– Ми то друг път има ли?
– Отецът казва, че Господ всички ще ни съди един по един. Ама тая си мисля, че без силиконите си все на края на опашката ще се опита да отиде.
– Глей к'во нещо само – в живота с тия гърди все напред е била. Пък сега... Прав си, май все на края на опашката ще иска да бъде... Айде, да свършваме, че икиндия мина...

Стефан Пеев
Начало


вторник, 15 април 2014 г.

ПАРАДОКСИ НА СВОБОДАТА

Йожен Дьолакроа „Свободата води народа

Свободният човек често не знае какво точно иска.
Несвободният – винаги е свободен от колебания.

Стефан Пеев
Начало


събота, 12 април 2014 г.

ИЗГУБЕНИ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Исус Христос

Чета информацията в СЕГА.БГ за папируса, в който Исус споменава жена си. Ватикана побързва да определи папируса като фалшификат. Историците – не. Тяхна грижа и отгворност е да изследват документите и да открият истината.
В подобни случаи си спомням публикуваната от Юри Тинянов през 1927 година повест „Подпоручик Киже“. В повестта Тинянов осмива бюрократичната система в Русия и същевременно използва анекдотичната история, за да покаже колко ненадежден е историческият документ като пряк извор на историческо познание.
Веднъж придворният писар, съставяйки поредния указ за производство на офицери в последващ чин, допуска грешка, като въвежда името на никога несъществувал подпоручик – подпоручик Киже. Императорът подписва указа, с което започва дългата история на Киже. Киже последователно е произведен в чин, поставен като караул, наказан за това, че крещи под императорския прозорец, изпратен на каторга в Сибир, опростен от императора, дослужва си до чин генерал, получава награди и накрая се налага скоропостижно да почине, тъй като императорът поисква да се срещне с него, а подчинените му не знаят къде да намерят съществуващия само на книга офицер Киже.
Това, че един документ е автентичен, не означава, че е достоверен като източник на историческо познание. Представям си ужаса, който ще изпитат бъдещите историции в стремежа да систематизират познанията си за нашата собствена епоха, базирайки се на интернет комуникацията ни.

СЕГА.БГ: Оригинал е папирусът, в който Исус споменава жена си



Скандалното "Евангелие на съпругата на Исус"
Фрагментът от папирус, в който Исус споменава съпругата си, е автентичен древен документ, а не съвременен фалшификат. Това заявиха учени от Масачузетския технологичен институт, Колумбийския университет и Харвард. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Harvard Theological Review. За съществуването на фрагмента, познат като "Евангелие на съпругата на Исус", бе съобщено на конференция през 2012 г. Тогава от Ватикана го обявиха за фалшификат. Папирусът е написан на египетски коптски език и е с големината на визитна картичка. Екип от отдела за Еволюционна човешка биология на Харвард анализирал въглерода във фрагмента и констатирал, че той датира между 659 и 869 г. след Христа, което го прави съвременник на Евангелието на Йоан. Колегите им от Колумбийския университет пък потвърдили, че езикът и стилът на писане са типични за този период. "Всичко това доказва, че папирусът е от древността и е бил писан тогава", заяви историкът Карен Кинг от Харвард. Въпреки че документът е с много малки размери и съдържа само няколко изречения, които очевидно са част от по-голям текст, той изразява идеи, които са в разрез с каноните в Новия завет. "Исус им каза: Моята жена ...", гласи една от фразите върху папируса.
СЕГА.БГ


Стефан Пеев
Начало


четвъртък, 3 април 2014 г.

МЕДИИ, ЛИЧНОСТИ, КРИТИКА И АВТОРИТЕТ

МЕДИИ, ЛИЧНОСТИ, КРИТИКА И АВТОРИТЕТ

Какво е мястото на професионалната художествена критика в съвременния свят?
Професионалната художествена критика по принцип е вид авторитет. А съвременният свят не търпи авторитетите. Съвременният свят предпочита мненията (и абсолютно нелепо ги смесва със свободата на изразяване). Там, където господстват мненията, няма място за критика. Впрочем няма място и за свобода (защото мнението по принцип, още от времето на древните гърци, които го отличават като докса за разлика от логоса, е безотговорност – иначе казано възможното-софистично-случайно-докосване-до-истината-представящо-се-като-самата-истина).
Всяко мнение се явява в собствените си очи вид критика и претендира за своето господство (не равнопоставеност) над останалите. Затова и същинската (или по-добре казано „познатата ни“) художествена критика не намира място в съвременния свят.

Може ли обемът на предоставеното медийно пространство да въздейства на художествената критика?
Да, но само в негативен план. Свиването на медийното пространство за художествената критика може да пречи за нейното разпространение. Но увеличаването на обема на медийното пространство за художествената критика не въздейства право пропорционално на нейното развитие. Напротив, по-скоро създава условия за влошаване на качеството ѝ.

Значи медиите не могат да бъдат отговорни за състоянието на съвременната професионална художествена критика?
Не, не могат. Освен медии, за професионалната критика и нейното влияние върху хората са нужни още и личности (това е добавка към авторитетите, не е тъждественост). Хосе Ортега-и-Гасет например в началото на миналия век си е институция на критическото мислене в Испания. Но той е и явление в цялостната културна история на Европа. Любопитно е, че в много от текстовете му се прокрадва питането – испанците европейци ли са: тема, която и ние днес решаваме за себе си.
Та въпросът е, че медиите не стигат – дори да дават пространство за критически текстове, нужни са личности и авторитети като Ортега-и-Гасет, като Умберто Еко – с широта и мащаб на мисленето. Хора, които могат да увличат другите, да пораждат дискусии, да очертават хоризонти на мисленето.

Това състояние на нещата не води ли до загуба на историческа памет?
Паметта е хранилище, но като всяко хранилище обременява с товар, който трябва да умееш да преподреждаш и използваш отново и отново в актуалното. Въпросът е по-скоро за динамиките на работата с паметта. И за отношението ни към нея.


Стефан Пеев
Начало


вторник, 1 април 2014 г.

РЕАЛНО И ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ

Времето

Историческото време има малко общо с реалното физическо време. Това поражда парадокса да живеем в различни времена с едни и същи хора.

Стефан Пеев
Начало


петък, 28 март 2014 г.

БЕЛЕЖКИ ЗА АНТИЧНОСТТА И СЪВРЕМИЕТО

Герой

Истина е, че дължим изключително много на античната представа за човека и човешкото и че върху възраждането на тази представа започват модерните времена от Ренесанса насам. Но античната представа за света е същевременно застинала, статична и консервативна. Неин изконен модел е битието на космоса – хармонично устроено и музикално изваяно, но неизменно и лишено от човешко присъствие цяло. А средоточие на античната представа за света е съдбата – единствената повелителка в битието на космоса.
Космосът са боговете. Хората нямат място сред тях, пътят им към божественото е почти завинаги прерязан. Единствено героичният подвиг е моделът, който може да сътвори приближаването – като при Херакъл например. В тази представа за устройството на космоса отсъства изцяло човешката личност, отсъства азът на човека. Ето защо героичният живот е единственият начин „да запишеш“ присъствие в света – без подвига човекът няма битие, няма време, няма разказ за себе си, няма история. Изборът да бъдеш някой, е изборът да сътвориш подвиг, да достигнеш до слава и до собствен мит. Извън въвличането в повествователната тъкан на мита за античния човек няма истинно съществуване. Затова и античната литература не познава разказите за малкия човек. В очите на древния човек всекидневието е лишено от драматична основа – то може да бъде само обект на комично осмиване, на закачка, на заяждане. Но комичното, закачката, ехидната реплика са от света на всекидневието – те се раждат, за да отминат, да заглъхнат в шумотевицата на делничното, да потънат в забвение. Единствено трагичното като извисяване на героя до митичния подвиг е начин да се добие историчност, начин да бъдеш човек.
...
Най-страшното за античния човек в света на отвъдното е пустотата. Хадес, подземното царство на древните гърци, е плашещ за хората не с мъчения или терзания, а с бездействието, на което обрича душата отвъд нейното земно битие.
...
Колко различна е славата за древния грък от славата за съвременния човек. За древността славата има като антипод безчестието. Добивайки се със слава, героят всъщност се противопоставя не толкова на неизвестността, колкото на безчестието, на позора, на незначителността. За съвременния човек славата е преди всичко познатост, всеизвестност и... пари. Всеки може да придобие слава, стига само да се покаже достатъчно дълго време в ярката светлина на медийните прожектори. При това не е необходимо да си сторил нещо значително, достатъчно е да участваш в риалити шоу, да разказваш и изговоряш пред хората своите разбирания, да изповядваш своите мисли и да играеш своите чувства – ако ти си в светлината на медийните прожектори, то ти си покрит със слава. Но славата на съвременността е славата на преходното, на тленното. Тази слава е чиста проба известност и като всяка известност изчезва твърде скоро в сянката, която оставя около себе си дори и най-яркият прожекторен лъч.
Ако за миг си представим, че сме поканили някого от героите на „Илиада“ да гледа съвременно тв риалити шоу, сигурно е, че той ще изключи телевизора с думите: „Чудесно се забавлявахме с тези хора, а сега е време да сторим нещо героично“. За античния човек да бъдеш, означава да сториш героичното, да сътвориш подвиг, да докажеш себе си с действие, а не с думи. Съвременните PR специалисти биха били нещастни безработни в античния свят, освен ако не се заемат да пишат поеми за Ахил или Одисей, или да разказват митове за Язон и Златното руно.
Съвременният свят е бърборив и многоречив, изпълнен с десетки хиляди разнопосочни послания. Античният свят е монолитен и цялостен като каменните статуи, които са ни останали от онази епоха.

Стефан Пеев
Начало


събота, 22 март 2014 г.

ПОЧЕРКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ КАТО ДИГИТАЛЕН ШРИФТ

Васил Левски

Това е началото на проекта за дигитализиране на почерка на Васил Левски. Когато проектът бъде завършен, шрифтът ще е свободно достъпен за всекиго.
Дано при мисълта, че всеки ще може да пише с почерка на Левски, се прокрадва и идеята, че всеки може да пише като Левски, да мисли като Левски и да живее като него.
Дано...

Стефан Пеев
Начало


неделя, 2 март 2014 г.

КОМЕДИЯТА „СКЪПЕРНИКЪТ“ НА МАЛЪК ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА“ ГОСТУВА В ПЛОВДИВ

Молиер | „Скъперникът“ border=

КОМЕДИЯТА „СКЪПЕРНИКЪТ“, НА МАЛЪК ТЕАТЪР „ЗАД КАНАЛА“, ГОСТУВА САМО НА 14 АПРИЛ (понеделник) НА СЦЕНАТА НА ДОМ НА КУЛТУРАТА „БОРИС ХРИСТОВ“ .
Литературната класика по Молиер ще оживее по необикновен начин и на пловдивска сцена. Театралният хит на изявената българска режисьорка Лилия Абаджиева ще наслади сетивата Ви.
Актьорският екип е звезден: ВЛАДИМИР ПЕНЕВ, АЛЕКСАНДЪР КАДИЕВ, АЛБЕНА МИХОВА, АНТОНИЙ АРГИРОВ, ЕВГЕНИ БУДИНОВ, ЛУИЗА ГРИГОРОВА, ВЕСЕЛА БАБИНОВА, ИВАН ПЕТРУШИНОВ, ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ, ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ.

Пред предизивкателството Молиер се изправя режисьорът Лилия Абаджиева. Идеята да постави “Скъперникът” идва заедно с желанието образът на стиснатия Арпагон да бъде изпълнена от Владимир Пенев. Така се ражда един нов Арапагон в Малък градски театър, изпълнен брилянтно от Владо Пенев. Актьорите Александър Кадиев и Евгени Будинов също изпъкват в спектакъла със забавните си образи на Клеант (син на Арапагон) и Метр Жак (готвач и кочияш на Арапагон). Комедия без сплетница е като безсолно ястие. Албена Михова е подправката на представлението, превъплъщавайки се в ролята на интригантката Фронзин. В “Скъперникът” участват още Антоний Аргиров, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Владимир Димитров и Любомир Ковачев. За пълното потапяне в света на Молиер допринасят сценографията и костюмите на Васил Абаджиев.

Спектакълът е с награди ИКАР 2014 за водеща мъжка роля на Владимир Пенев, за поддържаща роля на Александър Кадиев и за режисура на Лилия Абаджиева.

БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ИНФОРМАЦИЯ И КОЛЕКТИВНИ ЗАЯВКИ НА 032/ 33 65 33

Начало


вторник, 18 февруари 2014 г.

МЕТАФОРАТА КАТО ОПТИКА И ДВИЖЕНИЕ

Метафора

Метафората като оптика и движение е най-късият път между две отдалечени точки.

Стефан Пеев
Начало

неделя, 16 февруари 2014 г.

НОВ ХИТ НА ТЕДИ МОСКОВ ГОСТУВА В ПЛОВДИВ

Теди Москов | Професия Лъжец

Ако сте се забавлявали с героите от „Улицата“, ако нямате съмнение, че ТЕДИ МОСКОВ е запазена марка за качество с ярък провокативен стил, то Вашето място е сред публиката на новия хит на Москов.
Само на 10 март (понеделник) от 19 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ гостува най-новото заглавие на ТЕДИ МОСКОВ – „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ“.
“Професия Лъжец” черпи вдъхновение от книгата на Джани Родари “Джелсомино в страната на лъжците”. Костюмографията е на Свила Величкова и е принос към номинацията на уважаваната сценографка за тазгодишните награди „Икар“. Плетеницата от импровизации създават актьорите от Държавен куклен театър Варна: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Екатерина Василева.

“Професия лъжец” е шеговит политико-исторически прочит на клиширани събития от нашето минало. Действието се развива в Сърбългърмъния – обобщен образ на балканските държави и техния манталитет. В сценичното решение са вплетени и видео миниатюри на Джони Пенков, и закачки на Радой Ралин от старите кинопрегледи.

“С артистите от Държавен куклен театър - Варна сме готови да преминем заедно през какво ли не – да се смеем, да страдаме, но да постигнем нещо леко и весело. Куклените артисти са отлично подготвени за импровизация и изграждане на сценарий по време на репетиции, както аз правя. Моят театър не е основан на причинно-следствената връзка, а на асоциативната и е най-трудният вид театър, затова го правя с подготвени артисти”, казва за работата си с варненската трупа Теди Москов.
Това е третият спектакъл, който Теди Москов прави с трупата на Държавен куклен театър – Варна. Досегашните му две постановки „Възгледите на един пън” и „Красотата спи” му донесоха награди „Варна” и „Икар”.

БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ ОТ 16 ФЕВРУАРИ.
ИНФОРМАЦИЯ И КОЛЕКТИВНИ ЗАЯВКИ НА 032/ 33 65 33

Начало


четвъртък, 13 февруари 2014 г.

ТРАФИК

Трафик

Всеки от нас е попадал в задръстване в час пик на трафика.
Колкото и да искаме, тогава нещата изгубват своята естествена последователност. Хората се изнервят. Чуват се клаксони, псувни. Тарикатството, надменността лъсват на показ. Не знам дали в такива моменти хората са по-истински. Не бих се нагърбил да твърдя, че истината за човека е в екстремните ситуации. Защото истината не лежи на повърхността и в нещо, което ще проявиш в един-единствен миг. Истината в нас е подвижен модел на цялото ни поведение. Модел, който мие своите граници в собствения си меон (от стгр. небитие, в случая неистина). Защото никое нещо не съществува без отрицанието си (без меона си). Но това е друга тема. Темата за диалектиката на живота.
За трафика се сетих, докато надниквах в интернет медиите. Замислих се за миг, че безобразното говорене в мрежата е вид задръстване. Трафикът на обществения дискурс е така наситен с гледни точки, че няма как да не бъдем екстремни. Насилени сме да си пробием път в суматохата от безразборни гледища, в която помръдваме бавно напред, защото семафорите, пътните знаци и дори регулировчиците са безсилни да удържат напора ни за движение.

Стефан Пеев
Начало

събота, 8 февруари 2014 г.

ДА НАПРАВИМ РЕФЕРЕНДУМ ЗА АНТИГОНА

Антигона

Президентът предлага референдум – да гласуваме или да не гласуваме задължително.
Добре. Ще гласувам по воля в референдума.
А после.
После ще гласувам задължително.
Но за какво точно?...

Тези дни до мен достигна вече съвсем лично една история, която под разни форми се разказва в публичното пространство. В X-тото ВУЗ N-ия преподавател (да го обозначим като П.Т.) използва наличното си количество власт, за да се гаври и изнудва студентите. Историята е известна от десетилетия. Трябва да се явиш на изпита по такъв или инакъв начин (в зависимост от това дали си мъж или жена), за да се надяваш на успех. С времето нещата придобиват още по-уродливи форми. Не е достатъчно да удовлетвориш очакванията за изгледа си, трябва и да си заплатиш, за да вземеш изпита си. На ръка естествено.

И тази история, която иначе не е непозната, ме хвърли в ужасен потрес. Ако хората, които пряко ги засяга, ако хората, до които тя достига, не могат да разчитат на елементарна справедливост срещу уродщината в нейното ежедневие – в какви референдуми да участваме.

Та нима можем да очакваме от политическата власт да помръдне нещо, което е изцяло във властта на човешките отношения.

Затова се питам – кой е този, който ще дръзне да постави въпроса за ценностите, в името на които живеем. И то за ценностите, които връщат силата на Антигона в нашия живот.

Стефан Пеев
Начало

P.S. Най-ужасната уродщина се проявява в образа на хора, които притежават интелект.

TO BE or NOT TO BE

Дориан Грей

Има два вида живот.
Единият е такъв, какъвто го живеем всеки ден.
А другият е такъв, какъвто би трябвало да бъде денят ни.
Някой не правят разлика между двете.
Но аз правя.
И всеки ден си задавам питането TO BE or NOT TO BE.
После поглеждам в огледалото и за разлика от Дориан Грей виждам белезите на NOT TO BE.

Стефан Пеев
Начало

сряда, 29 януари 2014 г.

ИЗРАЗ НА СЪЩИНСКАТА НИ ПАЙДЕЯ

Красота

Осъзнатата красота е израз на същинската ни пайдея. Като човечни същества.

Човешки същества сме дори когато хвърляме атомни бомби над мирни жители.
Но човечни същества сме единствено и само в осъзната красота.

Стефан Пеев
Начало

неделя, 26 януари 2014 г.

ИСТИНАТА

Координатна система

(Няма нищо по-тъжно от половината истина. А медиите се надпреварват да ни я дават с уверението, че това са „всички гледни точки“.)
Всъщност истината няма гледна точка. Защото няма как да я сложиш в координатната система. Самата система трябва да започва от истината.

Стефан Пеев
Начало

ПРЕДИМСТВОТО ДА НЕ СИ ПРЕЗИДЕНТ

Франсоа Оланд и Валери Трирвильор

Ако си първият човек в една държава, няма как да имаш първа дама. Защото (както опитът показва с френския президент Франсоа Оланд) първата дама може да стане последна, а неизвестната любима трудно се превръща в първа дама за един президентски мандат.
Но ако си последният човек в една държава, винаги можеш да имаш първа дама.

Стефан Пеев
Начало

вторник, 21 януари 2014 г.

МАГИЯТА НА ШРИФТОВЕТЕ

Супрасълски сборник

Почти като на шега... А всъщност... близо десет години трупане на опит (без да ти е съдено). Бог не ми е отредил да бъда художник (в съвременния смисъл на думата). Само и единствено търпелив и отдаден на красотата на шрифтовете преписвач. И ето че неочаквано – някак изведнъж се роди идеята за дигитализиране на шрифта от Супрасълския сборник. Все още всичко е твърде сурово. Но стъпка по стъпка шрифтът се ражда и възкръсва. Дали ще е от полза за някого – какво значение има това. Красотата живее собствен живот – отвъд ползата.

Стефан Пеев
Начало

петък, 17 януари 2014 г.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Глобализация

Да създадеш нещо качествено и да създадеш бързо продаващ се и експанзионистичен продукт са две различни неща, които често водят в различни посоки. Глобализацията толерира и двата процеса, но симпатиите ѝ очевидно са към бързите продажби. И това е огромният риск в иначе плашещия термин ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.
Единствената любопитна подробност е, че ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА е функция на потребителя. И големият въпрос е – дали наистина съществува реална субективност (или по-добре казано личностност), или самите ние ще се окажем жертви на глобализацията като заложници на собственото си его...

Стефан Пеев
Начало

неделя, 29 декември 2013 г.

В КАЛТА ВСИЧКИ ИЗГЛЕЖДАТ ЕДНАКВО

Бойко Василев

Явно живеем в такъв цинизъм, че въобще не можем да си представим съществуването на безплатни неща. Ценности, мечти, пориви, идеи нямат място в дребничката пазарна икономика на духа, която сме си изградили. Безсребърниците са ни подозрителни: след като не им плащат явно, значи им плащат тайно. Моралният апел е смешен и веднага може да бъде разконспириран като прикрита трансакция. Нали знаете как можете да спрете всеки нашенски спор? Отсичате мъдро "Абе, всичко е пари". И всички кимат одобрително; кавгата е стихнала.
Или пък друго: така сме се намразили, че вече не можем да разберем другия. След като не мисли като нас, значи или е идиот, или е платен. Това руши обществения разговор и го превръща в размяна на псувни и клишета.
Днес омаскаряването е високотехнологична дейност. Сканираш противника, пробиваш социалната му мрежа и туряш името в търсачката: от стотината истини и лъжи десетина могат да се обърнат срещу него. После го пускаш по шейничката чрез анонимни сайтове, като преувеличаваш по ганьовски. Снежната топка на клеветата се търкаля и расте; накрая се превръща в обществено мнение. Ранен и озверен, противникът отвръща на удара с двойна ярост. Теренът е разкалян безвъзвратно; в калта всички изглеждат еднакво.

Бойко Василев
Всички са платени | ТРУД.БГ | Откъс
Начало

Реклама

Реклама Adwise