сряда, 23 юли 2014 г.

ОТ ПОЛУНЕЩА КЪМ ЦЯЛО

Plovdiv Together

Не знам защо ми се струва, че ПЛОВДИВ ЗАЕДНО / PLOVDIV TOGETHER има смисъл не като апликационна форма за участие на града под тепетата в конкурса ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА, а като неотклонна, ежедневна, непрестанна и развиваща се във времето политика на инак неизбежно сменящата се местна власт.
В този си апликационен вид идеята е покана за направата на вид шоу – полуриалити, полуфантазно, полузначимо и изцяло пълнещо нечии джобове със средствата от бюджет в размер на 38 177 638 лв.
Да създаваш култура без разписана глобална стратегия за всички аспекти на политики в областта на културата е като покана за преживяване за една нощ – може би вълнуващо, може би не; не толкова помнещо се, колкото катологизиращо се в индекса на подобни случвания.
Но преходът от полунеща към цялото на осмислена приемственост в политиките на изграждането на култура е най-трудният и... днес почти невъзможен преход.

Стефан Пеев
Начало

P.S.
Бележката е намек за липсващото (или по-точно подмененото с фрагментарност) глобално мислене в глобализиращия се свят.
Някой може да възрази, че с модерността отмряха метаразказите. Всъщност това е грешка на анализа. Метаразказът е само един – и винаги съществува. Но неговите фиксатори (които са творци само в смисъла на Омир) се изгубиха някъде по прашния път на времето в търсенето на възможния диалог между себе си и другия.


вторник, 15 юли 2014 г.

КОГАТО НЯКОЙ КРЕЩИ ДРУГИМУ,
НЕ Е ЯСНО КОЯ ПОДПОРА ЩЕ ПАДНЕ

Момче с топка

Надвесена над прозореца – с ролки, пеньоар и прясно боядисана коса, – майката на Венко неистова крещеше:
– Магаре такова! Прибирай се веднага! Ще ти скъсам ушите! Казах ти да не риташ топка! Марш вкъщи!
Венко не можеше да устои на този глас. Замръзна на място, отпуснал ръце край тялото си и вперил поглед в майка си. А топката, която го извеждаше на голова позиция, мина току под носа му и се изтърколи на платното.
За Радко топката беше безценна, защото беше подарък от брат му от Англия – и не се замисли нито за миг, втурна се да я спасява изпод гумите на налитащия автомобил.
Шофьорът му си тананикаше някаква мелодия, а пред погледа му се мержелеха вълнуващи сцени от срещата с любовницата. Като зърна връхлитащия Радко, рязко наби спирачки и извъртя волана, за да избегне удара с момчето.
Водачът зад него, тъкмо беше изравнил мислено ДДС-то за месеца, когато усети, че ударът с колата отпред е неизбежен.
Скоростта не беше голяма, но автомобилът се завъртя, поднесе и се блъсна в подпорния стълб на паянтовия пешеходен мост, който прехвърляше пътя.
На него младежът се навеждаше, за да целуне момичето, с което е излязъл на среща, когато се чу пропукване на подпората и двамата, прегърнати, неочаквано полетяха надолу през ниския парапет.
В този миг майката на Венко победоносна затръшна прозореца, защото беше сигурна, че синът ѝ, гузен и виновен, с наведена глава се прибира вкъщи.
Докато полицаите разглеждаха щетите и помагаха на лекарите да качат носилките на пострадалите в линейките, единственият свидетел на инцидента отчаяно се опитваше да обясни какво се е случило, като махаше с ръка към плътно затворения прозорец на апартамента на Венкови.

Стефан Пеев
Начало

понеделник, 14 юли 2014 г.

IN MEMORIAM

Надин Гордимър

Отива си моят свят.
А на негово място идва множество от светове.
Необуздано говорещи и... неспособни за разбиране.

Сбогом, Надин,

Истина е, че живяхме в различни системи, но мечтаехме един общ свят.
Днес живеем в общ свят, а мечтаем (ако изобщо мечтаем...) различни системи.

In Memoriam
Надин ГордимърНадин Гордимър (1924–2014)

Южноафриканската писателка и Нобелов лауреат за литература Надин Гордимър – един от най-видните представители на борбата срещу апартейда в света на литературата, почина на 90-годишна възраст, съобщи семейството ѝ, цитирано от Ройтерс и Франс прес.

Цитат по: 24 ЧАСА.БГ

Стефан Пеев
Начало

неделя, 13 юли 2014 г.

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Богатство и бедност

Богатството е абсолютна величина. Стойността ѝ е винаги измерима.
Бедността е относителна. Несретният живот в настоящето не означава непременно несретност.

Стефан Пеев
Начало

събота, 12 юли 2014 г.

ХИГИЕНА НА ДИСКУРСА

проф. Франк Бърнет

Винаги съм вярвал интуитивно в това, което изразява като позиция в края на интервюто си проф. Франк Бърнет – комуникацията пренарежда вътрешната ни текстова структура. Затова хигиената на дискурса е поне толкова важна, колкото хигиената на устната ни кухина.


Проф. Франк Бърнет: Живеем в свят, конструиран от нашите мозъци, в голяма степен – нереален

А възможно ли е да се превъзпитават самите функции на мозъка?

Да, в интерес на истината, възможно е [...]. В мозъка могат да се формират съвсем нови връзки, това се случва постоянно. Преди се вярваше, че се раждаш с определен брой клетки, които намаляват по определена формула през живота. Вече знаем, че изобщо не е така – разговорите ни тази вечер (или прочитането на някой текст) например вече са променили по някакъв начин свръзките в умовете на всички ни.

Източник: ДНЕВНИК.БГ

Стефан Пеев

Още по темата:
ГОВОРЕНЕТО НЕ Е БЕЗОБИДНО
ТРУДНАТА ЛОГИКА НА ОБЩУВАНЕТО


Начало

ВЛАСТЕЛИНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА

Присъда за продан

Филмът „Присъда за продан“ по едноименния роман на Джон Гришам казва онова, което рядко си казваме в безбрежното море на дискурса – живеем във времето на успешните комуникационни стратегии и всеки от нас може несъзнателно да стане жертва на нечия манипулация. А високомерието на нашето его никак не ни помага в този свят на властелини на комуникацията.

Стефан Пеев

Начало

четвъртък, 10 юли 2014 г.

УНИЖЕНИЕТО НЕ Е В ЗАГУБАТА

Бразилия : Германия

Начетох се на упражнения върху темата „Унижение“ по повод на мача Бразилия : Германия. Но... дори и най-тежката загуба в спорта никога не може да бъде унижение. Защото унижението не е в загубата.
Унижението е усилието на малкия човек да възтържествува над околните благодарение на обстоятелствата, които му дават някаква власт или предимство.
Да се опитваш да унижиш, означава да признаваш собствената си слабост – надсмивайки се над другия.
Превъзходството само по себе си никога няма нищо общо с унижението.

Стефан Пеев
Начало

петък, 4 юли 2014 г.

ОСКОЛКИ ОТ МНЕНИЯ

Осколки

Ежеминутно се замерваме с осколки от мнения и наричаме това говорене и публичност.
Тъжно...
Инфлацията на говоренето е перманентно бременна с кризи на доверието.

Стефан Пеев
Начало

сряда, 2 юли 2014 г.

ПРОЗАТА НА ЖИВОТА

Телефон

Новият ми телефон не разбира от поезия. Показва я като проза – без новоредия. Просто думи, наредени една до друга, за да бъдат погълнати от читателя.
А тайната на поезията е точно в обратното – да погълне читателя в своето многообразие от звук, багра, форма, образ, мелодика, ритъм, смислова многопластовост.
И не е чудно, че разсеяният млад читател може скоро да реши, че разлика между поезия и проза няма.
Хм, това би било своеобразно тържество на прозата на живота.

Стефан Пеев
Начало

неделя, 22 юни 2014 г.

В МОРЕТО НА МИТОЛОГЕМИТЕ

Обществен дискурс

Неусетно станахме жертви на обществения дискурс. Думите престанаха да следват събитията или да ги изговарят и се превърнаха в самите събития.
Днес всяко предположение, изречено на глас, вече поражда презумпцията за фактичност. И макар никой никога да не е сигурен дали тази фактичност действително съществува, се впускаме да я коментираме, разнасяме, споделяме, изразяваме, осъждаме критично или възхваляваме.
Възможното бъркаме днес с истинното, изхождайки погрешно от предубеждението, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, нещата са на крачка от действителното.
Безобразното говорене в публичното пространство, където думите преследват думите, неотклонно ни потапя в морето на митологемите и удавя истината в мътните води на вярването.

Стефан Пеев
Начало

четвъртък, 19 юни 2014 г.

ДА СИ СТОЙНОСТЕН, ОЗНАЧАВА НЕПРЕСТАННО ДА ИЗНЕВЕРЯВАШ...

Предубеждения

Тези, които наричат своите предубеждения „първичност и непосредственост“, най-напред лъжат себе си, а с това заблуждават и околните.
Предубежденията нямат нищо общо с нашата непосредственост и със собствената ни същност. Още по-малко те имат общо с истината за нас и другите хора.
Ето защо:
да си стойностен, означава непрестанно да изневеряваш... на предубежденията си.

Стефан Пеев
Начало

четвъртък, 12 юни 2014 г.

КАК ЮВИГИ ХАН ОМУРТАГ ОТКРИ ФЕЙСБУК

Многостранно развита личност

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.

Туй поръча ювиги хан Омуртаг да изпишат на колона и без да знае, откри ФЕЙСБУК за българите. Една крачка липсваше само на владетеля, за да изпревари Зукърбъргър и да му отнеме патента. Пропусна да остави място за ХАРЕСВАМ и за КОМЕНТАРИ.
Но туй си беше негово царско право, защото думите му са насочени не към съвременниците му, а към следовниците. И се вписват в перспективата на онова, което днес носи неясната представа за исторически хоризонт, за мислене в историята и чрез историята.
Но ювиги хан Омуртаг беше господар не само на българите и на историята, но и на думите си. И затова ги скъпеше.
Ние, днешните му следовници, посягайки ежедневно към ФЕЙСБУК, не си даваме сметка, че повтаряме до безкрайност изреченото от нашия ювиги. Но с една съществена поправка:
„Човек и добре да живее, остава господар единствено на собственото си мнение“.
Обяздили нещото, на което сме господари, препускаме ежедневно през ФЕЙСБУК, без да ни е грижа, че ханът е прав – думите имат смисъл само когато оставят следа в историята – не в настоящето.
Стефан Пеев
Начало

събота, 7 юни 2014 г.

МНОГООБРАЗИЕ И ЦЯЛОСТ

Многостранно развита личност

Някога имаше един-единствен проект за многостранно развита личност, който се провали с гръм и трясък.
А на негово място днес се раждат хиляди проекти за много странно развита личност.
Но така и не мога проумея какъв е смисълът на многообразие без цялост и на цялост без многообразие.

Стефан Пеев
Начало

КРИВО СЕДИ, ПРАВО СЪДИ...

Правоговор

Когато ще си служиш с категорията „свобода“, за да обосноваваш позицията си, пък била тя и позиция за правоговора, би следвало да си поне малко от малко философски грамотен. И ако не можеш да проумееш как така философ от ранга на Мераб Мамардашвили си позволява да твърди:
...проблемът за избора няма никакво отношение към проблема за свободата. Свободата е феномен, който има място там, където няма никакъв избор. Свободата се явява нещо, което в самото себе си съдържа необходимост – ето как е въведена категорията. Нещо, което се явява необхо­ди­мост за самото себе си, е свободата...,
най-добре не се залавяй с размисли или просто се откажи да намесваш „свободата“.
Статията на Росен Янков ПРАВОГОВОР НЯМА в „24chasa.bg“ е тъжно недоразумение.
Тъжно, защото ще има своите пагубни последици като всяка медийна изява, която изрича неистини, но стига до голям брой хора.
И недоразумение, защото човек, свързан с публичната реч, очевидно говори с неразбиране за природата на общуването.

Стефан Пеев
Начало

сряда, 4 юни 2014 г.

ПИЙПЪЛМЕТРИЯ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Пийпълметрия

В България има малко сигурни неща. Но със сигурност можем да кажем, че разходите за пенсионерите се увеличават (и трябва), а броят на интелигентните хора намалява (а не трябва!). Дали двете явления са закономерно свързани – трудно е да се каже. Фактите рядко говорят сами за себе си (без помощта на интерпретатори).
Също така е съмнително, че намаляването на интелигентните хора в България е в правопропорционална зависимост на броя на изселниците.
Но... тези зависимости са обект на специализирани изследвания. Те не влизат в пийпълметрията.
Пийпълметрия ли казах?
Пийпълметрията (иначе казано audience measurement) е любопитна дисциплина. Тя се опитва да ни улови като потребители на информация. И в зависимост от предпочитанията ни да ни класифицира.
Прави го интелигентно и... някъде... почтено.
Интересува се от всичко за нас – без един-единствен показател – степен на интелигентност.
Защо ли?
Защото степента на интелигентност има малко общо с качеството на живота.
Всеки се стреми към по-високо качество на живот. И то е лесно измерима величана – отговарящо най-общо на някакви пред-зададени стандарти на удовлетвореност: брой на телевизори в дома, брой на хладилници, мобилни комуникации, притежавана недвижима собственост, количество любовни връзки извън брака. Критериите могат да бъдат продължавани, но... по съществото си те са чисто количествени. Те не ни казват нищо повече от това, че с имането си ние можем да потребяваме повече (дали го правим или не е въпрос на личен избор).
Та пийпълметрията мери всичко друго, но не и интелигентността.
Интелигентността в една държава се измерва през други показатели – не през пийпълметрията.
Измерва се по тиражите на специализираните издания и по количеството продадени в чужбина тиражи на автори на специализирани издания.
Тази пийпълметрия няма кой да я прави, защото тя не е интересна – поради незначителните си мащаби.
Но общо взето може да се каже, че при хиляди дипломирани социолози в България днес е трудно да намериш дори 50 човека, които да се интересуват от новите изследвания на своите колеги. Е, може би е въпрос на авторитет и популярност на името. Но дори когато издаваш безспорен български авторитет с неоспорим световен принос, дори когато впрягаш за популяризирането му целия арсенал на българските медии и непосредствено представяне на книгата – резултатът е не много по-различен.
Та... пийпълметрията на интелигентността показва отчайващи резултати.
Да видим какви ще са резултатите на пийпълметрията на качеството на живота... в следващия прогнозен период...

Стефан Пеев
Начало

КОГАТО ПОТРЕБИТЕЛЯТ ГОСПОДСТВА

Потребител

Социалистите сериозно подценяват електоралната си подкрепа. А техните опоненти – възможността за поява на фашизоидни елементи.
Поседнете за миг в едно случайно кафене. Не се налага да подслушвате. Тези хора говорят на висок глас. Те са убедени в думите си и... най-страшното е, че са млади, много млади. Със сигурност незнаещи нищо за Втората световна война, нито за д-р Йозеф Менгеле, нито за изследванията върху чистотата на расата. Те нямат представа какво е социализъм, защото не са го живели. Мислят си, че знаят какво е демокрация, защото животът им е преминал в нея. И тъкмо затова са убедени, че могат да изповядват на глас разбиранията си. А разбиранията им са прости – циганите на сапун и прочистване на живота от всички, които ни пречат. Искат да живеят щастливо, тук и сега – не се интересуват кой ще плати тази цена. Родени са, за да бъдат изпълнени желанията им. Защото... са вездесъщите ПОТРЕБИТЕЛИ, на които са длъжни да се покланят всички. Пазарната икономика е демокрация, защото господства ПОТРЕБИТЕЛЯТ.

Стефан Пеев
Начало

събота, 31 май 2014 г.

МИРАЖИТЕ НА ВИДИМОСТТА

Миражи

Живеем във време, в което истината се идентифицира с видимостта. Ако едно нещо е достатъчно присъстващо в публичното пространство, фактът на неговото присъствие, фактът на неговата видимост дава основание на апологетите на либерализма да го приемат за действителност (смесвайки еклектично в тази категория видимост, привидност, истина, същина, явление, необходимост и свобода).
Всъщност рядко някой се замисля, че ако в пустинята виждаш миражи, това не означава, че си спасен.
Няма такова нещо като моята истината. Истината винаги е по-голяма от отделната личност или социална група. И не е относителна, както си мислят много хора, защото относителността на истината означава, че няма свобода.
Истината не се поддава на приватизация.
Истината може да бъде споделяна, разбирана, осмисляна, следвана, но никога не може да бъде собственост.
Затова говоренето винаги трябва да бъде и вслушване – в обертоновете на собственото ти звучене и във възможните отгласи от отговорите на другите (присъствието на които в споделянето е единствената гаранция за възможност на появата на истината).
Когато научим значението на думата „не“ за онова, което е пред погледа ни като даденост, ще бъдем в състояние да сложим край и на миражите на видимостта.

Стефан Пеев
Начало

неделя, 25 май 2014 г.

ДОСТАТЪЧНО КАТАКЛИЗМИ

България

Преживял съм:
Тодор Живков
Георги Анастасов
Петър Младенов
Желю Желев
Петър Стоянов
Георги Първанов
Росен Плевнелиев
Достатъчно много и достатъчно пъстро ориентирани политици – убедени, че с тях идва бъдещето на България, за да съм сигурен, че бъдещето на България не може да има нищо общо с политик на име Николай Бареков.
И ако след всички тези политически катаклизми, на които съм свидетел, видя името на г-н Бареков като част от управляващ политически елит – категорично отказвам да съм български гражданин!

Стефан Пеев
Начало

ДВОЙНИ СТАНДАРТИ

Алкохолен туризъм

В изборите за Европейския парламент много ми се искаше да гласувам за партия, която изповядва свободното придвижване на хора, идеи, капитали. С една дума за свободата на придвижването и за свободата на самоидентификацията.
Но такава партия в Европа няма. Мисля, че няма и в целия свят. Отвсякъде си притискан да гласуваш в рамките на някаква национална идентичност.
Питам се, за коя национална идентичност да гласувам, при положение че майчиният език на моето дете е унгарският, бащиният му език е българският, а детето ми днес работи в Сингапур, а утре – дявол знае къде.
Виждам, че партията на Найджъл Фарадж се е превърнала в сериозен играч във Великобритания. И се питам: ако по някакво природно чудо българите забогатеят и започнат да изкупуват имоти във Великобритания – Вие ще ги спрете ли, г-н Фарадж?
Защото ние не сме спрели посредствени англичани с не кой знае какви доходи, но достатъчно хитри да купуват евтини имоти в България? Нито пък на някой хотелиер на морето или в планината му хрумва да отхвърли резервациите на англичани, които виждат България единствено като дестинация за секс и алкохол.
Не съм привърженик на евроскептиците – напротив, техен отявлен противник съм.
Но не обичам двойните стандарти – независимо дали са леви, десни или популистки.
А в Европа днес не виждам нищо повече от двойни стандарти – затова ми се иска по някакъв начин да отхвърля своята легитимност на европеец и на личната ми карта да пише – „гражданин на държава, в която има свобода на вероизповедание, националност, идентичност“.
Един простичък начин да кажеш, че светът е станал безумен. Човек не знае къде ще се роди, нито кои ще са неговите родители, още по-малко знае къде ще завърши животът му и дали този живот не струва повече от Витлеем...

Стефан Пеев
Начало

СТРАННАТА ДИАЛЕКТИКА НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИТЕ КАТЕГОРИИ

Уравновесеност

До днес никой не е изследвал странната диалектика на екзистенциалните категории. Макар много от нещата да са видими и с просто око. Като например: уравновесеността свършва там, където започва глупостта.

Стефан Пеев
Начало