сряда, 25 май 2011 г.

ПО ХЪЛМА НАГОРЕ

Сизиф
Бавно се изкачвам по хълма на моите мечти. Търкалям нагоре надеждата, както Сизиф търкаля съдбата си. И живея в очакване...
Стефан Пеев

вторник, 24 май 2011 г.

ЗА КНИГИТЕ, ЗАБРАВАТА И ИЗБОРА

Живот
– Накъде вървим?
– Въпросът изглежда безобиден? Но отговорът не е.
Вървим натам, накъдето ни води изборът ни. И трябва да си много слаб човек, за да вярваш сляпо в съдбата и да се оправдаваш с обстоятелствата. Ако Ахил ни гледа някъде от своя неземен свят, би ни се изсмял в такъв миг. Та той, героят на „Илиада“, знае съдбата си още преди да замине за Троя. Знае, че ще загине. Дори конете му му предричат гибелта за сетен път малко преди схватката с Хектор: погуби ли троянеца, сам ще загине скоро след това. И какво? Нима Ахил не вярва в съдбата? Напротив. Той е античен човек до дъното на душата си. И неговата логика е антична – битийно непоколебима. Не е работа на човека да се грижи за съдбата. Съдбата си знае своето. Единствената ни грижа е да следваме призванието си. А то е в нашия път към героичното. Всеки има своя път към героичното. Въпросът е да не пропуснеш мига, когато заставаш пред неизбежния избор.
Тъжно е, че съвременният свят има къса историческа памет, та хем е забравил, хем не разбира кой и какъв е Ахил... И уроците на „Илиада“ остават заключени за съвременния човек в тази велика книга! А книгите са велики, когато ни спасяват от забравата и ни помагат да видим пътя на нашия избор.
Стефан Пеев

понеделник, 23 май 2011 г.

РЕЦЕПТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Живот
Как се лекува една болна човешка общност? (А че българското общество е болно и всеки от нас по своему изживява болежките, едва ли е нужно да спорим.) Навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е като че най-подходящото време да потърсим смислени рецепти за лечение.
И ако не в диалог с другите чрез мрежата, то поне в диалог със самите себе си. В търсене на онова красиво у нас, което никой не може да ни отнеме при никакви обстоятелства.
Стефан Пеев

неделя, 22 май 2011 г.

ТОВА НЕ МЕ ЗАСЯГА

Живот
В центъра на столицата се разиграва ужасяваща и срамна сцена. Хора, които твърдят, че са християни и българи, се сбиват с хора, които са мюсюлмани и българи. А аз си лягам вечер и си казвам: „Това не ме засяга!“.
Християни и мюсюлмани се сбиват уж в името на истината и правдата. Коя истина, господин Сидеров? И коя правда? Аз не видях своята истината в тези действия.
Видях единствено целенасочени и премислени ходове на добър манипулатор на общественото мнение, който гледа напред към политическото си бъдеще, знае цената на омразата и е убеден, че екстремизмът е неговият печеливш билет за изборите.
Но по дяволите бъдещето на този незначителен човек, той няма нищо общо с мен: „Това не ме засяга!“.
Вечер след вечер махам с ръка и си повтарям: „Това не ме засяга!“. А у мен болката и огорчението се трупат, трупат, трупат. Докато някой ден не се събудя и не чуя сам себе си да казвам: „Това ме засяга!“.
И тогава какво?...
Стефан Пеев

събота, 21 май 2011 г.

ГНЕЗДО ЗА ДВАМА

Живот
Вече няколко дена поред лястовица влита в спалнята ми. Търси си място за гнездо. Бих я приютил. Но знам, че след това ще доведе и съпруга си. Никога не ми се е случвала да живея под един покрив със съпругата и съпруга. Обичайно съпругът е оставал някъде другаде. В другия дом. Резултатът от подобно съжителство е винаги печален. Поне така е било при мен. Накрая всички гнезда опустяват. И всеки отлита нанякъде, понесъл със себе си сянката на горчивината. Затова се отказах да приютя лястовичката. Казах ѝ го наум, докато облиташе стаята ми. Не ме разбра от първия път. Но накрая все пак си отиде. И сега само от време на време прелита отвън под покрива на моя дом.
Стефан Пеев

Всичко в тази история е буквално и истинско. Пресилена е единствено самоиронията.

петък, 20 май 2011 г.

ЩАСТИЕ ЗА ДРУГИТЕ

Живот
Когато нямаш ценности, започваш да ги заместваш с мъдрости. За по-голямо удобство не ги измисляш сам, а ги вземаш готови. Мрежата ти предлага в изобилие. В краен случай можеш да вземеш хорхесити или подобни от някоя книжарница. Та толкова много хора днес се борят за правото да те научат как да живееш щастливо. Защото животът ни бил само един. И какво от това като е един? Нима е страшно да живееш в търсене на ценностите? И не е ли в това мъдростта на пребиваването ни тук: не просто да минем през живота щастливо, а да оставим след себе си щастие за другите.
Стефан Пеев

СЛУЧКА С КУРИЕР

Пейо Яворов
Наскоро повиках куриер. Внимателно диктувах данните, а момчето бързо-бързо драскаше по формуляра. Когато стигнах до името на улицата, я изговорих на един дъх: „Пейо Яворов“. В този миг ръката на момчето замръзна над листа и лицето му се обля в пот. Гледаше формуляра и не помръдваше. Стана ми и смешно, и нелепо. Разбрах, че идея си няма как да изпише името на поета в графата „Улица“. След минута-две колебание куриерът по соломоновски драсна: ул. „П. Яворов“. След това с едва доловимо самодоволство вдигна поглед от формуляра, погледна ме и попита: „Това ли е всичко?“. „Това е“ – отвърнах аз и му се усмихнах.
Разказвам този случай най-вече за любителите на конспиративната теория, според която някой отвън страшно много иска българският народ да е глупав и беден и съзнателно ни натиска към дъното на Европа. Каква конспирация? Какъв натиск? Ако един млад мъж достига до прага на своята некомпетентност и осъзнава неграмотността си (едновременно езикова, литературна и културна), а миг след това – намерил прагматичното решение, е готов да те погледна с нескривано самодоволство, нужно ли е някой друг отвън да се меси, за да продължава около нас да се шири безграмотността.
Когато изпратих колата и металната врата на паркинга се затвори плътно, си казах: „Някой ден този млад мъж ще бъде баща“.
Стефан Пеев

събота, 7 май 2011 г.

РЕЧНИК | ВОДЕВИЛ

Книга
ВОДЕВИЛ
Когато една лека жена прави публична драма от своя живот, а медиите я засипват с внимание, сякаш е героиня на класическа трагедия.
Стефан Пеев

четвъртък, 5 май 2011 г.

УРОЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

Любов
Най-важният урок на любовта е какво не обичаме и защо. Този урок всеки трябва да знае наизуст. Защото любовта ни застига, без да ни пита. И експроприира всички нишки на нашата сетивност. И без да знаем какво не обичаме и защо, ставаме жертви на компромисите си. А компромисите в любовта са винаги компромиси към себе си. Безжалостни, безнадеждни и безсмислени.

Стефан Пеев

РЕЧНИК | КОШМАР

Книга
КОШМАР
Алчност, съчетана с глупост.
Стефан Пеев

МЕЖДУ ТРАГИЧНОТО И КОМИЧНОТО

Книга
Когато метафизиката изчезне, хората престават да вярват в небето. И го населват с изкуствени спътници. И откриват ДНК формулата на успеха. А раят се превръща в едно безкрайно шоу на комиците. В което истината е просто забавление.
Стефан Пеев

сряда, 4 май 2011 г.

ПОНЯКОГА

Sorrow
Понякога е по-лесно да понасяш думите, които те карат да се чувстваш нещастен, отколкото думите, които те подтикват да бъдеш щастлив.
Стефан Пеев

ТОВА Е ЖИВОТЪТ | ПО ПОВОД НА...

Харалан Александров
Следващите думи изкрещях на един дъх по повод на следния материал:

Българинът пребивава в света беден, наведен и озлобен | Интервю с Харалан Александров |

Изкрещях ги във фейсбук профила на София Несторова:

Уморих се да слушам, че съм наведен. Или че съм българин. Което сякаш само по себе си ме поставя в унизително положение. Сякаш по унизително и от това да съм циганин. Поне като циганин бих имал своя цигански живот. А сега какво? Нямам живот ли? Не, не приемам това. Животът не е нещото, което ти се случва, докато гледаш телевизия. Животът е изборът, който правим, между това да бъдем някой и да бъдем никой. Оптимизъм не се купува с пари. Но и не се отнема от нещастията, които могат да те засипят. Както и да го мислим: вярата, надеждата и любовта остават същината на живота. И е крайно време да научим този простичък урок. Урокът за вярата, надеждата и любовта.

И когато чух възражението, че „Животът е това, което ти се случва всеки ден, всеки час, всяка минута“, добавих:

Животът не се случва. Животът се твори. Случването ни превръща само в публика на собственото ни съществуване. Не разбирам. Кога най-сетне ще проумеем, че да живееш означава всеки ден да възпитаваш себе си – до края на дните си. Едно непрестанно възпитание на чувствата, на мисълта, на волята и на характера. Това е животът.

Понякога наистина се налага да изкрещиш. С надеждата да видиш надежда, вяра и любов...
Стефан Пеев

вторник, 3 май 2011 г.

ПОЧИСТВАНЕ vs. КАТАРЗИС

Книга
Ако прочиствахме душите си със същото старание, с което почистваме домовете си, светът би бил изключително уютно място за живеене.
Стефан Пеев

неделя, 1 май 2011 г.

НЯМА ХЛЯБ В МЕН

Книга
Докато пушех на терасата, два гълъба долетяха отнейде и кацнаха досами мен. Дълго ме гледаха и проучваха ту с едното, ту с другото си око и клюмаха с глави. Накрая бавно и мъдро се отдалечиха и отлетяха. Навярно разбрали, че няма хляб в мен.
Стефан Пеев

ЗА СКЪПИТЕ КНИГИ И ЕВТИНИЯ ЖИВОТ

Книга
Книгите станаха скъпи. Но животът ни някак поевтиня. Всичко ни е достъпно близо – на една ръка разстояние. Понечиш да посегнеш и вече си на Великата китайска стена. Или на плажа в Рио. Или сред екзотиката на карибския свят. Толкова много примамливи изкушения се борят за правото да владеят свободното ни време, че дори и не ни минава наум защо го правим. Бързаме да живеем. Да не пропуснем. Да видим. Да се докоснем. Да бъдем там, където знаем, че са другите.
И някак съвсем забравихме, че има простички неща. Които ни отвеждат далеч, но дори и без да помръднем от мястото си. Забравихме, че книгата е удоволствието да я разлистваш. Да усещаш как страниците шумолят в ръцете ти. Загубихме се някъде между евтините екранни думи, които ни заливат отвсякъде и безотказно достигат ясната си маркетингова цел – да овладеят вниманието ни, да ни приковат с историята, да ни предложат онова, което потребителят иска. А той, Потребителят, само в най-първичната си част е константна и прозрачна величина. А иначе, в другото си Аз, там, където се опитва да открие сам какво всъщност е, той, Потребителят, е бездната на човешкото в търсене на себе си. И ето че сме разпънати на кръст: между лекотата да бъдем тук и трагизма да бъдем себе си.
Някога, в годините на социализма, цензурата ни пречеше да видим многообразието на литературния живот. Затова виждахме малко западни автори, но класически – онези, без които литературното развитие е немислимо.
Днес многообразието на литературния живот ни пречи да видим класическите автори – същите онези имена, без които литературното развитие продължава да е немислимо.
Книгите наистина станаха скъпи.
И далечни.
А животът ни?
Стефан Пеев