Наскоро повиках куриер. Внимателно диктувах данните, а момчето бързо-бързо драскаше по формуляра. Когато стигнах до името на улицата, я изговорих на един дъх: „Пейо Яворов“. В този миг ръката на момчето замръзна над листа и лицето му се обля в пот. Гледаше формуляра и не помръдваше. Стана ми и смешно, и нелепо. Разбрах, че идея си няма как да изпише името на поета в графата „Улица“. След минута-две колебание куриерът по соломоновски драсна: ул. „П. Яворов“. След това с едва доловимо самодоволство вдигна поглед от формуляра, погледна ме и попита: „Това ли е всичко?“. „Това е“ – отвърнах аз и му се усмихнах.
Разказвам този случай най-вече за любителите на конспиративната теория, според която някой отвън страшно много иска българският народ да е глупав и беден и съзнателно ни натиска към дъното на Европа. Каква конспирация? Какъв натиск? Ако един млад мъж достига до прага на своята некомпетентност и осъзнава неграмотността си (едновременно езикова, литературна и културна), а миг след това – намерил прагматичното решение, е готов да те погледна с нескривано самодоволство, нужно ли е някой друг отвън да се меси, за да продължава около нас да се шири безграмотността.
Когато изпратих колата и металната врата на паркинга се затвори плътно, си казах: „Някой ден този млад мъж ще бъде баща“.
Стефан Пеев
Разказвам този случай най-вече за любителите на конспиративната теория, според която някой отвън страшно много иска българският народ да е глупав и беден и съзнателно ни натиска към дъното на Европа. Каква конспирация? Какъв натиск? Ако един млад мъж достига до прага на своята некомпетентност и осъзнава неграмотността си (едновременно езикова, литературна и културна), а миг след това – намерил прагматичното решение, е готов да те погледна с нескривано самодоволство, нужно ли е някой друг отвън да се меси, за да продължава около нас да се шири безграмотността.
Когато изпратих колата и металната врата на паркинга се затвори плътно, си казах: „Някой ден този млад мъж ще бъде баща“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар