ТОВА Е ЖИВОТЪТ | ПО ПОВОД НА...

Следващите думи изкрещях на един дъх по повод на следния материал:

Българинът пребивава в света беден, наведен и озлобен | Интервю с Харалан Александров |

Изкрещях ги във фейсбук профила на София Несторова:

Уморих се да слушам, че съм наведен. Или че съм българин. Което сякаш само по себе си ме поставя в унизително положение. Сякаш по унизително и от това да съм циганин. Поне като циганин бих имал своя цигански живот. А сега какво? Нямам живот ли? Не, не приемам това. Животът не е нещото, което ти се случва, докато гледаш телевизия. Животът е изборът, който правим, между това да бъдем някой и да бъдем никой. Оптимизъм не се купува с пари. Но и не се отнема от нещастията, които могат да те засипят. Както и да го мислим: вярата, надеждата и любовта остават същината на живота. И е крайно време да научим този простичък урок. Урокът за вярата, надеждата и любовта.

И когато чух възражението, че „Животът е това, което ти се случва всеки ден, всеки час, всяка минута“, добавих:

Животът не се случва. Животът се твори. Случването ни превръща само в публика на собственото ни съществуване. Не разбирам. Кога най-сетне ще проумеем, че да живееш означава всеки ден да възпитаваш себе си – до края на дните си. Едно непрестанно възпитание на чувствата, на мисълта, на волята и на характера. Това е животът.

Понякога наистина се налага да изкрещиш. С надеждата да видиш надежда, вяра и любов...

Стефан Пеев