Книгите станаха скъпи. Но животът ни някак поевтиня. Всичко ни е достъпно близо – на една ръка разстояние. Понечиш да посегнеш и вече си на Великата китайска стена. Или на плажа в Рио. Или сред екзотиката на карибския свят. Толкова много примамливи изкушения се борят за правото да владеят свободното ни време, че дори и не ни минава наум защо го правим. Бързаме да живеем. Да не пропуснем. Да видим. Да се докоснем. Да бъдем там, където знаем, че са другите.
И някак съвсем забравихме, че има простички неща. Които ни отвеждат далеч, но дори и без да помръднем от мястото си. Забравихме, че книгата е удоволствието да я разлистваш. Да усещаш как страниците шумолят в ръцете ти. Загубихме се някъде между евтините екранни думи, които ни заливат отвсякъде и безотказно достигат ясната си маркетингова цел – да овладеят вниманието ни, да ни приковат с историята, да ни предложат онова, което потребителят иска. А той, Потребителят, само в най-първичната си част е константна и прозрачна величина. А иначе, в другото си Аз, там, където се опитва да открие сам какво всъщност е, той, Потребителят, е бездната на човешкото в търсене на себе си. И ето че сме разпънати на кръст: между лекотата да бъдем тук и трагизма да бъдем себе си.
Някога, в годините на социализма, цензурата ни пречеше да видим многообразието на литературния живот. Затова виждахме малко западни автори, но класически – онези, без които литературното развитие е немислимо.
Днес многообразието на литературния живот ни пречи да видим класическите автори – същите онези имена, без които литературното развитие продължава да е немислимо.
Книгите наистина станаха скъпи.
И далечни.
А животът ни?
Стефан Пеев
И някак съвсем забравихме, че има простички неща. Които ни отвеждат далеч, но дори и без да помръднем от мястото си. Забравихме, че книгата е удоволствието да я разлистваш. Да усещаш как страниците шумолят в ръцете ти. Загубихме се някъде между евтините екранни думи, които ни заливат отвсякъде и безотказно достигат ясната си маркетингова цел – да овладеят вниманието ни, да ни приковат с историята, да ни предложат онова, което потребителят иска. А той, Потребителят, само в най-първичната си част е константна и прозрачна величина. А иначе, в другото си Аз, там, където се опитва да открие сам какво всъщност е, той, Потребителят, е бездната на човешкото в търсене на себе си. И ето че сме разпънати на кръст: между лекотата да бъдем тук и трагизма да бъдем себе си.
Някога, в годините на социализма, цензурата ни пречеше да видим многообразието на литературния живот. Затова виждахме малко западни автори, но класически – онези, без които литературното развитие е немислимо.
Днес многообразието на литературния живот ни пречи да видим класическите автори – същите онези имена, без които литературното развитие продължава да е немислимо.
Книгите наистина станаха скъпи.
И далечни.
А животът ни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар