– Накъде вървим?
– Въпросът изглежда безобиден? Но отговорът не е.
Вървим натам, накъдето ни води изборът ни. И трябва да си много слаб човек, за да вярваш сляпо в съдбата и да се оправдаваш с обстоятелствата. Ако Ахил ни гледа някъде от своя неземен свят, би ни се изсмял в такъв миг. Та той, героят на „Илиада“, знае съдбата си още преди да замине за Троя. Знае, че ще загине. Дори конете му му предричат гибелта за сетен път малко преди схватката с Хектор: погуби ли троянеца, сам ще загине скоро след това. И какво? Нима Ахил не вярва в съдбата? Напротив. Той е античен човек до дъното на душата си. И неговата логика е антична – битийно непоколебима. Не е работа на човека да се грижи за съдбата. Съдбата си знае своето. Единствената ни грижа е да следваме призванието си. А то е в нашия път към героичното. Всеки има своя път към героичното. Въпросът е да не пропуснеш мига, когато заставаш пред неизбежния избор.
Тъжно е, че съвременният свят има къса историческа памет, та хем е забравил, хем не разбира кой и какъв е Ахил... И уроците на „Илиада“ остават заключени за съвременния човек в тази велика книга! А книгите са велики, когато ни спасяват от забравата и ни помагат да видим пътя на нашия избор.
Стефан Пеев
– Въпросът изглежда безобиден? Но отговорът не е.
Вървим натам, накъдето ни води изборът ни. И трябва да си много слаб човек, за да вярваш сляпо в съдбата и да се оправдаваш с обстоятелствата. Ако Ахил ни гледа някъде от своя неземен свят, би ни се изсмял в такъв миг. Та той, героят на „Илиада“, знае съдбата си още преди да замине за Троя. Знае, че ще загине. Дори конете му му предричат гибелта за сетен път малко преди схватката с Хектор: погуби ли троянеца, сам ще загине скоро след това. И какво? Нима Ахил не вярва в съдбата? Напротив. Той е античен човек до дъното на душата си. И неговата логика е антична – битийно непоколебима. Не е работа на човека да се грижи за съдбата. Съдбата си знае своето. Единствената ни грижа е да следваме призванието си. А то е в нашия път към героичното. Всеки има своя път към героичното. Въпросът е да не пропуснеш мига, когато заставаш пред неизбежния избор.
Тъжно е, че съвременният свят има къса историческа памет, та хем е забравил, хем не разбира кой и какъв е Ахил... И уроците на „Илиада“ остават заключени за съвременния човек в тази велика книга! А книгите са велики, когато ни спасяват от забравата и ни помагат да видим пътя на нашия избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар