Следващите редове са коментар към статията ЧЕСТЕН КРЪСТ (КАПИТАЛ, 11 септември 2009). Писани като реплика, те все пак запазват някаква относителна самостойност – провокираща, дразнеща, неудобна или благоразумна (различните читатели ще преценят по различен начин) – но все пак самостойност, която ясно намеква, че правото на коментар винаги е и отговорност към темата.
Красива статия, написана от интелигентен автор, но абсолютно погрешна и безсмислена от гледна точка на православието. Преди да заговори по въпросите на християнската църква, всеки автор трябва да направи ясен личен избор: дали говори като вярващ, или като невярващ; като християнин или като атеист. Ако избере да говори като вярващ човек, следва въпросът: „Канонична ли е вярата ми, или не?“ За повечето кръстещи се днес в църквата последният въпрос не съществува. Убедени са, че вярата им в Бог е достатъчното условие да не бъдат наречени атеисти или еретици. И със своето „Аз вярвам в Бог!“, те застават срещу каноните на православието, добавяйки: „Ти ли ще ме учиш мен!“ Докато съществува подобно негативистично отношение към православния канон, конфликтът с църквата е неизбежен. И този конфликт не е предизвикан от църквата, а от високомерието на съвременния гражданин, който е убеден, че интелигентността му дава право да се изказва по всички въпроси. Дали е така? Дали без да познаваш църковния канон, си в правото си да осъждаш публично поведението на свещениците. Всеки, който внимателно се запознае с канона, ще стигне до един-единствен извод: поведението на свещениците трябва да бъде канонично, защото такова е посланието на православната църква от векове. Е, тогава остава просто да си зададем реформаторския въпрос: „Ами, сменихме старите власти, защо да не вземем да сменим и старата църква и да си издигнем нова – не православна, а от някакъв модерен тип. Ама такава, която няма да възразява срещу гейпарадите, няма да възразява срещу съжителството без брак, няма да осъжда похотливостта. Казано по-просто: ще ни остави да си живеем както си знаем и само в края на земния ни път ще ни дойде на помощ: да бъдат опростени земните ни грехове, та да продължим безпрепятственото си блаженство в Рая!“ Разбира се, такава църква може да се измисли или можем директно да си внесем готова от други страни, но това вече не е православие. Така че въпросът, който авторът поставя, е простичък: „Дошло ли е времето да сменим православието с друга религия?“
Няма коментари:
Публикуване на коментар