Накрая думите, изтощени от непрестанното си изговаряне, кротко се прибират при себе си. Подобно на жребци, които пристъпят бавно и ритмично към своята ясла, докато залязващото слънце докосва с последните си лъчи копитата им и отпраща в мрака спомена за спечелените и изгубените гонки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар