ДА ПИШЕМ БЕЗ ГРЕШКИ
Раз, два, три, раз, два, три: ръката на диригента стремглаво разсича въздуха и направлява пръстите на цигуларите, пианиста, флейтистите и арфистката. Всеки замах на диригентската палка извайва музикалната фраза, придавайки ѝ ту характера на кресчендо, ту нежния полъх на пианисимо. Дори и най-малката грешка в темпото поражда усещането за фалш. Писменият текст без препинателни знаци прилича на музикално произведение без паузи и ритъм: една невъобразима какофония от подхващани и незавършени фрази, от изрази, които потъват един в друг, без да раждат мелодия. Да пишем добре, означава да дирижираме, да владеем фразата и да я направляваме, за да изразим скритата във всеки текст мелодичност. Точката е не просто черно петънце върху белия лист, а краят на една фраза и паузата, която ни дава възможност да поемем дъх, за да продължим нататък. Запетайката маркира интонационната извивка, завоя, от който пред нас ще се открие нова панорама или някакъв нов детайл от пейзажа.
Научим ли се да мислим за пунктуационните знаци като средствата, с които извайваме писмено мисълта си и завършваме нейния облик, значи сме се научили да пишем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар