Нагоре, надолу, нагоре, надолу. Старата дървена люлка издига ту момчето, ту момичето: двама влюбени, които играят в парка в търсене на другия.
Гледам ги как обвити в смях надскачат себе си в такта на люлеенето и в съзнанието ми тихо прошумолява мисълта: това е любовта: онзи недоловим миг на крехко равновесие, в който погледите на влюбените се срещат, а старата дървена люлка сякаш замръзва в своята равновесна точка, за да се превърне мигът на споделеност в усещането за вечност. Пропуснеш ли този миг, уви остава ти да гледаш другия или отвисоко, или отдолу.
Гледам ги как обвити в смях надскачат себе си в такта на люлеенето и в съзнанието ми тихо прошумолява мисълта: това е любовта: онзи недоловим миг на крехко равновесие, в който погледите на влюбените се срещат, а старата дървена люлка сякаш замръзва в своята равновесна точка, за да се превърне мигът на споделеност в усещането за вечност. Пропуснеш ли този миг, уви остава ти да гледаш другия или отвисоко, или отдолу.
Няма коментари:
Публикуване на коментар