Още древните гърци са разбрали туй, което отпосле Платон изразява на най-чист платонически език: там, където започва двойката, свършва свободата и започва диалектиката.
Днес отчаяно се опитваме да пърхаме отвъд неговата диалектика на едното и многото, като просто я подменяме с други термини или позабравяме нещо от нейната логика. Това е хитринката, която ни позволява да се мислим за съвременни и високомерно да твърдим: „Остави го тоя. Какво можеш да очакваш от човек на две и повече хиляди години!“.
Така постепенно си изграждаме един свят, в който си мислим, че разликата между човека и маймуната не е в това, че човекът има ИСТОРИЯТА си, а маймуната само своето съществуване във времето. Мислим си по-скоро, че разликата е: човекът е открил памперсите.
Днес отчаяно се опитваме да пърхаме отвъд неговата диалектика на едното и многото, като просто я подменяме с други термини или позабравяме нещо от нейната логика. Това е хитринката, която ни позволява да се мислим за съвременни и високомерно да твърдим: „Остави го тоя. Какво можеш да очакваш от човек на две и повече хиляди години!“.
Така постепенно си изграждаме един свят, в който си мислим, че разликата между човека и маймуната не е в това, че човекът има ИСТОРИЯТА си, а маймуната само своето съществуване във времето. Мислим си по-скоро, че разликата е: човекът е открил памперсите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар