Три, две, едно... Дигиталният часовник над светофара педантично отброява секундите до прехода към зелена светлина. Автомобилът пред мен бавно потегля, потеглям и аз. Случаен светофар, случайно кръстовище. Делнична, обичайна ситуация. В която не познаваш водача пред себе си, но си изпълнен с несъзнателно очакване и доверие към него. Очакване и доверие, че шофьорът пред теб няма да набие рязко спирачки, няма да понечи изведнъж да смени посоката на движение, няма да предприеме изненадващо действие. В този миг си давам сметка, че животът ни е изпълнен със същото просто и естествено очакване и доверие към хората около нас. Доверие и очакване отвъд всяко познание и преди всяко действие. А когато невидимата нишка между очакване и доверие се скъса, катастрофата става неизбежна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар