- В едно наше предишно интервю споделяте, че не бягате от свободата, а към нея. Това, в крайна сметка, прави и героинята Наталия/ бивш Николай: самоубийствено лети към свободата като пеперуда към лампата. Скъпо ли се заплаща подобен летеж днес?
- Когато става дума за вътрешна свобода, тя се отнася най-вече до това как да преодолееш тежненията на собственото си его, за да прекрачиш в зона, в която започваш да виждаш другите като ценност. Тогава свободата се оказва акт на особена щедрост към останалите, благодат, някакъв дар... Точно това ми е интересно в „Нощна пеперуда”: как за дадени хора подобен дар става по-ценен от цялото им съществуване, той ги изважда от обичайното им равновесие и ги прави смислени за тях самите извън дребните им лични и кариерни амбиции. Този тип свобода ме занимава. Що се отнася до мен, аз отдавна се боря със себе си на терена на егото. Защото, колкото повече егото бъде натискано, малтретирано и еманципирано от користните си самоутвърждаващи желания, толкова повече то се отваря за другите. Ако удовлетворяваш единствено неговите щения, преставаш да виждаш останалите, те губят образ и започват да стават за теб само средство. Някой беше казал: всеки наоколо е абсолютно никой, докато не го заобичаш. А за да направиш това, трябва някак да прескочиш себе си и да приемеш, че светът се състои и от други хора. Само в отношение с тях е възможно да се постигне взаимност и щастие.
- Кога изкуството има повече смисъл: когато удовлетворява изконната вътрешна необходимост на твореца да се себеизрази или когато е мисия, отдадена на другите?
- Лесно е да се каже, че във втория вариант, но тези неща могат да не са алтернативи, а да се получи съвпадение между тях. Служенето на другите трябва да бъде в хармония със собствения духовен интерес. Ако те много се различават, тогава и двете са тегоба. Ако се отречеш от собствените си ценности, ти започваш да изпълняваш някакъв обслужващ ритуал, тоест ставаш търговец, доставящ определена стока, към която обаче нямаш никакво отношение. Да си отчужден от продукта на собствения си труд, в изкуството е абсолютно пагубно. В икономиката все още е възможно, макар да е извор на голям конфликт, но в изкуството е пагубно!
Въпросите задава Ирина Гигова
- Когато става дума за вътрешна свобода, тя се отнася най-вече до това как да преодолееш тежненията на собственото си его, за да прекрачиш в зона, в която започваш да виждаш другите като ценност. Тогава свободата се оказва акт на особена щедрост към останалите, благодат, някакъв дар... Точно това ми е интересно в „Нощна пеперуда”: как за дадени хора подобен дар става по-ценен от цялото им съществуване, той ги изважда от обичайното им равновесие и ги прави смислени за тях самите извън дребните им лични и кариерни амбиции. Този тип свобода ме занимава. Що се отнася до мен, аз отдавна се боря със себе си на терена на егото. Защото, колкото повече егото бъде натискано, малтретирано и еманципирано от користните си самоутвърждаващи желания, толкова повече то се отваря за другите. Ако удовлетворяваш единствено неговите щения, преставаш да виждаш останалите, те губят образ и започват да стават за теб само средство. Някой беше казал: всеки наоколо е абсолютно никой, докато не го заобичаш. А за да направиш това, трябва някак да прескочиш себе си и да приемеш, че светът се състои и от други хора. Само в отношение с тях е възможно да се постигне взаимност и щастие.
- Кога изкуството има повече смисъл: когато удовлетворява изконната вътрешна необходимост на твореца да се себеизрази или когато е мисия, отдадена на другите?
- Лесно е да се каже, че във втория вариант, но тези неща могат да не са алтернативи, а да се получи съвпадение между тях. Служенето на другите трябва да бъде в хармония със собствения духовен интерес. Ако те много се различават, тогава и двете са тегоба. Ако се отречеш от собствените си ценности, ти започваш да изпълняваш някакъв обслужващ ритуал, тоест ставаш търговец, доставящ определена стока, към която обаче нямаш никакво отношение. Да си отчужден от продукта на собствения си труд, в изкуството е абсолютно пагубно. В икономиката все още е възможно, макар да е извор на голям конфликт, но в изкуството е пагубно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар